Бетонът е един от най-широко разпространените строителни материали около нас и съвременният свят би бил невъзможен без него. 

Той ни заобикаля навсякъде: от мостовете и магистралите до болниците, стадионите и жилищните кооперации заради изключителната си здравина и ниска цена.

Какви ефекти обаче има този материал върху човешкото тяло?

В миналото много домакинства с ниски доходи в Мексико били принудени да използват пръст при изграждането на под в домовете си. Това увеличавало риска от анкилостома – паразитна инфекция причинена от ходенето на бос крак върху почвата и на най-голям риск били изложени малките деца, тъй като често ходели боси и нямали изградени хигиенни навици.

След инициатива на правителството в Мексико през 2000-та година, в много от тези домове били направени бетонни подове, а резултатите били изненадващи –  78% спад на паразитни инфекции и броят на болните от анемия спаднал с до 80%. 

Дори и в повечето развити страни бетонът е предпочитана подова настилка заради хигиената, сравнено с мокетите, плочките или паркета, които много честно са прашни, пълни с бактери и микорби, а понякога и с плесен.

Въпреки тези си качества, бетонът е и доста вреден, особено когато става въпрос за ставите и белите дробове.

В миналото повърхността, по която хората са ходили, е била доста по-мека от тази, на която прекарваме повечето от времето си сега. Условията на работа в завод са чудесен пример за вредните ефекти на бетона върху глезените, колената и таза. Повечето длъжности там изискват продължително стоене на крак върху бетон в продължение на дни и седмици, което може да доведе до здравни проблеми.

Работниците най-често се оплакват от плантарен фасциит – болезнено възпаление на съединителната тъкан, която свързва петата с пръстите и покрива костите отдолу на стъпалото. Проучвания показват, че  дори и само един час, прекаран на крак върху бетон, може да прични сериозни болки в стъпалата, краката и гърба.

Има сериозни рискове за здравето и заради съдържанието на силициев диоксид, който се превръща в прах при тежки индустриални процеси като рязане, пробиване или натрошаване.

Тези малки прахови частици остават във въздуха за много по-дълго време отколкото обикновените такива и поради малкия си размер биват вдишвани дълбоко в дробовете, което създава проблеми за дихателната система.

Около половин милион работници във Великобритания и около пет милиона в Европейския съюз са изложени на силициев прах. В Европа преобладаващата част от тези хора са заети или в строителния сектор (81%) или в производство на материали, използвани в него, като тухли, стъкло или цимент (10%). 

Доказано е, че вследствие на белодробен рак, причинен от продължителното излагане на силициев прах на работното място, годишно във Великобритания умират около 800 човека – това са 15 души седмично. До скоро се смяташе, че този тип рак е вследствие на силикоза, но вече самият силициев прах се счита за канцерогенен материал. 

Премахването или ограничаването на този прах при работния процес трябва да бъде приоритет номер едно. Имайки предвид тези рискове, при работа с бетон задължително използвайте предпазна маска.
 

Източник: The Guardian