Прегръдките са като топла чаша чай, нали? Трябва да сте луди, за да откажете една, но бихте ли платили 65 паунда за едночасова терапия с прегръдка, в леглото, с напълно непознат човек?

Фактът, че тук не се използват евфемизми, прави идеята за това дори по-странна. В търсене на отговори Рик Самадер от "The Guardian", се е записал за терапия с прегръдки и сподели своите впечатления.

Процедурата започва с разговор в тъмна и тиха стая с Ребека Микола, основателката на "Nordic Cuddle", където тези терапии се предлагат.

Микола е родом от Финландия, една нация, която тя описва като не много голяма.

Тя държала ръката му, докато говорили, а след това го помолила да се прегърнат, дишайки в тандем и нежно галейки гърба му. 

След известно време се придвижили и към леглото, като опитвали няколко позиции – главата й на гърдите му, след това неговата върху нейните.

Това е нещо, което както за повечето хора, така и за него, е дълбоко познато, но в същото време е странно и дезориентиращо да го правиш с някого, когото си срещнал преди 20 минути.

Допирът е може би най-мощното ни сетиво, тъй като регистрира всяко едно нещо, което е в контакт с нашето тяло и обикновено задейства и някои от другите сетива.

Микола смята, че имаме тенденцията да стигматизираме платоничното докосване, за което е доказано, че намалява безпокойството, повишава доверието, съпричастността и благосъстоянието на психиката.  

Една прегърдка предизвиква освобождаване на хормона окситоцин, повишава серотонина, а също така понижава кръвното налягане и укрепва имунната система.

"Докато лежахме прегърнати, тя ми разказа за академичните проучвания по темата и нещо за моя блуждаещ нерв. Проблемът е, че аз изпаднах в състоянието, което тя нарича "прегърдкова кома" – флегматичност и ниска мозъчна функция.

Опитах се да й задам някои въпроси, но повечето звучаха така – 'Как се поставят…ммм…това е приятно…граници?'", сподели той.

Тя му обяснила, че всяка сесия започва с консултация, в която се обсъжда историята на клиента и предишните му преживявания с "допира". Това ѝ дава усещането за това с какъв човек ще си легне.

През нейните 1000 часа практика тя не е преживяла нищо извън границите на нормалното, защото съгласието е подчертано през цялото време – тя тихо казва какво ще направи и пита отсрещният човек дали има нещо против.

"Имах и по-трудни за формулиране въпроси, като например какво ще стане, ако цялото това нещо стане странно в даден момент?", каза Самадер.

Според Микола обаче това е много трудно да се случи, защото прегръдките са силно емоционални и в около 40% от случаите хората плачат в ръцете й.

"Не мога да им помогна, но няма как да не им съчуствам", сподели тя.

"Обичам добрата прегръдка, но си представям, че за някои други хора това би било кошмарно. В такъв момент се сещам за за моята приятелка Кейт, която може би веднъж в годината се здрависва или прегръща приятелките си. Чудя се как би се справила тя с една такава терапия…", споделя Самадер.

Докосването е от решаващо значение за нашето биологично процъфтяване, но дали това е подходящ начин да го получим или е нещо, което е неизбежно трагично?

Клиентите на Nordic Cuddle са предимно от IT сферата или от академичните среди и да, лесно е да бъдем осъдителни, но какво да кажем за по-възрастните хора, хората, които скърбят или тези, които имат здравословни проблеми.

Онези, на които се дава най-малко обич, но се нуждаят от нея най-много.

Факт е, че хората винаги са плащали за да почустват дори малка доза интимност, но не всички искат да посещават проститутки, да ходят на масажи или да си запазват час при фризьора, само заради измиването на косата със шампоан в началото.

Какво обаче не е наред с това да си платиш, за да се прегръщаш с напълно непознат?

След преживяването си, ако трябва да е честен, Самадер не сигурен, но се чувства "странно спокоен и силно отпуснат, но предимно странно".

Няма лесен отговор на този въпрос, но определно можем да се съгласим, че има нещо сякаш магическо в прегръдките, било то от близък човек или напълно непознат.

Източник: The Guardian