Защо точно сега – в края на мандата си и в кризата с Covid-19 – кабинетът поема ангажимент да похарчи 1 млрд. лв. за военни кораби? Не е ли по-разумно тези пари да се заделят за болниците и медиците, пита Петър Чолаков в анализ за Дойче веле.

Каракачанов купи два военни кораба за близо 1 милиард лева

Сделката, която българското правителството подписа с германската компания Lürssen за закупване на два нови военни патрулни кораба, поражда много въпроси. Доколко е основателно точно сега – в самия край на мандата и в очертаващата се все по-критична ситуация с Covid-19, кабинетът да поема ангажимент да похарчи около 1 млрд. лв.? Не беше ли по-разумно и целесъобразно тези средства да бъдат заделени, например, за здравеопазване – за построяване и оборудване на болници, за увеличение на заплатите на здравните работници, за справяне с настъплението на пандемията?

Морално ли е да се раздават милиарди на финала?

Може да се възрази, че като страна член на НАТО България има определени ангажименти, включително трябва да заделя минимум 2% от БВП за отбрана; Черно море е от стратегическо значение за Пакта, а отношенията между Алианса и Русия са в най-ниската си точка от десетилетия. Със сделката за 2.2 млрд. лв. за 8 самолета F-16 Block 70, сключена през лятото на 2019 от кабинета “Борисов” 3, обаче страната ни се изстреля до второто място в НАТО след САЩ по разходи за отбрана като процент от БВП (през 2019 САЩ заделят 3.4% от БВП, а новата “отличничка”, най-бедната в ЕС България – 2.6%). Такива разходи за армията България не е правила през последните 16 години.

Може да се изложи и друг аргумент – сделката за корабите е във “фурната” вече над 3 години (през 2017 имаше друг, неуспешен опит за финализирането ѝ). Това, че наближава краят на мандата на правителството, може би е просто “случайност”. Ала проблемите с недофинансиране на сектори като здравеопазването са системни. В продължение на десетилетия български лекари и медицински сестри масово напускат страната заради мизерното заплащане. И какво направиха трите кабинета на Борисов, за да променят тази негативна тенденция?

Самата сделка за корабите не мина без скандал. Италианската държавна компания Fincantieri, която беше другият участник в надпреварата и загуби, твърди, че е имало “много сериозни нарушения в провеждането на процедурата”, поради което е завела дело във ВАС. Съдът обаче отказа да го разгледа, защото става дума за решение на МС, което касае националната сигурност “и не подлежи на съдебен контрол”.

Италианската компания “Финкантиери” vs. Каракачанов. Кой лъже?

Българската компания “МТГ-Делфин”, която ще построи корабите, първоначално бе фаворит за сделката, а впоследствие се отказа (сред клиентите на семейната фирма, с мажоритарен собственик Св. Стоянов, е “Параходство БМФ” на К. Домусчиев, но няма доказателства за негово пряко участие в “Делфин”). Въпросът, поставен от Fincantieri, обаче е резонен: допустимо ли е фирма участник в процедурата после да става подизпълнител на друг участник?

От една страна е добре, че корабите ще се правят във Варна, това дава работни места на български корабостроители (които ще работят под контрола и с know-hоw на германския изпълнител); в договора се предвижда също обучение на екипажите и инженерния състав. От друга страна, съмненията в законността на процедурата не могат да бъдат подминати с лека ръка в контекста на корупционните скандали, които перманентно разтрисат високите етажи на властта, особено в сферата на обществените поръчки – “запазена марка” на мандатите на ГЕРБ.

Ако не незаконно, то морално ли е управление, чиято легитимност отдавна е изчерпана, да раздава милиарди на финала на мандата? Да, протестите срещу кабинета, които настояваха за незабавна оставка и предсрочни избори, позатихнаха напоследък, но те се подкрепяха от поне 60% от българите. А намирисващата на корупция и далавери политическа технология на ГЕРБ стана тема, обсъждана не само от водещи световни медии, а и в Европейския парламент (който прие и специална резолюция, с която изрази тревога от размерите на политическата корупция в България). Поне в това отношение г-н Борисов и, уви, страната ни наистина се “прочу”.

“С чужда пита помен правим”

За данъкоплатците равносметката от “сделките” на Борисов не изглежда добре. Управление, намиращо се в състояние на морален фалит, се опитва да си купи благоразположението както на избирателите (визирам държавния бюджет за 2021, разбира се), така и на външнополитическите партньори: милиарди за самолетите на Lockheed Martin (наскоро бе направена заявка за нова “порция” от 8 изтребители, а първите по сделката от 2019 ще дойдат през 2023); 3 милиарда за руската тръба през България: нов поток, обслужващ “Газпром”, овладял саудитския “Аркад”, нелепо маскиран от Борисов като “балкански”.

В задачата (не) се пита кога българските данъкоплатци ще си получат парите при положение, че “Газпром” е резервирал 90% от капацитета на “тръбата” (която също бе ударно завършена, както изглежда, по директива от Кремъл) за следващите 20 години. Планира се закупуване и на 150 бронирани машини за пехотата на стойност около 1.4 млрд. лв., но едва ли кабинетът ще успее да приключи и тази сделка – макар че има още време.

“С чужда пита помен правим” – като че ли това е девизът на сегашното правителство. Кабинетът си купува индулгенции от избирателите, като плаща със собствените им пари, а във външнополитически план (пак със средствата на същите) слага “пълна чинийка” и пред Вашингтон, и пред Берлин (как г-ж Меркел и ЕНП да загубят вяра в г-н Борисов?), а и пред Москва. Между няколко стола, а комисионни – от всички. Chapeau! 

Източник: Дойче веле