Да не бъркаме държавата? Подобно усещане, придружено с известно смайване, предизвика както медийният тур на председателя на КПКОНПИ по телевизионните студиа, така и съдържанието на изявленията му.

В смисъл, че май не живеем на една територия. Защото: В моята държава – Република България – законите трябва да се спазват от всички, всеки трябва да изпълнява задълженията си и да упражнява правата си добросъвестно. В държавата на КПКОНПИ председателят ѝ има само права и даже няма нужда те да произтичат от закона, достатъчно е да са въображаеми.

А всички останали са му задължени. В моята държава право да конфискува имущество в полза на държавата има главно съдът и в никакъв случай КПКОНПИ, но в държавата на КПКОНПИ, "ако лицето не докаже…, ние ще му конфискуваме“. В моята държава общата администрация е длъжна да си върши работата по закон, а специализираната администрация – по повече от един закон.

Това във всички случаи задължава администрацията да изяснява истината за фактите. В процедурата на КПКОНПИ това означава обстойна, пълна и изчерпателна проверка на фактите и установяване на всички обстоятелства, които Законът за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ – отм.), изисква, за да може КПКОНПИ да приеме обосновано решение, че е налице "незаконно придобито имущество“.

В държавата на КПКОНПИ тя няма задължение да проверява всички обстоятелства, а само онези, които ѝ се струват достъпни или които си избере. КПКОНПИ няма задължение да установява истината, а може свободно да я предполага, а също така и да обвързва съда с предположенията си. В моята държава в административното производство на КПКОНПИ засегнатите лица нямат, а проверяваното лице има ограничено право на участие. Това е противоконституционно и противоречи на всичко, което правото на ЕС и основните принципи на правото постулират, но такъв е законът. Поради невъзможност да участват, засегнатите лица в това административно производство нямат нито право, нито пък задължение да доказват каквото и да било. Имат право да представят декларация.

Право, а не задължение. Ако не представят декларация, нито КПКОНПИ, нито съдът, нито който и да било друг орган на територията на Република България няма право да прави „изводи във вреда на проверявания“ – чл. 59 от ЗОПДНПИ (отм.) В държавата на КПКОНПИ всичко е обърнато наопаки и ако проверяваното лице "не подаде тази декларация, всичко запорирано се отнема“ – цитат по "Правен свят" (26.09.2018 г.). Апропо, в ЗОПДНПИ (отм.) няма правна норма, която да задължава притежателя на едно имущество да доказва произхода на средствата за придобиването му нито в рамките на административното, нито на гражданското исково производство.

В моята държава при възникване на правен спор правните изводи с обвързващ характер са предоставени на съда. В държавата на КПКОНПИ правните изводи кое е законно придобито ги прави КПКОНПИ и настоява те да обвързват съда в исковото производство, който трябва да се съобрази с това какво КПКОНПИ "признава“ за законно придобито и какво не. В моята държава страните по граждански съдебни спорове са равнопоставени – всяка има толкова права, колкото и другата.

В държавата на КПКОНПИ ищецът има право предварително да обявява от амвона (пардон, по телевизията) както кои са ответниците, така и какви са техните правонарушения и да ги обявява за виновни до доказване на противното. В моята държава извънсъдебното – непроцесуално – въздействие върху съда по един съдебен спор от една от страните по спора има значението на накърняване на независимостта на съда. В държавата на КПКОНПИ една от страните по съдебното производство има правото да упражнява системен публичен (телевизионен) натиск (тормоз) върху съда като институция и неприкрито върху всички съдии като личности, като ги плаши с извършване на проверки и образуване на производства срещу магистрати, ако не се включат под строй в кръга на адептите на "гражданската конфискация“.

В моята държава има йерархия на правните норми и съдът е длъжен да се съобразява с тези, които стоят най-високо в нея. Нормите на правото на ЕС са дори преди тези на Конституцията и трябва да бъдат прилагани винаги, когато противоречат на норми на вътрешното право. В държавата на КПКОНПИ нормите на правото на ЕС и, в частност, тези на Директива 2014/42/ ЕС на ЕП и Съвета, нито следва да се прилагат, нито да се транспонират, нито дори да се пита Съдът на ЕС дали трябва да се прилагат и как трябва да се тълкуват.

Тъкмо защото противоречат, до степен на изключване на абсурдното местно право, на облечената в закон фиксидея за "гражданска конфискация" на "незаконно придобито имущество“. Поради това председателят на КПКОНПИ може да хока съдиите по медиите, да ги упреква в некомпетентност, да ги заклеймява, че не разбират материята и "не схващат философията на закона".

И да им обяснява, че като питат Съда на ЕС, пречат на европейските процеси на въвеждане на "гражданска конфискация", които се развивали в националните законодателства на някои страни. Пропускайки да конкретизира, че понятието "гражданска конфискация" няма законово определение и всяка страна, за която той твърди, че е въвела "гражданска конфискация", всъщност припознава зад него най-различни неща и предвижда най- различни процедури. И със сигурност никоя от тях – защото се отнасят сериозно към законодателния процес – не си служи с лишени от собствено съдържание понятия като "незаконно придобито имущество", което представлява българска юридическа иновация от планетарен мащаб. Коя е държавата, в която живеем?

Източник: Мediapool.bg