Шведската стратегическа програма срещу антибиотичната резистентност (Strama) е основана през 1995 г. и оттогава тя работи на национално и регионално ниво за намаляване на употребата на антибиотици.

Между 1992 г. и 2016 г. броят на рецептите за антибиотици са намалели общо с 43 на сто, а при децата под четири години със 73 на сто. В резултат, нивата на употреба и резистентност на антибиотици в Швеция сега са сред най-ниските от всички страни от ОИСР, както при хората, така и при животните.

Един от методите на Швеция за справяне със сериозния проблем са редовните срещи между местните членове на Strama и ръководствата на болниците.

Представителите на Strama преглеждат предписаните лекарства от отделни лекари, както и тенденциите в цялата област, и обсъждат идеи за оптимално предписване на антибиотици.

Това води до известно намаляване на употребата на антибиотици – малък, но желан ефект, ако се комбинира с други интервенции.

Настоящите ограничения предвиждат някои антибиотици, като например меропенем, който обикновено се използва за лечение на инфекции с мултирезистентни организми като септицемия, да се използват само в болници и под стрикното наблюдение на екип от лекари.

Този екип обикновено се състои от специалист по инфекциозни заболявания, микробиолог и фармацевт и преди да започне дадено лечение, преглежда молбата, а след това я одобрява или препоръчва да се използва друг антибиотик.

В повечето страни рецептите, които включват „повторно" използване на антибиотици, биха могли да накарат пациентите да смятат, че е неизбежна употребата на антибиотик, когато това не винаги е така. Те също така могат да се придържат към рецептата „само за всеки случай“ и да го приемат, когато смятат за необходимо или дори да дадат рецептата на някой друг.

В Швеция няма стандартни "повторни" рецепти за антибиотици и това е подсилено от правилен размер на опаковките. В повечето държави количеството антибиотик в една опаковка обикновено не е достатъчно за цялото лечение и се налага повторното му закупуване.

Личните лекари също могат да имат влияние, като използват така нареченото "забавено предписване" – да изписват рецепти с антибиотици по време на консултациите, но да съветват пациентите да изчакат преди да започнат да ги използват, тъй като симптомите могат да изчезнат.

Този метод се използва в ситуации на несигурност като мярка за безопасност или когато пациентите изглеждат загрижени и се "нуждаят" от антибиотици, в случай че инфекцията се влоши.

Проучване установи, че "забавено предписване" е доста ефективно, в резултат на което само 31% от хората преминават на лечение с антибиотици в сравнение с 93-те процента, на които са им били предписани като цяло.

В Швеция националните насоки за лечение на често срещани инфекции в първичната здравна помощ се поддържат от личните лекари, които забавят предписването на антибиотици.

За да се променят обществените нагласи относно употребата на антибиотици, е важно да се съобщават негативните ефекти от ненужната им употреба и риска от антибиотична резистентност както за самия човек, така и за общността.

Кампаниите за непрекъсната осведоменост също са от съществено значение, например чрез медиите, което дава възможност на пациентите да бъдат включени в решението дали да използват антибиотици или не и насърчава дискусията между лекаря и пациента относно ползите и вредите от потенциалните лечения.

Засега споделеното вземане на решения при консултации се оказва ефективно за намаляване на предписаните антибиотици с около една пета.  В крайна сметка всяка една от тези стратегии допринася с на пръв поглед малко, но всъщност огромно подобрение при употребата на антибиотици.

Подобно на шведската статегия, тези методи ще трябва да се въведат и в други страни, и да се подкрепят в продължение на много години, за да се достигнат нива на употреба на антибиотици, сравними с тези в Швеция.

Източник: Independent