В края на ноември миналата година Украйна отбеляза 85-ата годишнина от големия глад през 1932-1933 г., известен в страната като Гладомор, довел до смъртта на милиони украинци. Според различни източници цифрата достига до 10 млн. души.

Историята помни и Гладомора от 1921 – 1923 г. и следвоенния Гладомор от 1946 – 1947 г. Така на територията на Украйна в двете големи български диаспори в трите вълни Гладомор живота си губят близо 100 хил. етнически българи.

„България много странно отсъства от дългия списък от вече 26 страни, които са осъдили това огромно престъпление в човешката история. Още по-странно е, когато част от жертвите на тези престъпни действия са българи. Крайно странно защо досега почти не се говори, а и нашите политици замитат този проблем“, коментира неотдавна пред БНР доц. Лъчезар Стоянов, историк и преподавател в НБУ.

„Това, което нас ни задължава като държава и народ да заемем някаква позиция, е това, че съзнателно е извършено масово избиване чрез глад. Тук трябва да сме категорични. България трябва да заеме една морална позиция. Тази позиция е колкото за миналото, толкова за настоящето и още повече за бъдещето“, отбеляза соц. Стоянов.

Според него тези факти трябва да се изучават в учебниците по нова и най-нова история.

Европейският парламент признава Гладомора за престъпление срещу украинския народ и срещу човечеството.

Източник: БНР