Американският писател Дейв Егърс представи в сряда София "Холограма на краля", романа си финалист за Националната награда за литература на САЩ (2012) и една от най-добрите книги на 2012 г. според "Бостън глоуб" и "Ню Йорк таймс". Той е познат у нас с антиутопията си за социалните мрежи "Кръгът", чиято екранизация с Том Ханкс и Ема Уотсън излезе в края на април, но кариерата му е впечатляваща. Изгрява на литературната сцена през 2000 г. с номинирания за документален "Пулицър" бестселър A Heartbreaking Work of Staggering Genius – мемоар за младежките си години, когато е принуден да прекъсне следването си, за да поеме грижите за малкия си брат.

Множеството му документални и художествени книги са номинирани за престижни американски награди, а поредицата му "Глас на свидетел" – разкази на хора, преживели кризисни исторически събития – за награда за човешки права. Част от творбите му са екранизирани от режисьори като Том Тиквер, Спайк Джоунз и Мат Деймън. Още преди това Егърс основава журнала "Максуийнийс", превърнал се в марка и мини издателска империя, обявен за една от най-иновативните медийни компании на 2012 г. редом с "Туитър" и "Редит". Дейв Егърс няма интернет в къщи, а по телевизията не се е появявал от 12 години. Но не защото вещае медийния апокалипсис – просто вярва в доброто старо общуване лице в лице.

В романа ви, който сега излиза в България – "Холограма за краля" (2012) засягате темата за закриването на предприятия и аутсорсинга в САЩ, а в "Кръгът" от 2013 г. – за това как гражданите доброволно предават всичките си лични данни на социална мрежа, която в края на краищата може да стане по-влиятелна от правителството. И двете в корена си изиграха роля в миналогодишните избори в САЩ – какво предвидихте и имаше ли неща, които ви изненадаха в развоя на събитията?

– Всичко, свързано с изборите беше шок за повечето от нас и още не сме се съвзели от него. Няма такъв прецедент – нито президент (Тръмп не знае разликата между двете думи, бърка ги като ги пише). Не очаквах закриването на фабрики да бъде толкова централна част от платформата му. Всъщност много мои познати в този бранш гледаха оптимистично на тези обещания, част от разумните икономисти смятаха, че ако създаде подходящ бизнес климат и инвестира в инфраструктура, от него би могло да излезе и нещо добро. Аз смятах и още смятам, че избирането му е катастрофа. Но истински изненадващото е, че той още не е направил нищо положително – дори за онези, които го избраха.

Алън Клей, моят герой от "Холограма на краля", вероятно би бил един от ранните симпатизанти на Тръмп. Смятам, че тези хора ще бъдат много разочаровани.

Има ли място образ като президента Тръмп в "Кръгът"?

– Започнах "Кръгът" с мисълта, че досега собствениците на технологичните гиганти засега сравнително безобидни хора – не са използвали огромните си бази данни, за да преследват противниците си, въпреки че концентрацията на власт в ръцете им изглежа абсолютна. Представих си една компания, която не само поглъща всички останали, но е управлявана от отмъстителен човек. От някой като Рупърт Мърдок или Доналд Тръмп.

В известна степен това се случва сега, тъй като Тръмп има достъп до огромни масиви от информация – от данни за гласоподавателите до всичко в Агенцията за национална сигурност. Въпрос на време е, като Никсън, да я използва срещу своите опоненти. (В момента комисия, която разследва т.нар. изборни измами в САЩ, настоява да получи поверителни данни за политическата ориентация и изборна активност на всеки гражданин – бел. ред.)

Смятате ли, че технологичните гиганти могат ефективно да противостоят на правителството и ще го правят докрай?

– Те имат огромна власт да противодействат на политиките на Тръмп. И редовно се срещат с него, макар че някои, като Илън Мъск, да решиха, че повече не искат да са част от съвета на бизнес лидерите му.

В сравнение с Тръмп повечето от тези хора са гиганти на мисълта. Те са идеалистично настроени, макар и понякога заблудени. Важното е, че се борят за имигрантите, защото разчитат на труда на талантливи програмисти от целия свят.

"Фейсбук" в момента има над 2 млрд. потребители, близо една трета от световното население. Но и хората започват да стават внимателни с информацията, която споделят. Как виждате бъдещето – дали нещо ще успее да измести "Фейсбук"? Ще бъдат ли въведени регулации? Или пък ще стигнем до фаза, в която ?

– Мисля, че още сме във фазата на експеримента. "Фейсбук" е едва на 10 години. Усещаме, че не контролираме дигиталната си идентичност и всеки се опитва да се справи с това по свой начин. В Италия ми предстои среща с депутата Стефано Куинтерели, който разработва Проектозакон за правата на дигиталния гражданин – Италия ще е първа в това отношение, доколкото знам. Германия също е напред, но Щатите – не.

Липсва полето дигиталната етика, каквото според мен трябва да има, както във всички други сфери и професии със съществено влияние. Трябва да има етична рамка и орган, който да упражнява саморегулация. В това отношение сме още в Дивия запад, всеки ползва на собствена отговорност. Трябва да бъдем образовани потребители и най-малкото да предпазим децата. Впрочем неслучайно Snapchat (приложение за обмяна на изображения, които са налични само за известно време – бел. ред.) е толкова популярно сред младежите – мисля, че новото поколение е много по-осъзнато от гледна точка на личната си информация.

Вие имате ли профили в социалните мрежи? И вярно ли е, че нямате интернет?

– Никога не съм имал профили и нямам интернет вкъщи. Ползвам обществената библиотека – отивам, свършвам си работата и се прибирам.

Това форма на протест ли е, предпазливост, или просто навик?

– Не е протест в никакъв случай. Ако машината, на която работя, постоянно пищи и мига от съобщения, за мен е невъзможно да пиша. Това е все едно да работиш на цирковия манеж или на средата на оживено кръстовище. Компютърът, на който пиша, е офлайн. Така, както хората разполагат с офис, за да работят. И както се е писало винаги – в уединение.

Все още ли сте на мнение, както през 2013 г., че сега е най-доброто време да пишеш и да издаваш? Вашето бутиково издателство McSweeney's, макар и обявено за една от иновативните печатни медии в дигиталния свят, също се бори. Виждате ли устойчив модел за печатните медии в дигиталната ера?

– Разбира се, че е най-доброто време. Написването на книгата, предпечата, разпространението – мога да направя всичко от един компютър в гаража. И го правя. Да, списанията се борят, но книгите са си много добре. И влизането на книжния пазар е много демократизирано и егалитарно. Колкото до списанието на McSweeney's, ние не печатаме реклами, така че разчитаме изцяло на абонамент и продажби. Абонаментът е най-добрия модел, с предвидими доходи за издателя и без зависимости от капризния рекламен пазар. Ако хората смятат, че новините и свободната преса са им ценни, най-добре би било да се абонират.

Това, което в Силиконовата долина отдавна се опитват да разработят, са микрозаплащанията за конкретни текстове – например отварям твой текст и ти получаваш 1 цент за това. Неголяма сума за мен, но достатъчна, ако читателите сме много. Това би преобърнало всичко.

Няма ли всичко пак да бъде сведено до бомбастични заглавия?

– Няма как да стане по-зле… (Смее се) Винаги ще има видеоклипове с котки, но има и хора, които искат четат качествена журналистика. Освен това няма лошо хората да свикнат да плащат за котки. Първородният грях на интернет е убеждението, че всичко в него трябва да бъде безплатно. Това е по цитат на Стюарт Бранд, издател на списанието Whole Earth Catalog, който казва, че "информацията иска да бъде свободна". Но не всичко в интернет трябва да е безплатно. Това създава много проблеми днес.

Мисля, че е необходимо сериозно образование по медийна грамотност – какво е факт, как се правят новините, защо не можеш да напишеш домашното си по "Уикипедия".

Занимавате с образование чрез организацията си 826 Valencia, както и с поредицата издания Voice of Witness ("Глас на свидетел"). Разкажете повече за тях?

– Майка ми беше учител, много от колегите ми от университета също станаха учители. От тях разбрах, че сериозен процент от учениците в Сан Франциско са от испаноговорящи семейства, за които английският е втори език. Недоброто познаване на eзика, на който се преподава, ги обрича да са винаги по-назад. С 826 Valencia събрахме армия от доброволци – журналисти, писатели, преподаватели, които провеждат индивидуални занятия с тях. Целта първо беше да им помогнем с езика, но после се разрасна – творческо писане, издаване на книги с техните съчинения, на техни вестници и списания… Днес тези места са по-важни отвсякога, защото са сред малкото, където тези деца, нарочени за врагове, се чувстват приети. Мнозина от тях живеят под страх от депортация.

Бихте ли казали, че писането и разказването на истории трябва да са приоритет в образованието – като цел, метод, но и като начин за развиване силни личности, и за справяне с травми. Визирам и изданията "Глас на свидетел", в които се разказват личните истории на хора, преживели исторически кризи.

– Най-добрият начин да разбереш сложни ситуации е през очите на хората, които са ги живели. "Глас на свидетел" започна от командировката ми в Южен Судан като журналист, където интервюирах жени, живели в робство през гражданската война. Не беше особено популярна тема и сметнах, че най-добрият начин да се поднесе и да предизвика емпатия, е да им дам думата от началото до края. Има много онеправдани и стигматизирани малцинства. Втората книга бе за затворници, прекарали дълги години в очакване на изпълнение на смъртни присъди, но оказали се невинни.

Смятам, че разказването на истории е от съществено значение за създаването на по-осъзнат и съпричастен свят. Особено в ранна възраст – книгите от поредицата са насочени към ученици в гимназии и университети. Учим ги и да записват устни истории, да ги откриват и слушат, да не ги подминават на улицата. Така че не е е само разказването – Дейв Исей, който също се занимава с устна история казва, че слушането е акт на любов. Особено за онези, които рядко имат думата.

Източник: Dnevnik.bg