Автор: Боян Тончев

В станалата прословута напоследък смяна на времето има един изключително дразнещ елемент – изобилното говорене за нея. Два дни преди и три дни след като преместим стрелките на часовниците си, телевизии и сайтове ни заливат с всевъзможни материали за ползите и вредите от това „ексклузивно“ събитие. Само допреди десетина години в края на октомври и март рутинно премествахме напред или назад часа, свикнали с това действие, откакто сме се родили. Но не и днес! Сега събитието с двугодишна повторяемост всеки път се превръща в централна новина за медиите. В телевизионните студия започват да се канят гости, за да обсъждат надълго и нашироко темата. Тълпи от специалисти и лаици запълват ефира с протяжни разговори за това колко точно вреди нанася на човешкия организъм тази феноменална разлика от някакви си 60 минути. Лекари, диетолози, билкари и езотерици загрижено предупреждават огромни групи от обществото за опасността, и дават безценни съвети за това как по-лесно да преодолеем този страшен шок за организма –  почти толкова стресиращ, колкото опасността от ядрена заплаха или поне внезапната смяна на северния с южния полюс. На всичкото отгоре цялата тази паник-атака ни сполетява два пъти годишно. Неизменно, по един и същи начин. А междувременно никой от нас така и не е видял с очите си нито една реална жертва на това нечовешки вредно явление.

При редовното облъчване на обществото с подобна истерия, все по-големи групи от хора започнаха да живеят в страх от събитието. Представете си два пъти в годината да се провежда изключително сериозна дискусия по всички възможни информационни канали, за това как човечеството е под заплаха от унищожение от извънземни, които са на прага на нашата галактика. Е, никой не ги е виждал, но учените и чиновниците от европейската комисия са сигурни, че те са там. Логично е много хора да се доверят на цитираните авторитети и на сериозните предложения за взимане на мерки срещу инвазията. И да заживеят в постоянен страх от невидимата заплаха. Подобен е случаят и със смяната на часа. Особено откакто в Европейския съюз започна не на шега дискусия за отмяната му, тя придоби едва ли не статута на смъртно наказание. Щом толкова много хора апелират за премахването ѝ, значи сигурно имат основание!

Всъщност в преместването на времето няма абсолютно никаква драма. Та нима всеки от нас не е имал периоди в живота, в които му се е налагало да става по-рано и други, в които да спи до по-късно? Как сме оцеляли досега? Нещо повече – представете си какъв огромен шок за организма е ежеседмичното ни излежаване в креватите през уикенда, с поне час повече от ставането ни за работа през седмицата! И колко големи групи от обществото са заплашени от всевъзможни болести заради това, че си позволяват в неделя да си поспиват до по-късно!

Ако питате мен, смяната на зимното с лятното време далеч не е толкова опасна за нас, колкото се опитват да ни внушат медиите и европейската администрация. Поне не повече от смяната на деня с нощта. Но ако цялата истерия около нея най-сетне ще спре, то моля ви – нека по-скоро я отменим! Макар че тогава горките телевизии ще загубят ексклузивната новина, с която два пъти в годината пълнят главите ни и ефира си.