Банките в България не трябва да могат да вадят автоматично изпълнителен лист срещу длъжниците си физически лица. Преди това съдът трябва да направи служебна проверка за евентуални неравноправни клаузи в договорите за кредит, настоява Европейската комисия.

България спешно трябва да синхронизира националното си законодателство с правото на ЕС в тази посока, посочва ЕС в месечната си справка за състоянието на наказателните процедури срещу страната.

Ако до два месеца София не даде на Брюксел задоволителен отговор по въпроса, ЕК ще вземе мотивирано становище, което е следващата официална стъпка по пътя към наказателна процедура и към дело пред Съда на ЕС.

Комисията е силно разтревожена, че родното законодателство не е в синхрон с практиката на съда в Люксембург, който категорично се е произнесъл, че националните съдилища са длъжни да следят служебно за неравноправни клаузи в договорите с потребители (включително в тези за кредити) дори ако самият потребител не повдигне въпроса. Неравноправни са клаузите, които не са индивидуално договорени, а са например част от общи условия и поставят потребителя в неизгодно положение.

Родните съдилища обаче имат разнообразна практика по въпроса – някои правят такава служебна проверка, а други не. Така, понякога се стига до запор на заплата или продажба на имот на кредитополучател, например след вдигната едностранно и незаконосъобразно лихва, за която клиентът понякога дори се оказва, че не е разбрал. В такива случаи е много трудно да се спре започналото изпълнително производство от частен съдебен изпълнител.

Заради заложената несправедливост в закона дълго време адвокати на длъжници предлагаха да се вземе по-крайно решение – банките бъдат извадени от списъка на кредиторите, които могат да разчитат на бързо производство по чл. 417 от Гражданския процесуален кодекс. В крайна сметка парламентът отказа да вземе подобна драстична мярка, защото тя може да има сериозни негативни последствия върху банковата система и събирането на просрочените кредити.

Дълго време банките у нас имаха множество неравноправни клаузи в общите си условия, свързани например с едностранно покачване на лихви чрез промени в методиката или прекомерно високи такси при просрочие, но след промени в законодателството и множество проверки от страна на Комисията за защита на потребителите редица от неравноправните клаузи в банковия сектор се изчистиха. Това обаче не важи за други браншове, които работят с много потребителите като например телекомуникационният.

Междувременно, Българската народна банка изнесе данни, според които банковото кредитиране за домакинствата се е радвало на силен растеж през 2018 г. Това е втора поредна година на сериозно оживление на кредитния пазар, след като години наред след финансовата криза той беше около точката на замръзване.

Заемите за домакинствата са се увеличили с 11.2% на годишна база през миналата година до 21.8 млрд. лв., сочат данните на БНБ. При жилищното кредитиране ръстът е в размер на 11.4%, а при потребителското е още по-сериозен – 17.7%.

Бизнес заемите също нарастват чувствително – с 5.4% на годишна база до 32.7 млрд. лв.

Източник: Mediapool