18-годишната Надежда Славова няма търпение да се качи в автобуса, защото и предстои пазаруване за абитуриентския бал, когато достигне столицата. Тя споделя, че е тръгнала от Стара Загора с огромна радост и вълнение.  

"Майка ми каза, пратих те за бална рокля, а те щяха да те върнат в ковчег."

В петък 13-ти автобус на "Юнион Ивкови" се обръща на 27-ия километър на магистрала "Тракия" в района на Вакарел. Катастрофата взима живота на шестима, а над 20 човека са пострадали. Ето какво разказва една от оцелелите пътнички. 

"Просто като се прехвърлих и усетих удара, казах – край, тук вече наистина загинах, умрях, повече няма да видя близките си," споделя Надежда.

По време на катастрофата, както казва тя, "всичко забравяш, за какво си тръгнал, какво правиш там, и се сещаш за най-близките хора, че повече няма да можеш да ги видиш."

"Толкова силно ни изтряска и се обърнахме. Нямаше време даже и да мислиш какво може, за къде да се хванеш, ти просто летиш," казва Надежда.

"Аз излязох точно през предното стъкло и затова ето тук имам малка рана при излизане, защото дупката беше малка и можеше да излезе само главата ми. И той човекът затова си е счупил крака, защото искаше да я направи по-голяма."

ПОСТРАДАЛ ПРИ КАТАСТРОФАТА КРАЙ ВАКАРЕЛ: В АВТОБУСА НЯМАШЕ КОЛАНИ

По думите й шофьорът не бил учтив от самото начало на пътуването й. Тя забелязала, че посреща грубо един от пътниците, който е влязал с храна. След това пък отказал да спира за почивка, тъй като нямало време. 

“Като се качих аз в Стара Загора, той беше нервен. И бързаше. Всяка втора дума той каза "Аз бързам, гоня час, хората чакат за летище…". Толкова много е повторял, че бърза и затова съдбата е предизвикала да стане така. Да спрем преди да пристигнем.“

Надежда е стояла на два реда разстояние от шофьора и забелязва в огледалото за обратно виждане, че той е говорил свободно по телефона, докато е карал автобуса. "Както е кормилото, се беше облегнал, и си говореше нормално по телефона, все едно си стои на някоя пейка, и си почива."

По време на инцидента шофьорът не е говорил по телефона. Надежда все пак смяата, че неговата вина се състои в отношението му към пътниците. "Ако бяхме се забавили, ако ни беше дал почивка, според мен, едва ли щяхме да срещнем тази жена, едва ли щеше да се случи точно това," казва тя. 

ЕТО КАКВО ПОМНИ ШОФЬОРЪТ НА КАТАСТРОФИРАЛИЯ АВТОБУС НА "ЮНИОН ИВКОНИ"

Надежда е изненадана от доброволците, които спират да помогнат на пострадалите. Въпреки че след катастрофата първоначалната реакция на много хора е да правят снимки вместо да помогнат на жертвите, има и такива, които се притичват на помощ, носят вода, утешават страдащите, дават телефоните си, и дори предлагат да закарат пътниците при близките им. 

"Разбрах, че наистина има добри хора," казва Надежда. 

Майката на Надежда казва, "Не знам, тя говореше “Кръв, кръв, мамо!“. Аз викам "Наде, какво става, мамо?!“… Аз не можах да разбера, разбирате ли?“

"Само знам, че си тръгнах от работа. Това беше и исках много да я видя. Даже тя ми изпрати една снимка после, когато вече се успокои," добавя тя.

Майката на Надежда разказва, че нейна колежка е загубила 16-годишната си дъщеря в същия автобус.

"Ако беше се случило на дъщеря ми, не знам…не мога. Това нещо не се преживява," споделя през сълзи тя. "И как щях да посрещам бала, кажете ми? Как?"

"Ако тя не ни беше блъснала, нямаше да катастрофираме. Ако той беше по-внимателен, може би нямаше да се обърнем," заключва Надежда.