Помня патоса, с който председателят на транспортната комисия в предишния парламент ни убеждаваше, че предложените от него промени на Закона за движението по пътищата (ЗДвП) щели да доведат до намаляване на пътнотранспортните произшествия (ПТП). Месеци по-късно статистиката е все така зловеща. Оказва се, че от всички нови разпоредби истински работеща е една. И ако си мислите, че е свързана с безопасността на движението, се лъжете. Става дума за събиране на глоби и даже пред гишетата на КАТ се вият удивителни опашки.

От 21 януари се прилага принудителна административна мярка (ПАМ) – временно отнемане на свидетелството за управление на водач, който управлява с глоба, неплатена в срока за доброволното плащане. Какъв е той? Един месец от влизането в сила на наказателното постановление, електронния фиш, решението или определението на съда при обжалване.

В случая е редно да се прави разграничение между мерки, свързани със събиране на неплатени данъци, и такива за неплатени глоби. Общественият интерес за възстановяване на неплатен данък, като част от фискалната политика на държавата, може да даде основание за някои ограничения на правата на гражданите, но глобите имат различна същност. Те не са данъци, а само елемент от административно наказание. Ако налагането и принудителното събиране на глоби стане част от фискалната политика, пред гражданите се открива напълно реална опасност от нарушение на основните им права и свободи, както и невъзможност да се защитят от властови своеволия. 

Каква е законовата цел, която се постига с новата мярка? Тя ще постигне целта на закона само ако чрез нея се осигурява безопасността на движението по пътищата и едновременно с това се преустановява административно нарушение. Само че как отнемането на свидетелството за управление на водач, който не е платил в едномесечен срок наложена глоба, ще повлияе на безопасността на движението по пътищата? Никак! С какво той е опасен за движението? Отговор на този въпрос няма.

Какво е нарушението, което принудителната мярка ще преустанови? Доброволното плащане не може да бъде въведено в задължение, а неизпълнението му не е нарушение на закон. То затова е доброволно, защото чрез него демонстрираш, че имаш воля да извършиш плащане, с което погасяваш свое задължение. Сиреч знаеш, че то съществува, приемаш го, признаваш, че е валидно, ликвидно и изискуемо, и го изпълняваш. Следователно неплащането на глоби в определения срок не е равнозначно на неизпълнение на задължение. С неплащането демонстрираш позиция, че глобата не е дължима. 

Може и просто да не е налице възможност за плащане – общоизвестно е състоянието на системата на МВР. Ако системата за плащане дава грешки и не може да гарантира сигурност на операциите, как институцията ще гарантира, че системата, в която се отразяват платените глоби, е защитена? 

Практиката показва, че има случаи при платена глоба системата невинаги да отразява това и принудени от обстоятелствата, шофьорите предпочитат да платят повторно глобите си, вместо да разчитат чиновниците да си свършат работата. 

Създаването на условия за плащане на глобите все пак е задължение на институцията. Ето защо липсата на доброволно плащане на глоба не може да се квалифицира като нарушение на закон. 

Всъщност законотворецът не е съобразил, че включването на доброволността като елемент от състава на нарушението само по себе си е противоправно. Защото доброволността не е задължение. Противоправно е, макар и в случая да е въведено в закон, затова нека пазим правото, включително и от закона, както призоваваше доц. Кристиан Таков. 

Това че властите не използват очевидни средства за събиране на поне част от глобите чрез изпълнителното производство, подкопава аргумента, че мярката, с която се ограничава правото на управление на МПС, е необходима за събирането им. Тя противоречи на фундаментални правни постановки. 

Как се осъществява контрол? Чрез сезиране на компетентния съд, разбира си. Само че с друга нововъдена разпоредба в ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението и принудителната мярка влиза в сила автоматично. "Автоматичният" характер на ограничаване на права обаче, като това да управляваш МПС, противоречи на задължението на властите да полагат необходимата грижа всяка намеса в правото да е оправдана и пропорционална и да се налага според индивидуалните конкретни обстоятелства по случая. Нещо повече – съгласно новата разпоредба индивидуален подход и преценка не само не се предполага, а дори се изключва напълно. 

Самият законодател не прави разграничение между вида и размера на неплатените глоби.

Все едно е дали глобата е в малък размер за малозначително нарушение с обикновен фиш за 10 лв., или е наложена за сериозно нарушение в размер от 5000 лв. Няма никакво значение дали става дума само за една неплатена глоба или за множество. Така дори една неплатена глоба от 10 лв. се оказва достатъчно основание за прилагане на принудителната административна мяра. Това противоречи на справедливостта. 

В мотивите към внесения законопроект липсва и дума относно тази разпоредба. Според Закона за нормативните актове (ЗНА) проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, не трябва да се обсъжда от Народното събрание.Това е императивно изискване и неизпълнението му е съществено нарушение на закона. Ако законодателният ни орган не спазва закона и основни положения в правото, можем ли да очакваме това да сторят правоприлагащите органи и институции? 

Според ЗДвП всеки полицай, дори и младшият автоконтрольор, може да се окаже оправомощен да приложи ПАМ, с която да бъде ограничено право буквално на пътя и без да са предвидени механизми за пълноценното реализиране правото на защита на гражданите. 

Каква е алтернативата за шофьор, който стои пред пътен полицай, имащ намерение да му наложи ПАМ, и разбира, че след налагането й на пътя дори не може да се прибере, шофирайки. Със сигурност ще му хрумне идеята да даде рушвет и да си спести неприятностите. А как ще използва случая самият полицай? Дали законодателят не е отворил широко вратата за корупция в система, която периодично обявява протестни действия поради недофинансиране и ниски възнаграждения на служителите? 

Практиката показва, че са налице издадени заповеди, с които се постановява отнемане на свидетелство за управление, без обаче фактически то да бъде отнето. Щом водачът знае, че книжката му се намира у него, естествено е той да е със съзнанието, че мярката, макар и издадена, не е приложена. 

Висящият въпрос е може ли да се шофира при това положение

Законодателят е допуснал и едно смесване между ограничаването на правото да се управлява МПС чрез налагане на ПАМ и лишаване от право да се управлява МПС. Ако липсва разграничение в закона, как то ще може да се прави в практиката? Отговарям веднага – не се прави.

Тези въпроси се оказват не просто важни, а от съществено значение. Ако водач шофира с издадена заповед за отнемане на свидетелство за управление, без то да е отнето, дали няма да се окаже и престъпник? 

Повярвайте ми, това изобщо не е прекалено. Защото законодателят е въвел и още една сравнително нова разпоредба, този път в Наказателния кодекс, според която лице, което шофира в срока на временно отнемане на свидетелството му за управление на МПС, се наказва с лишаване от свобода до 3 г. и с глоба от 200 до 1000 лв. Нещо повече – НК задължава при всички случаи съдът да постанови и лишаване от право лицето да управлява МПС.

Тоест неплатена доброволно глоба в едномесечния срок е основание според законодателя да бъде наложена ПАМ, а шофиране в срока на изтърпяването й е престъпление. В резултат с присъдата се постановява лишаване от право да бъде управлявано МПС. Звучи абсурдно, особено ако сме тръгнали от неплатена глоба по фиш за 10 лв., каквито случаи има не един и два.

Добре дошли в страната на неограничените възможности на законодателя! To Be Continued…

Източник: sega.bg