Външно министерство излезе с официална позиция по повод остро изказване на турския външен министър Мевлют Чавушоглу заради новите законови промени, свързани с вероизповеданията.

В съобщеното се казва, че по искане на Чавушоглу вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева е провела разговор с него.

По време на разговора Чавушоглу изрази притеснения, че поправките в българския Закон за вероизповеданията са насочени срещу мюсюлманската общност. Захариева информира своя колега, че измененията в закона, които са внесени от народни представители, не са насочени срещу нито едно вероизповедание в страната, а напротив – гарантират равнопоставено третиране на всички регистрирани вероизповедания, уточниха от МВнР.

България не може да приеме намеса от чужда държава в законодателния си процес и такава не е била допускана. Обръщаме внимание, че изказването на министър Чавушоглу е дни преди местните избори в Турция и практиката неведнъж е показвала, че използването на добросъседските отношения в такива ситуации обикновено не е от полза за никого, се казва още в официалното съобщение.

По-рано днес, по време на публична реч, Чавушоглу заяви:

"Проектът на България за поправки в религиозния закон беше срещу всички видове основни права и свободи и нарушаваше правата. Турция беше принудена да се намеси и се наложи България да внесе промени. Сега Главното мюфтийство има някои дългове, в замяна на тях искаха да продадат собствените му имоти. Анкара ден и нощ работи за интересите на турските общности в чужбина и това един от приоритетите на външната политика на страната".

Днес депутатите приеха окончателно промените в Закона за вероизповеданията и така разсрочиха натрупаните до края на 2018 г. задължения на всички вероизповедания с 10 години. На практика обаче тази промяна е в полза само на Главното мюфтийство, тъй като другите религии почти нямат данъчни задължения, а неговите възлизат на малко над 8 млн. лв. На първо четене, по предложение на Цветан Цветанов от ГЕРБ и Мустафа Карадайъ от ДПС, законът предвиждаше цялостното опрощаване на дълговете, но след остра реакция от страна на обществото, те промениха намеренията си заложиха на разсроченото плащане.

Според управляващите причината за отсрочката е, че мюфтийството трябва да започне да се ползва от възможността да получава държавни субсидии в размер до 15 млн. лв. на година възможно най-скоро, което не можеше да стане реалност при задължения. Целта е да се предотврати нуждата от финансиране от страна на турския Дианет – службата по вероизповеданията в в съседката ни. Неотдавна главният секретар на мюфтийството Джелал Фаик потвърди, че от 5 години мюфтийството получава по 2 млн. лв. годишно от Дианета.

Източник: Dir.bg