Хонконг има висока степен на автономия, а жителите ползват редица свободи, като отделни финансови, правни и политически системи от континентален Китай.

Тъй като огромният брой хора настояваха за запазване и разширяване на автономията на техния град в лицето на постоянното посегателство от страна на континентално-китайското правителство, някои граници бяха прекрачени – протестиращите са станали по-смели и по-екстремни, като дори проникнаха в най-видната правителствена сградата в града, а мерките на властите стават все "по-драконовски".

Това, което някога е било считано за радикално, както в действията, така и изказвания, днес вече става норма

.

Един скорошен такъв пример е от този месец. Полицията за борба с безредиците притисна група протестиращи, след мирен протест, в популярен търговски център в жилищен квартал. Пред затворените магазини на "Coach" и "Dior" последва меле, а към края полицаите дори изпитваха трудности да стоят прави заради лютивия спрей.

Почти две дузини хора – полицаи и протестиращи, бяха хоспитализирани, а близо 50 души бяха арестувани.

Протестите обаче не спряха, защото само няколко дни след това огромен брой протестиращи отново преминаха през центъра на Хонг Конг, умишлено неподчинявайки се на властите и оскверниха главната правителствена сграда в Хонгконг.

През последните няколко седмици Хонконг бе обхванат от поредица от протсети, предизвикани от новият законопроект за екстрадиране, който според критиците подлага независимата правна система на града на политически осезания в континенталната част на Китай.

Протестиращи и активисти също изразиха страха си от привидно постоянния опит от страна на Пекин да се наложи върху Хонконг, било то чрез инфраструктура, образование или друго законодателство.

Този страх – за законопроекта и екстрадицията обещаха, че всеки един протест ще бъде по свой начин забележителен, както по размер, така и по състав.

Протестите продължават все още да шокират правителството, тъй като протестиращите нахлуха и за кратко превзеха парламента на Хонгконг.

Някои се страхуват, че протестите са достигнали критична точка и че широкоразпространеното обществено съчувствие към демонстрациите ще изчезне.

Едно проучване обаче, проведено от Франсис Л. Ф. Лий, професор по журналистика в Хонгконгския университет показа, че 83,5% от общо 1 100 души, анкетирани по време на демонстрациите този месец, са се съгласили напълно или са силно съгласни с идеята, че е разбираемо протестиращите да прибегнат до радикални действия, ако чувстват, че правителството не ги чува.

Гневът на протестите е само един пример за възприемане за нормални радикалните действия.

Призивите за всеобхватна независимост, а не само за запазване на автономността на Хонконг станаха по-силни; исканията за всеобщо избирателно право, които до голяма степен се разсеяха след протестите през 2014 година, бяха отново съживени и подкрепата за независимост на Тайван сред жителите на Хонгконг се увеличи.

В същото време, въпросите за демокрацията се смесват с по-битовите въпроси за неравенството и достъпността – цените на жилищата в Хонгконг редовно са в списъка на най-скъпите в света, като последните данни на правителството показват, че средната цена на апартамент с площ от 127 квадратни метра в Хонконг струва 1,45 милиона долара.

„Много хора, много млади хора не виждат надежда в бъдещето си“, казва Фернандо Чеунг, продемократичен депутат, който е бил участник в протестите и който наскоро се присъедини към гладната стачка, чиито участници са разположени в близост до оживена метро станция.

"Те не могат да си позволят да се оженят, не могат да си позволят да имат деца и не могат да си позволят да се издържат", добави той.

„Хората от Хонконг са се променили доста през последните няколко години“, твърди Вентус Лау, който организира протест в район разположен в континентален Китай през юли.

25-годишният Лау каза, че макар да не очаква много подкрепа от местните, той се надява, че „идеята за разпространение на това послание към хората на континентален Китай ще изплаши китайското правителство“.

Подобно на много от младите протестиращи, които участваха в движението на това лято, Лау научи горчивите уроци от протестите през 2014 година, по време на които протестиращите окупираха хонконгските пътища в продължение на 79 дни, призовавайки за всеобщо избирателно право, но в крайна сметка без успех.

Лидерите на движението бяха агресивно преследвани в съда с години и много от тях бяха осъдени и дори кандидатурата на Лау през миналата година за място в парламента е била отхвърлена, заради предишната му подкрепа към движенията за независимост.

"Хората… можете да го видите в очите им. Те са започнали да разбират, че ако искат правителството да ги слуша, трябва да предприемат по-прогресивни мерки.

По време на протестите през 2014 година, демонстрантите се надяваха, че ще успеят да променят избирателната система на Хонконг и впоследствие политиката му. Този път обаче се чувстваме безнадеждно и точно тази безнадеждност ни кара да излезем по улиците, защото се страхуваме, че може би няма да имаме друг шанс в бъдеще", каза той.

Източник: The Atlantic