Джори Данос, работник в строителна фирма от град Тибоде, Луизиана, е работил върху една от армадите от малки лодки, които помогнаха за почистването на привидно безкрайния суров петрол при нефтения разлив на Дийпуотър Хърайзън.

Над тях летяли транспортни самолети, разпръскващи хиляди литри Корексит – химикал, предназначен да разгради плаващите петролни петна и да ги потопи на дъното, за да не се замърсят блатата и бреговете.

Според Данос, самолетите понякога са летяли твърде близо до неговата лодка, а мъглата от химикалите правела дишането трудно. Той твърди, че не му е бил предоставен респиратор, а малко след това на врата му излезли циреи и започнал да страда от мигрена.

В крайна сметка, той започнал да страда от припадъци, които го принудили да спре работата си.

Данос е един от хилядите работници и жители от региона, които са съобщили за проблеми със здравето след излагането на тонове химикали по време на почистването на Дийпуотър Хърайзън.

И все пак, дори и десетилетие след огромната трагедия, правителствените агенции не са установили никакви основни правила, регулиращи използването на токсичните химикали.

По-притеснителното е, че след като президентът Тръмп промени правилата за безопасност при сондиране и настоява за нови сондажи в райони като Източното крайбрежие и Арктика, следващият голям разлив на петрол може да е точно зад ъгъла.

Сега знаем много повече за токсичните разтворители, отколкото през 2010 година, защото по това време бяха провеждани много по-малко тестове за безопасност на химикалите за почистване на петрол.

Имаше много доклади, според които Корексит е толкова безопасен, колкото сапун, и че неговите съставки, първоначално държани в тайна от производителя, могат да се намерят в сладоледите, които ядем и пастите за зъби, които използваме.

"Ние вярваме, че Корексит-9500 е много безопасен", заявил химик от компанията "Nalco", която го произвежда, малко след като трагедията се случи, а "BP" се съгласила с неговото твърдение.

По това време "BP" дори купи една трета от световните запаси на Корексит, за да се справи с разлива.

Мнозина обаче знаеха, че този разтворител съдържа токсични съставки.

Американската агенция за опазване на околната среда беше загриженa, че Корексит може да изложи на риск хората, които почистват разлива и жителите.

Тя нареди на "BP" да премине към по-малко токсичен разтворител в началото на разлива, но тогава "BP" се противопостави, заявявайки, че химикалите са най-ефективният начин за справяне с нарастващата нефтена катастрофа.

Агенцията за опазване на околната среда впоследствие отстъпи, тъй като все повече и повече нефт достигаше изсипваше до брега.

Тогавашният администратор на агенцията – Лиза Джаксън, нарече отстъпа "едно от най-трудните решения", които някога е вземала.

Определено е имало причина за тези думи.

Три месеца по-късно, когато вече разливът беше под контрол, "BP" вече бе пуснала безпрецедентно количество токсични разтворители в Персийския залив, тъй като близо два милиона галона от химикала Корексит са били изляти върху нефтени парчета с километрични дължини.

Това бе опит за предотвратяване на изливането на петрола в девствени блата и обществени плажове, като в замяна здравето на организмите, които живеят или се хранят на морското дъно, както и на работниците, участващи в почистването, бе изложено на огромен риск.

Не след дълго, населението около Персийския залив и работниците, участвали в почистването, започнаха да се оплакват от здравословни проблеми, свързани с нефта и използвания разтворител, включително дихателни заболявания, сърцебиене, главоболие, загуба на памет, кожни обриви и рани по цялото тяло.

Днес вече бавно, но сигурно научаваме за силно токсичното влияние на тези химикали, след като проучване от 2013 година установи, че Корексит е направил нефта 52 пъти по-токсичен за някои морски животни.

През 2017 година, проучване върху десетки хиляди работници, чиято професия е да почистват нефтени разливи откри, че тези, които са били изложени на разтворители, имат повишен риск от симптоми като кашлица, хрипове, изгарящи очи и рак на белите дробове.

Друго проучване, на Джон Хопкинс от 2018 година установи, че нефтените разтворители увеличават концентрацията на ултрафини частици, които могат да се носят с километри във въздуха и да проникнат в човешките бели дробове.

През април обаче, група от Националната академия на науките на САЩ, която включва учени от нефтената индустрия, публикува нов доклад, омаловажавайки предишните проучвания, открили вредните последици за здравето на хората, животните и околната среда.

В доклада се посочва, че разтворителите могат да бъдат „полезен инструмент за реакция при разлив на нефт“.

От друга страна, те също така са отбелязали, че проучванията за нефтените разливи, фокусирани върху човешкото здраве, са само началото, и че бъдещите нефтени разливи се нуждаят от по-добри проучвания относно протоколите за безопасност, за да бъдат защитени работниците, които почистват, а също така и живущите в близост до даден разлив.

Мнозина твърдят, че има много доказателства, които позволяват да се изготвят такива протоколи още сега.

Шана Девин, защитник на здравето и безопасността на обществените работници, е прекарала години в проучване на нефтените разтворители и обобщи проблема в показанията си пред Конгреса на САЩ през март.

"Вече почти десетилетие след бедствието с "Дийпуотър Хърайзън", продължавааме да откриваме все повече и повече доказателства за въздействието на разтворителите върху здравето на работниците, околната среда и живущите в близост до разливите, но въпреки това не се предприемат никакви правителствени действия за забрана на използването им при такива бедствия", заяви тя.

В същото време, стотици работници като Джори Данос, продължават да усещат жилото на разтворителите. В момента той  получава обезщетения за уврежданията си и казва, че семейният му живот е бил унищожен вследствие на главоболия, проблеми с паметта и припадъци, които го тормозят ден и нощ.

Той разчита на семейството и приятелите си за помощ и твърди, че не е получил никаква компенсация от "BP".

„Извън погледа, далеч от ума“ е начинът, по който той описва отношението на компанията към него и другите работници със здравословни проблеми.

Повече от девет години след най-голямото бедствие с разлив на петрол в историята на САЩ, много от правилата за безопасност, въведени след него са изложени на риск и не можем да позволим на петролната индустрия да пише правилата.

Време е правителствата и най-вече петролните компании да поставят общественото здраве над печалбите си и да защитят крайбрежните жители и хората, които се борят с нефтени разливи в бъдеще.

Източник: Mother Jones