Мило Дневниче,

Отдавна не съм ти споделяла нищо, обаче много задачи ме налегнаха. Освен това то лесно ли е – хем да викаш, че си опозиция, хем да правиш всичко възможно да не си. Не е живот това моето, казвам ти… То кози ли не прегръщах, речи пламенни ли не държах, на пенсионери ли не обещавах да плащам сметките – само и само близо до народа да седя, и да не преча много на Бойко. Щото с него като се разбирахме, той ми каза: ако искаш председател на парламента вземай, ако искаш не вземай; ако щеш всеки ден вот на недоверие вкарвай, ако искаш по пет пресконференции на ден давай, само не барай съдебната система и прави кворума в парламента, че ако не сме ние на пангара – вие ще сте. И то какво ми останаха – кози и пенсионери… Ама нищо, ангажиментите са си ангажименти.

Но добре че е Елена – сега преди изборите тамън ми идва това обвинение, нейното. Даже Киро пратих по телевизията да говори против корупцията, ти представяш ли си майтап. И после „всички сме Елена Йончева“. Ама това аз, Добрев, Овчаров, Гергов… Всички до един сме Елена, спор няма. То верно, че като тръгна да пита и да се вре – там в договорите за строителството на магистралите, аз им викам на мойте тихичко, та само четирима депутати подписаха искането за проверка в началото, ама сега кой ли ти помни. И за къщата в Барселона като се разшава пак само тя си остана. Ама сега виж как хубаво ми се върза с речта на Конгреса. Той Борисов няма да ми се сърди много, надявам се. В кампания е вече, позволено е, а и миналата седмица нали вика, че сме били провалени политици – значи може. Па и да не може – те ми лепнаха прякора „Госпожа Лъжа“, не че не е вярно, де, но не е добре да се говори така пред хората.

Отплеснах се обаче. С Елена много добре се получи, ти казвах. Ние досега все като стане дума за съд, прокуратура и т.н. се спотайваме. Ето, помогнахме им на ГЕРБ с избора на ВСС; помогнахме и за бюрото за контрол на СРС; мълчахме си по ЦУМ-гейт, само ползвах случая да разкарам Гергов, но срещу Цацаров нищо не казахме. Иначе и по Яневагейт си затраяхме. Обаче сега е моментът – ще станем борци срещу репресията. Даже още по-добре звучи: Активни борци срещу репресията, така и пенсионерките ще увлечем. (Жалко че козите не могат да гласуват, иначе и там вече имам позиции!)

Да, добре се получи. Добре, че е Елена. Сега ще им пусна на журналистите и мухата, че заради нея слагаме (ако изобщо го турим) Сергей назад в листата за ЕП и то направо си заспа стратегията. Той няма да се оплаква много, че не е възпитано, аз ще съм съвсем непричом в тая работа, а Елена ще вика, че е репресирана. А пък те нека си я репресират ако искат, на мен няма да посегнат, щото кой после ще им прави мнозинството да им гласува…

Така и патриотичния електорат ще обхвана. Ще им кажем, че Сергей е откъм джендърите, а ние воюваме с тях. Даже като си писах речта гледах няколко пъти да ги спомена, та хем нищо не казвам, хем звучи войнствено. Аз затова и за Истанбулската конвенция поговорих – никой нищо не разбира, ама звучи като да браним рода български…

Разбира се, много фино ми се получи и с пакта за мигрантите. Никой не го е чел (включително и аз), ама като кажем, че бие по суверенитета на държавата, и изглеждам героиня. С гола гръд спирам бежанците.

Хубаво се получи с речта. Мисля, че хем успях да обясня колко е кофти Европа, хем да ги мотивирам да гласуват на европейските избори. Само една грешка допуснах: казах „Гледайте Германия – мислете за България“ и започнах да обяснявам как леви и десни са се прегърнали и колко зле е това, защотото е довело до възход на националистите. Първо – то ние съвсем националистически идеи изповядваме и второ, ако наистина направят сравнение между Германия и България – жална ни майка. Ама като се усетих какво казах, веднага за руските санцкии заговорих и те се успаха.

Обаче успехът ни с такава кампания е гарантиран: идват мигрантите, ние ги спираме; идват джендърите – и тях ги спираме. В тоя ред на мисли – след речта ми звъннаха приятели и викат: Абе, що говориш глупости къде са тия мигранти и джендъри? Е, хубаво – ама ако кажа, че дори и такива няма тук, то ми останаха само козите, а тя чумата мина – няма с какво да плаша. Малко като поговоря против Макрон, малко като кажа за рода български, малко като вкарам за „традиционното семейство и българския род“ (това много добре ми се получи – съвсем на християндемокрация го ударих, ама много им разбират главите какво е това). После малко Русия – да умилим електората и то готово.

Накрая и за демокрацията се изказах. Викам си – сега ще им припомня колко много ни е отнела, ама после се сетих, че няма как да ги накарам да гласуват ако не им припомня, че всичко е в техни ръце. Така че – преди избори за демокрацията само хубаво. След избори пак тя ще е виновна…

И наистина, пак да кажа – добре че беше тая Елена, че иначе на Конгреса и оставката можеха да ми поискат. А сега – всички сме Елена.

Хайде, приключвам, че като казах за Йончева и се сетих, че ми звъня нашия човек в АПИ Дончо Атанасов и трябва сега да свършим някои неща с него. Иначе вика „спрете с тия магистрали, че ако вземем да се върнем на власт откъде ще захлебваме и ние“. Ама го успокоих, де – ще я пратим Елена в европарламента, ние ще се разберем с Цацаров и Борисов и всичко ще е шес‘. Какво толкова се е разтревожил, не разбирам…

"Мило дневниче" е авторска сатирична рубрика на Полина Паунова.

Източник: "Свободна Европа"