Преди няколко дни със свое решение Министерски съвет одобри създаването на ново лечебно заведение – Многопрофилна болница за активно лечение "Св. Иван Рилски" в град Габрово. За първи път правителството се възползва от новите си правомощия да разрешава откриването на нови лечебни заведения след поредните изменения в Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), в сила от април тази година. Имаме ли нужда обаче от поредна голяма болница, разберете от анализа на Петя Георгиева от Института за пазарна икономика, публикуван от Mediapool.

Какви проучвания аргументират това решение на Министерския съвет и какви изчисления е представило Министерството на здравеопазването така и не стана ясно. Формалното спазване на изискванията на чл. 37а, ал. 1 на ЗЛЗ няма да даде отговор на въпроса дали е необходимо създаването на поредното лечебно заведение в България. Той следва да бъде решен единствено на основата на оценка на реалната необходимост от предоставяне на здравни услуги с определено качество, които Националната здравноосигурителна каса (в която всички внасяме здравноосигурителни вноски) може да заплати.

По данни на НСИ към края на 2018 г. в България има 346 лечебни заведения за болнична помощ с над 53 хиляди легла. По последните данни на Евростатза 2017 г., сред страните от ЕС България разполага с най-голям брой легла за активно лечение спрямо населението. В резултат на големия брой болници и легла, хоспитализациите в страната ни са едни от най-многобройните (графика 1).

Въпреки опитите на НЗОК да ограничи хоспитализациите през последните години и постигнатия частичен успех през 2018 г., все още над милион и двеста хиляди души са получили болнична помощ през последната година. Това означава, че почти всеки пети българин е лежал в болница поне веднъж през 2018 г. Големият брой хоспитализации е типичен за държави, в които здравните системи осигуряват лесен достъп без сериозни ограничения до болнично лечение и в които има условия за нередности и слаб контрол при финансирането от страна на осигурителната институция.

Защо в Габрово?

Болничното лечение в област Габрово в момента се осъществява от 6 лечебни заведения за болнична помощ с общо 860 легла. Населението на областта е малко над 109 хиляди души. В сравнение с останалите области на страната, Габрово е добре осигурено с болници и легла (графика 2). Областта разполага със средно 4.5 легла на 1000 души от населението при средно за страната 5.3.

По отношение на преминалите болни обаче (графика 3), областта е на едно от водещите места в страната. През 2018 г. през многопрофилна болница за активно лечение в област Габрово са преминали 240.8 души на 1000 души население при средно за страната 171.4. По-голям брой преминали болни се наблюдават само в областите Плевен и София област.

От представените данни можем да направим извод, че нова болница в Габрово едва ли е крайно необходима. Дори да приемем нуждата от здравословна конкуренция между лечебните заведения и разширените възможности за избор на гражданите къде да се лекуват, остава по-важният въпрос – какви ще са взаимоотношенията на касата с тази болница и с останалите лечебни заведения в областта. Негативното становище на НЗОК относно създаването на новото лечебно заведение в област Габрово е резонно и е породено от страхове за неоправдано нарастване на разходите.

Докога обаче НЗОК ще продължава да сключва договор с всички лечебни заведения без оглед на ограниченията във финансовия ресурс и изискванията за определено качество на здравните услуги? Решението на проблема с многото хоспитализации и изкривяванията във финансирането на болничната помощ преминава през:

– Селективно договаряне с лечебните заведения на база на стойност срещу цена (value for money), което да включва и постигане на качествени параметри на здравните услуги и здравните резултати от страна на лечебното заведение;

– Ясно и точно остойностяване на медицинските дейности, услуги и клинични пътеки;

– Изряден контрол от страна на финансиращата институция на плащанията към болниците;

– Подобряване на услугите в извънболничната грижа, които да намалят потребността тривиални медицински дейности да се извършват в болници и съответно да ограничат хоспитализирането само до абсолютно необходимото;

– По-строги  изисквания за наличие на инфраструктура и персонал при даване на разрешение за откриване на болници.
 

Източник: Mediapool