Чакахме „Браво“ толкова дълго, че когато преди седмица излезе, ни се искаше да е събрала всичките ни негодувания, съмнения и мисли от последните няколко години. Иска или не, Хазарта е гласът на цяло едно градско поколение и сме му качили летвата така безмилостно високо, че всеки път трябва да надскача не само себе си, но и нашите очаквания. Добрата новина е, че 20 години след „Нон стоп“ той не е загубил нито чувството си за ирония, нито това за ритъм. Бихме си помислили, че „Браво“е измислена, изпята и записана на един дъх, ако не знаехме, че Ицо е онова умно момче, което винаги брои до 10 преди да каже нещо. Затова за нас винаги е удоволствие и да го слушаме, и да го питаме. 

Ето какво разказва Ицо Хазарта пред Диана Алексиева за Интервюто.

Браво, господин Хазарта! Не ни разочарова. Струваше си чакането. На един дъх ми звучи да се е получило. И не мога да не те попитам – песента излиза под името Ицо Хазарта. Да очакваме ли повече от теб извън Ъпсурт?

Благодаря! Това е песен, направена както почти всички песни на Ъпсурт – текстът е мой, музиката – на Венци. В началото на май, живот и здраве, трябва да излезе моят първи солов албум. Имам и нова клубна програма, както и вече доста дати от клубове в страната, запазени за представянето на албума пред публика. Едновременно с това концертната ни дейност с Ъпсурт продължава както обикновено и графикът за лятото е вече почти пълен.

Песента е за „новите звезди“. Понеже с теб сме от едно поколение, аз понякога си мисля дали не съм малко вече остаряла и затова да не харесвам някои от новите неща, независимо дали става дума за музика, кино, мода или отношения. И се опитвам да си сверявам часовника, да не изоставам. Случва ли ти се понякога да си мислиш, че може би просто не ги разбираш 20-годишните? Страх ли те е, че това може да се случи?

То вече се случи и не виждам нищо страшно и драматично. Моята по-голяма дъщеря например, която е почти на 15 години, сега харесва Бандата На Ръба, МВТ, СкандаУ – това е музиката на нейното поколение. Трябва ли да я задължа да слуша моите касетки на Pink Floyd и на Nirvana или деветдесетарския рап от East Coast, с който аз израснах? Не мисля. Младите хора днес харесват и много от онова, което ние слушахме на тяхната възраст, но естествено е да ги кефи найвече новото. На мен ми е достатъчно, че опазих децата си от гьобеците. Е, естествено, когато сме в колата им натрапвам и джаз, и рок, и Notorious B.I.G. Ето ти един пример – любимата песен на по-малката ми дъщеря е „Jumpin Jack Flash”. Какво има да им се тревожа на младите хора?

Нови порядки, нов пол, нов морал, нови инфлуенсъри, нови рапъри, нови норми, без водещи на „Оскарите”… Новото „нормално“ не е ли малко ненормално?

Не съм забелязал тези неща да оказват голямо влияние на всекидневието ми. Допускам, че интернет и социалните мрежи малко преувеличават тежестта на такива явления, както например с истерията покрай „родител 1” и „родител 2”. Нито има нов пол, нито моралът днес може да е нещо различно от морала вчера. Да, много нови неща ми изглеждат ако не ненормални, то най-малкото странни. В България като цяло сме консервативни – мисля, че това по-скоро е за добро, макар понякога да носи и негативи.

Цялото интервю прочетете тук!