Ирина Константинова е единствената жена в българския уиндсърфинг, участвала на четири олимпийски игри (в Сидни, Атина, Пекин и Лондон). На Олимпийските игри в Пекин 2008 завоюва 12-то място, като успехът и уви до този момент не е подобрен както от мъжете, така и от жените. Многократна републиканска шампионка при мъже и жени. Омъжена е за известния уиндсърфист Жулиен Бонтемпс, който през 2008 г. на игрите в Пекин печели олимпийски медал за Франция. В момента Ирина е една от водещите интериорни дизайнери във Франция. Интервю с нея ни предлага сайтът klinklin.bg.

Как се запали по уиндсърфа?

Баща ми, Емил Константинов, е двукратен републикански шампион на България. Любовта ми към спорта тръгна от родителите ми, те бяха моите ролеви модели. Имах възможност да прекарвам летата си на къмпинг Арапя, това беше едно от местата, на които се развиваше спортът, както и на Градина, Веселие, Златна рибка и др. Там тръгна един детски отбор към ЦСКА, в който и аз се включих. Първоначално бяхме шест момичета, които продължихме и в младежкия отбор, впоследствие останахме няколко жени да се състезаваме на по-високо ниво. Клубът, към който се състезавах „Лазур Варна“, беше един от водещите в България. В началото на 21 в. имаше много добре изградена структура към ЦСКА, с детски и юношески отбори, имаше тази междупоколенческа връзка, която помагаше да се развива спортът. Започнах към 8-9 г. да карам уиндсърф, покрай родителите ми и ЦСКА. На 11 г. започнах състезания, на 13 г. спечелих първото републиканско състезание за жени, въпреки, че бях още в детска възраст, това ми помогна рано да изляза на международно ниво. 

Проблемът за нас като започнахме да правим първите международни състезания беше в нивото, имаше огромна разлика, сблъсък с действителността, главно на техническо познание. Например имаше неща дето не бяхме виждали, специфични за спорта. Платното на нашите уиндсърфове се опъваше отдолу и отзад с въжета, а на запад имаха системи с ролки, като на яхтите, позволяващи по време на състезанието платното да се регулира според вятъра.

Първият уиндсърф на Ирина. Ушит от баща й от плат за чадъри, а мачтата е прът за овчарски скок

Ние не бяхме виждали такива, регулирахме си платното на сушата и маневрирахме в морето. Оказа се, че на Световното ние трябва да се учим и да гледаме кой какво и как е направил, и с какви технологии разполага. Не беше честно, защото нямахме равен старт, но въпреки всичко успяхме да имаме добро класиране, не в челните позиции, защото не разполагахме с тази техническа база и огромни екипи. С поглед назад, като днес имам поглед и към това, което се случва във Франция, мисля, че доста добре сме се справяли.

Как си обясняваш, че след теб никой няма твоите успехи?

Ветроходството все повече се развива в цял свят, но в България ситуацията не стои точно така. През 80-те години например, по времето на моите родители е имало регати по 100 – 200 човека. Когато аз започнах да се състезавам, имаше една верига, голяма – „Инкомс“, с многобройно участие, на много етапи, случващи се по цялото Черноморие. Тогава имаше много реклама и се обръщаше голямо медиийно внимание. Полека-лека отзвуча този интерес. Причина за това виждам в липсата на приемственост.

Във Франция например, когато имаш един, двама успешни състезатели логиката е към тях да се закачат млади подрастващи състезатели, които да се учат от моментните лидери в този спорт и след тях щафетата да бъде предадена. Олимпийската шампионка на Франция от Рио 2016 Шарлин Пикон работи с цял екип от подрастващи и към нея са се закачили три-четири състезателки. Тя ще представя Франция в Токио, и ако реши да се откаже след това, французите разполагат с цял отбор, който да застане след нея. Предадена е щафетата.Трудно се излиза от дупка в поколенията. При нас това не се случи, не успяха да закачат млади, мотивирани хора. Ние спряхме, след нас нямаше никой, а да се почне наново е много трудно. И фактически сега няма състезатели на такова ниво.

Ирина на Олимпийските игри в Пекин

Ти си най-добрата в България, в един силов спорт, усещала ли си някакво полово неравенство?

Не! Напротив, за мен се получи обратното. Развивайки се като състезателка, достигнах до един лимит. При жените бях непрекъснато първа и не се развивах повече, защото нямах конкуренция. В един момент моят дългогодишен треньор от Варна, Христо Топалов, невероятен човек, благодарение на него станах състезателка, ми каза: „Ирина, какво се задоволяваш да обикаляш по трасето, напред – назад, и си първа, ама от две жени, я вземи да биеш и мъжете!“ Тогава се замислих, че той е прав, че когато нямаш конкуренция, е добре да си намериш такава. Разбрах, че имам и предимства пред мъжете, по-лека съм и тогава започна истинското състезание. Така почнах да прогресирам, състезанието с мъжете ми вдигна нивото.

Как реши да се откажеш? Ти до последно печелеше квоти за олимпийски игри, беше най-добрата в България и изведнъж обяви, че повече няма да се състезаваш.

Аз винаги съм носила две дини под мишница – развивала съм се като елитен състезател и като архитект. Когато се появиха и децата ми, „третата диня“ ми дойде в повече. Не бях доволна от представянето си в Лондон и тогава реших, че след като резултатите ми не ме задоволяват, няма смисъл да продължавам, само за да съм там.

Какво научи от уиндсърфа?

Спортът създава много качества, не само уиндсърфингът. Примерът с този спорт е, че за да се научи човек да го практикува, трябва да се качи, да вдигне платното и да падне сигурно около сто пъти, което показва какъв характер трябва да има човек. Да не се отказва лесно и да не се предава, въпреки трудностите. Това е полезен житейски урок. Мен спортът ме е научил на такива неща, които намират приложение и в работата ми.

Новият уиндсърф с фойл дъска

Има ли допинг в уиндсърфинга?

Няма! Сърфът е комплексен спорт. Има необходимост от физическа сила, обаче има и тактическа страна, която е точно като играта на шах, с тази разлика, че в играта на шах няма непредвидени ситуации, докато в сърфа вятърът е елемент, който не го владееш. Как ще се обърнеш, наляво, надясно, по-силен, по-слаб вятър, та с какъв допинг да се допингираш?! Не знаеш какво твое качество ще е водещо. Много комплексен спорт, много непредвидим! Гонката може да е 40 мин., може да е час и половина, може цял ден да седиш в морето, няма как да се допингираш… От тази гледна точка мисля, че е чист спорт.

Според теб липсват ли образите на спортистките в българското медийно пространство?

Да, винаги са липсвали. Не разбирам, защо жените не се представят в различните им роли – на спортистки, на майки, на професионалистки… Прави ми впечатление, че в България на почит са жени с ужилени устни, изкуствени мигли и гледащи тъпо. Аз съм възпитана от майка ми да не се възприемам като безхарактерна кукла, а да отстоявам себе си като професионалистка в различни области. Много е важно жената да бъде представена в много области, не само като кокона с пърхащи мигли.

Сега е модерно да се ходи и да се кара уиндсърф в Гърция и Турция, според теб има ли условия за уиндсърф в България?

В България има отлични условия за уиндсърф! Олимпийският уиндсърф няма нужда от много вятър, можеш да го караш от 5 възела нагоре. В Бургаския залив има термичен вятър всеки следобед, в Поморие също. В България духа на много места вятър, това което кара хората да спортуват в чужбина е модата и наличието на сърф училища с традиции там. Много добри сърфисти от България преподават там. Основният проблем на уиндсърфа в България е липсата на изградени структури, подготвящи състезатели на всички нива. Според мен, сърф училищата трябва да са приоритет на всеки плажен концесионер, да плащат по-малко наем и да им се гарантира сигурност. А не както се случва у нас, едно сърф училище да натрупа клиентела, да създаде детски отбори и на следващата година, концесионерът на плажа да ги изгони. Така не се прави спорт, не се прави устойчив бизнес.

Интервю: Боряна Ангелова-Игова 

Целият материал прочетете тук: klinklin.bg