Последните общи избори в Италия през март предизвикаха политическа революция. Последиците се усещат в целия континент. И "революция" е правилната дума да опишем какво се е случило. Утвърдените партии от ляво и от дясно бяха просто захвърлени в полза на движението "Пет звезди" и Лигата (по-рано Северната лига). Сега тези нови сили се обединиха, за да дадат глас на задълбочаващото се безпокойство на средните класове, пише Маурицио Молинари за Гардиън.

Три неща предизвикаха този протест в Италия.

На първо място, икономическото неравенство или влиянието на глобализацията, влошило обстановката в страната чрез напускането на бизнеса и изтеглянето на работни места.

На второ място, започвайки през 2015 г., пристигането на мигранти от Северна Африка и Близкия изток в много по-големи количества в Италия. 

Трето, раздразнение от ендемичната корупция, която мъчи страната от поколения.

Италианските семейства се оказаха заложници: глобализацията отнемаше фабрики и платанции, мигрантите се състезаваха за лошо платени работни места и корупцията беше толкова лоша, колкото е и сега. През 2017 г. около 5 милиона италианци нямаха достатъчно пари, за да отидат на почивка, а най-малко 250 000 – повечето от тях млади – избягаха в чужбина. Ефектът от неравенството и корупцията с ефекта на доминото предизвика протести срещу всичко и всички.

Традиционните партии – като се започне от най-големите, Демократическата партия и Forza Italia – не успяха да осъзнаят мащабите на недоволството, така че политическата награда бе насочена към онези политици, които можеха да го направят. На юг беше движението "Пет звезди" на Луиджи Ди Майо, което спечели симпатии, благодарение на предложението за "граждански доход" – обезщетение в размер на 780 евро на месец за безработните. На север беше Лигата на Матео Салвини, която заложи едновременно на два коня: т. нар. "плосък данък" за подпомагане на предприятия в затруднено положение; и по-суров подход към мигрантите. "Пет звездо" и Лигата имат ясни разделителни линии – географската им база, икономическите идеи и социалния състав. Но те имат едно общо нещо: враждебност към Европейския съюз.

"Пет звезди" обвинява ЕС, че е основната причина за икономическите проблеми на Италия. Лигата го обвинява, че е изоставил Италия по време на кризата с мигрантите. Това обяснява защо, както за привържениците на Ди Майо, така и за Салвини, сегашната битка с Брюксел относно бюджета на правителството е много по-дълбока. Проблемът не е свързан само с дефицита, перспективите за растеж, неспособността да се намали дългът на Италия и липсата на реформа: основна причина е вярването на коалицията, че ако революционизира отношенията си с ЕС, Рим ще може да спечели доверие, оптимизъм и по-добро бъдеще.

Оттук и сегашното късо съединение между Рим и Брюксел. Докато еврокомисията се опитва да преговаря с министъра на икономиката Джовани Триа за промяна на италианския бюджет, интересите на Салвини и Ди Майо са в пълна фронтална конфронтация с Европа. Това прави компромиса много труден, което означава, че Италия рискува големи глоби от ЕС. И едно такова наказание може да стане символ на всички недостатъци на ЕС, докато Лигата и "Пет звезди" се надяват да играят водеща роля на изборите за Европейски парламент през следващата година. Когато Ди Майо обещава да "заличи това европейско учреждение" и Салвини вижда на хоризонта "тиха революция в Европа", това, което те имат предвид, е изборен триумф в съюз с други националистически и евроскептични партии.

Точно сега е невъзможно да се каже дали те могат да го направят. Но едно нещо е сигурно. Тревогата на италианските средни класове за неравенството, миграцията и корупцията, предизвикали тази революция, ще продължат да заемат централно място в Италия и Европа, докато не бъдат намерени истински стратегически отговори.

Маурицио Молинари е главен редактор на италианския всекидневник "La Stampa".

Източник: Гардиън