Бюджетът за 2017 . е един от спорните и обсъждани проблеми напоследък. Особено актуална стана темата след загубата на ГЕРБ на изборите, защото важният въпрос остана да виси във въздуха. Въпреки това днес той бе приет на първо четене в парламента. 

Всъщност това е поредният бюджет с дефицит. По-конкретно, за 2017 г. дефицитът е заложен да достигне 1.4% от БВП, а в следващите 2 години се предвижда постепенното му свиване до 1% през 2018 г. и 0.5% през 2019 г. Разочарование обаче има и то произтича от изключително доброто изпълнение до момента на бюджета за 2016 г. и излишъкът от почти 4% от БВП за първите осем месеца на годината. Предвид това, МФ е подобрило очакванията си за бюджетното салдо тази година от планиран дефицит от 2% на балансиран бюджет, т.е. на 0% дефицит.

ЗАЩО ЕМИГРИРАТ БЪЛГАРИТЕ? ОТГОВОР ДАВА ДОКЛАД НА СВЕТОВНАТА БАНКА

Т.е. хем тази година очакваме балансиран бюджет, хем следващите години отново ще трупаме дефицити. С други думи, бюджет 2017 предвижда поредното разпускане на фискалната политика и поредната година на дефицитно харчене. Въпреки огромния шанс за затваряне на страницата с хроничните дефицити от последните 8 години (2009-2016 г.), даден на правителството тази година с добрата събираемост на приходите и нереализираните разходи по европейски проекти, това очевидно няма да се случи и в следващите 3 години.

При това планираната фискална експанзия идва на фона на влошени очаквания за икономическия растеж следващата година, които се споделят не само от МФ, но и от международните институции и местни наблюдатели.

СИНОПТИЦИТЕ ОТ БАН ПУСНАХА ПРОТЕСТНА ПРОГНОЗА ЗА ВРЕМЕТО

Освен заложените бюджетни дефицити за следващите три години, другото разочарование в бюджетната рамка е планираното увеличение на минималната работна заплата от 420 лв. в момента до 460 лв. от началото на 2017 г. Това административно покачване на минималното заплащане с близо 10% ще бъде придружено и от повишение на осигурителната тежест заради вдигането на осигурителната вноска за пенсия с 1 процентен пункт.

Пропуска се обаче, че тази мярка за повишаването на приходите в НОИ върви ръка за ръка с други промени в КСО, които повишават разходите. По-конкретно, от следващата година започва да се повишава коефициентът, с който всяка година осигурителен стаж влиза в сметката за пенсия с цел да се подобри адекватността на пенсиите. Още от следващата година това ще означава с 235 млн. лева повече разходи за пенсии.

Много е вероятно растежът на заетостта през 2017 г. да е още по-нисък заради очакваните негативните ефекти по линия на увеличените разходи за труд и забавянето на икономическия растеж. Освен това, свободната ръка на пазара на труда, ако се съди от профила на безработните, се състои все повече от дългосрочно безработни и такива с ниска или никаква квалификация. По последни данни за 2-рото тримесечие на 2016 г. 38% от безработните са с основно и по-ниско образование, а близо 2/3 са безработни повече от 1 година (от тях пък болшинството са безработни повече от 2 години). Това, особено предвид по-големите разходи за труд, също ще направи създаването и запълването на нови работни места по-трудно.

Анализът е направен от Института за пазарна икономика.