Работа от зори до мрак, шест дни в седмицата: това е работният режим, с който много компании в Китай се опитват да извлекат максимални резултати от работниците. Недоволството срещу тази масова практика расте, пише DW. 

Работните помещения на компанията Dimension в Шанхай наподобяват много геймърска детска стая: до разхвърляните навсякъде клавиатури стоят отворени кенове с кола, на ръба на едно от бюрата се мъдри кукла "Манга". Един от програмистите е решил да използва котката Сиси, отглеждана в офиса, за работна маса – животното понася търпеливо мекото тракане по клавиатурата върху гърба си.

Тази непринудена работна атмосфера обаче е търсен ефект: основателите на Dimension не приемат тежките условия на труд във високотехнологичния бранш в Китай, където 80-часовата работна седмица е по-скоро правило, отколкото изключение. "Този производствен модел не работи", казва основателят на фирмата Сю Ян. 

В Китай тези условия на труд са известни като "996": работа от 9 сутринта до 9 вечерта, 6 дни в седмицата. Китайското трудово право обаче забранява полагането на извънредни часове труд. Но в компютърния бранш никой не го спазва. "Програмистите днес са смятани за един вид елита на нацията. Смята се, че те печелят много добре, и никой не се интересува от това при какви условия работят тези хора", казва консултантката на компанията Кат Гу.

Заедно с Ян са публикували на специализираната платформа за програмисти Github текст за въвеждането на по-хуманно работно време в бранша. Текстът 996.icu всъщност представлява готов параграф, който програмистите могат да включат в своите лицензионни договори. По този начин фирмите, използващи определени софтуерни кодове, се задължават да спазват местните трудови закони. В противен случай те рискуват да загубят лиценза си.

Какво е  да се трудиш във високотехнологичния бранш

И двамата обаче не вярват, че по този начин – чрез вкючването на условия в лицензионните договори – може да бъде решен проблемът с тежките условия на труд в технологичния бранш в Китай. "Наясно сме, че лицензите не притежават реална сила, но поне можем да привлечем вниманието към темата", казва по този повод Гу. Впрочем, те вече са постигнали това: в китайските интернет-форуми темата е широко дискутирана, особено след като в дебата се включи и основателят на "Алибаба" Джак Ма. В реч пред служители на фирмата той определи условията на труд 996 като "голяма благословия" за китайския технологичен бранш: "Ако не даваш повече от другите, как ще успееш?", попита той присъстващите служители на компанията.

По-късно Ма даде малко на заден ход, като заяви, че фирмите всъщност не би трябвало да изискват подобни работни времена от своите служители. В същото време той уточни, че който искал да успее, трябвало доброволно да приеме въпросните условия. "Изборът на професия е като избора на партньор – когато в цялата работа има любов, времето тече неусетно".

Кат Гу има готов отговор на този възглед: ако дадена компания е зависима от извънредния труд на своите служители, това говори на първо място за ниска производителност на труда във въпросната фирма. "Тогава трябва да се помисли за по-добър мениджмънт", добавя консултантката.

Една чувствителна тема

Дотук обаче няма никакви признаци, че е възможна подобна промяна в мисленето. Интернет-индустрията е смятана в Китай за образцов бранш, а конкуренцията – вътре в страната и в международен план – е изключително висока. Жао И Кинг от компанията за рисков капитал Puhua Capital казва, че особено в по-малките стартъп-фирми се работи изключително много. "Тези компании трябва да инвестират много време и усилия, преди да се наложат на пазара. И ако не успеят да издържат, те бързо губят конкурентоспособност", казва експертката. 

Бюрата по труда в Китай, които би трябвало да се грижат за това да бъде спазвано трудовото законодателство, почти не се намесват. Но Гу и Ян не желаят да бъдат разглеждани като политически активисти. Трудовите спорове в Китай са чувствителна тема, по която държавата бързо се намесва. Така например когато миналата година група студенти решиха да подкрепят исканията на протестиращи работници в Южен Китай, държавата реагира мигновено – много от младежите, които се запознали в една марксистка студентска група, бяха задържани, а една част от тях продължават да са в неизвестност.

Затова и Гу и Ян уточняват, че публикуваният от тях текст в платформата Github не бива да се разглежда като политически манифест. "Спомням си как веднъж един журналист ме попита дали съм лява. А аз на свой ред го попитах какво е ляво и го уверих, че не разбирам нищо от политика."

Изглежда, че китайската интернет цензура приема подобно поведение, след като дотук не се е намесила и оставя дебата да продължи. 

Източник: DW