Всеки юни публикуването на резултатите от трите кръга на външното оценяване в края на всяка една от степените на училищното образование дава актуална картина за постиженията на учениците, а оттам, индиректно и поне донякъде, за успехите и провалите на политиките в образованието последните години.

Тази седмица излязоха първите обобщения на резултатите от външното оценяване след седми клас, а тук ще коментираме какво научихме от тях.

1) При двата основни предмета в оценяването след седми клас – по български език и по математика – се наблюдават противоположни тенденции. Докато при математиката тази година има по-малко слаби оценки, то при българския език те са се увеличили. Много повече са и отличните оценки по математика, отколкото по български език. Ако разгледаме дяловете обаче, по-малко ученици (14,8%) се провалят тази година на изпита по български език, отколкото на този по математика (23,4%), като това отношение са запазва относително непроменено в сравнение с миналата година. В този смисъл динамиката на слабите оценки поскоро отразява конкретните особености и трудност на тазгодишните изпити, отколкото системна тенденция в способностите на седмокласниците. Оценките по математика като цяло са много по-полярни и разпределени в двата края на спектъра – част от учениците се справят много добре с поставените им задачи, а част изобщо не се справят, докато на изпита по българския език разпределението е доста по-равномерно.

2) Класирането на десетте най-добри училища в страната по техният общ резултат от двете оценявания – по български и по математика, ясно демонстрира, че средните училища с фокус върху изучаването на математика постигат найдобрите резултати по математика на този етап от училищното образование. Сред първата десетка девет училища са математически гимназии с ранен прием, като там се нарежда и частното „Света София“ в София. Причина за това е, че класацията на МОН включва резултатите и на двата изпита. Така, докато далеч не е невъзможно постигането на добър резултат по български език и от общообразователни училища, то системният фокус върху изучаването на математика изтласква напред математическите училища. Трябва да се има предвид и че на този етап езиковите гимназии не участват, тъй като приемът в тях е след седми клас. По тази причина за класирането на гимназиите трябва да се ползват резултатите от зрелостните изпити. За справка, от десетте най-добри училища на изпита след седми клас, само едно се нарежда в челната десетка на миналогодишните зрелостни изпити. Любопитно е и териториалното разпределение на най-добрите училища на изпита след седми клас – докато при зрелостните изпити традиционно доминира столицата, то в класацията след седми клас има три училища от София, и по едно от останалите водещи центрове – Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Русе, Плевен, Димитровград.

3) Регионалните разлики в резултатите на учениците от оценяването по български и съответно по математика остават значителни, с диференциал от средно 10 точки между областите с най-добър (София-столица, 39 точки разлика по български език и 37 по математика) и най-слаб резултат (Сливен, 28 точки по български език и 26 по математика). Почти навсякъде средните резултати по български език са със средно две точки по-високи от тези по математика, с изключение на Кърджали, Търговище и Ямбол, където зависимостта е обратната. Няма основание да говорим за чувствително стопяване на неравенството в качеството на училищното образование между отделните области, ако приемем, че външното оценяване е някакъв измерител за качество (при това единственият наличен). Струва си да се отбележи и традиционно добрият пример на област Смолян, която през последните няколко години успява да се позиционира като лидер в образованието – на тазгодишното оценяване тя се класира на второ място след София.

На този етап, първите данни от оценяването след седми клас дават само найобщата представа за постиженията на учениците. От полза ще е да се видят както резултатите на общините, така и на отделните училища по различните предмети. На този етап обаче няма особени основания да говорим за чувствителни изменения в постиженията в сравнение с изминалите години.

Източник: mediapool.bg