Киновселената на "Марвел" е успяла да привлече едни от най-големите таланти на Xоливуд.

Многобройни пъти, студиото идентифицираше изпълнителите със суров талант, които не са толкова известни, и ги приютяваше под крилото си.

В началото компанията им плащаше малко пари в сравнение с големите имена на Холивуд, които пари можеха да бъдат похарчени за подпомагане успеха на филмите им.

Замислете се само – Крис Прат беше комедиен актьор от телевизионни сериали, когато беше избран да играе ролята на Питър Куил. Крис Хемсуърт съшо нямаше значими роли в САЩ преди да стане Тор. Крис Еванс дори участваше в неуспешен франчайз на супергерой, преди той да грабне щита на Капитан Америка.

Всички тези решения обаче се основават на един успешен прототип: Робърт Дауни Джуниър.

Когато успя да вземе ролята на "Железния човек", известен още като Тони Старк, през 2006 година, Дауни тъкмо излизаше от доста труден период.

Годините на злоупотреба с алкохол и саморазрушително поведение бяха превърнали кариерата му сякаш в обвивка на онова, което бе през 80-те и 90-те години.

Да, имаше някои роли тук-таме, като например в "Зодиак", но нито една от тях не беше в блокбъстър. Тъй като той влезе в ролята в началото на 40-те си години идеята, че той можеше да бъде екшън звезда, едва ли е била правдоподобна за повечето зрители.

Точно тогава обаче "Марвел" реши да го приюти под крилото си и както каза тогава Кевин Фейге:

„Разгледахме всички и намерихме най-добрия човек за ролята. Това е може би най-уверения ход, който сме правили някога. Доказателството ще бъде във филма, но да – той е Тони Старк".

Една година преди филма да излезе по кината, Дауни като че ли вътрешно знаеше, че франчайзът щеше да го промени, но едва ли усещаше, че самият той също щеше да го промени.

"Железният човек" е нещо толкова двуизмерно, банално и безсмислено, но това показва, че има разделителна линия между мен, идентифицирането ми като едно нещо, което винаги ще бъда и идентифицирането ми като друго нещо, което винаги ще бъда", каза дауни пред "Esquire" през 2007 г.

Разбира се, неговото представление в "Железния човек" през 2008 година бе посрещнато със шок от страна на критиците и феновете.

"В крайна сметка това е Робърт Дауни Джуниър, който успя да отличи "Железния човек" от повечето други филми за супергерои", пише Роджър Еберт за филма.

„Наемате даден актьор заради силните му страни, а Дауни е изключително силен, защото е умен, бърз, забавен и защото усещаме, че маската му пред публиката прикрива дълбоки лични рани", добави той.

Само няколко години след това, той беше най-високо платената звезда в Холивуд, а лицето му стана известно по целия свят.

Това, което е интересно, разбира се, е, че собствената история на Дауни е съпоставима с историята на героя, който той игра през последните 11 години.

Всъщност, историята на връзката на света с Тони Старк и на цялата вселена на "Марвел", е не на последно място историята на света, която се влюби в Дауни и желаеше той да успее.

Точно затова не е неразумно да се чудим дали "Марвел" може отново да достигне до такива главозамайващи върхове сега, когато вече Дауни не е част от франчайза.

Когато за пръв път го видяхме в ролята на "Железния човек", той бе сякаш най-неудържимият гадняр на планетата Земя, наслаждавайки се на продажбите на оръжия за масово унищожение и парадирането с неговото богатство, сексапил, ум и буквално всяка друга черта, която един арогантен човек може да има.

Героите около него – Пепър Потс, Хепи Хоган, Джеймс Роудс едва толерираха присъствието му и непрекъснато се питаха дали усилията, които са положили, за да останат близо до него са си стрували.

Тогава обаче се случи нещо чудотворно.

След като той стана заложник в Афганистан и едва не умря от наранявания вследствие на гранатомет, той осъзна, че трябва да мисли за хората, които са по-различни от него.

Разбира се, това не е най-оригиналното развитие на персонаж, но има причина такива истории да бъдат използвани толкова често във филмите.

Всеки, независимо дали сте петролен шейх от Саудитска Арабия или гърлен певец от Монголия, или затворен тийнейджър, всички ние можем да намерим нещо, което да ни докосне в такава история.

Тълпите, които буквално препълниха кината, за да видят "Железния човек" и следващите филми, в които Тони се появяваше, бяха силно настроени към тази универсалност.

С всеки изминал филм виждахме, че Тони придобива по-дълбоко и по-дълбоко разбиране за необходимостта да слуша, да бъде част от екип и да полага повече усилия, за да бъде съпричастен към другите.

Да, той имаше и доста пропуски по пътя си – от тайно разработване на световна система за наблюдение и сигурност в "Отмъстителите: Ерата на Ултрон", до заставането му на страната на правителството в опитите си да регулира супергероизма в „Капитан Америка: Гражданска война“.

Наистина, дори в "Отмъстителите: Краят" видяхме, че той първоначално отхвърля моблата на "Капитан Америка" и другите супергерои, когато го помолиха да се съюзи с тях в началото на филма.

Трябва да отбележим обаче, че в края на тази последна част, с която сякаш завършва цяла епоха, той не само се пожертва, но и взима най-безкористното решение, което може да направи живо същество, а именно да предложи живота си в замяна на живота на всички други.

Когато Танос промърмори: „Аз съм неизбежен“, а Тони реагира, повтаряйки прочутата си реплика от първата си поява – „Аз съм Железният човек“, той не просто се идентифицира с гордост – той описва на себе си какво точно значи "Железният човек" за него.

Това означава да бъдеш повече от егоист и непрекъснато да преследваш по-доброто от себе си, колкото и скалист да е пътят до крайната цел.

Това е същото нещо, което и Дауни прави в реалния живот. Пътят му към изкуплението започна много преди кастингът му като Тони и като всички истории разказващи за изкачване от дъното, самоотвращение и самонараняване, не беше праволинейна.

Имаше неуспехи и спънки по пътя, моменти на съмнение и епизоди на болезнени равносметки, но той все пак успя да насочи всичко това към характера си, а резултатите се превърнаха във филмова магия.

Ако се замислите, той почти никога не изглеждаше така, сякаш играе роля.

Вижте видеоклипа по-долу, в който той подарява функционираща бионична ръка на дете и ми кажете дали това е Робърт или Тони.

Всички ние видяхме как един арогантен "задник" успя да се пречупи и да се превърне в един по-добър и отдаден мъж, който знаеше, че виждаме нещо повече в него отколкото екшъна на екрана.

Ние виждахме свещения човешки потенциал за дълбока промяна.

Сега обаче стоим на прага на една нова и несигурна ера. Дори наскоро, през 2016 година, списание "Форбс" предположи, че кастингът на Дауни в третия франчайз на "Спайдър-Мен" е „нещо като застрахователна полица“ към новите филми.

Въпреки факта, че видяхме първия трейлът на "Спайдър-Мен: Далече от дома", в който ясно се вижда, че наследството на Тони продължава да живее, това не променя, че самият той е изчезнал, а заедно с него и Дауни.

Разбира се, той ще има и други роли, но ние няма да можем да му се насладим по начина, по който сме свикнали през последното десетилетие.

Ролята "Капитан Америка" на сладко-тревожния Крис Еванс, който също изглежда, че ще изчезне, макар и чрез щастлив край, където той, противно на всичко казано до сега се научи как да бъде лек егоист за собственото си добро, беше на второ място, но всички знаем, че Тони винаги е бил емоционалното ядро ​​на кино вселената на "Марвел".

Още през 2012 година, Фейге предположи, че "Железният човек" може да поеме по пътя на Джеймс Бонд – непрекъснато рестартиращ се персонаж, игран от различна група актьори, но въпреки любовта ни към Хемсуърт, Прат, Том Холанд, Бри Ларсън и останалата част от любимите ни актьори, на тях липсва по-голямата или по-скоро истинската история, която привлече хората толкова много към Дауни.

Наистина не е ясно и е дори съмнително дали някой може да изиграе ролята по същия начин.

Както Пепър отбеляза в първия и последния филм на Тони, "Железният човек" е доказателство, че Тони има сърце, но все още обаче предстои да видим доказателство, че киновселената на "Марвел" все още има такова.

Източник: Vulture