Арогантен и безхарактерен, обсебен от собствения си имидж, дори мошеник – това е начинът, по който се помни основателят на Баухаус – Валтер Гропиус.

Архитектурният историк Джоузеф Рикуерт описва Гропиус като „някой, който като че ли има по-малко изкупителни черти от мнозина като него – с измъчен и нехумористичен еготизъм ”. 

Във филма на Кен Ръсел от 1974 г. – "Малер" той бива изобразен като глупак и източникът на тази репутация е намерен в мемоарите на първата му съпруга – Алма Малер.

Там тя изобразява Гропиус като безличностен в сравнение с другите си съпрузи – Густав Малер и Франц Верфел и също така прави прави движението Баухаус да изглежда незначително. 

Противно на повечето мнения, Гропиус всъщност е харизматична фигура и това може да се види при по-късните му отношения с две особено интересни жени – художничката Лили Хилдебранд и поетесата Мария Бенеман. Неговите писма са били изпълнени с плам, който ще изненада тези, които си мислят, че му е липсвала страст.

Валтер Адолф Георг Гропиус е роден на 18 май 1883 г. в Берлин, Германия. Той продължил занаята на баща си и чичо си – Мартин Гропиус, който е бележит за времето си архитект и започва да учи архитектура в Мюнхен и Берлин. 

Кариерата му бива прекъсната от избухването на Първата световна война през 1914 година, след като е призован като запасен войник и служи като сержант на западния фронт, където е ранен и едва не губи живота си.

Движението "Баухаус" е в резултат от неговите травматични преживявания във войната и по-късно той описва как „като от нищото“ осъзнал, че „старите неща вече ги няма“.

Така той използва като свой модел идеалистичната концепция на Bauhütte – средновековната гилдия на каменоделците, за общност на експертни художници и занаятчии, които да работят заедно за една обща кауза.

„Заедно нека желаем, зачеваме и създаваме новата структура на бъдещето, която един ден ще се издигне към небето от ръцете на милиони работници като символ на нова вяра." – било неговото мото.

Ранните проекти на Баухаус във Ваймар имат характерен експресионистичен вид. Това ясно може да се види при проекта "Sommerfeld House" (1920-22г.) – колаборация между майстори и студенти, където големите призматични стъклописи и назъбения стил от тиково дърво предлагат рязък контраст с така известните известните изчистени линии и индустриализирани облицовки на Баухаус.

Гропиус си представял училището като място за творчески аргументи и дебати и през годините той успял да наеме и работи с много талантливи архитекти, включително Пол Клее, Василий Кандински, Йоханес Итен, Оскар Шлеммер, Йозеф Алберс, Марсел Бройер и Ласло Мохоли-Наги. 

По това време в Европа имало и други училища по изкуства, но никое от тях не отговаряло на нивото Баухаус относно творческите свободи. Там се създал и стереотипът, че художественото училище е бунтарско място.

През 1923г. Гропиус среща жената, за която в последствие се жени. Тогава той бил на 40, а тя на 26 и за разлика от Алма, Исе моментално била впечатлена от Баухаус и дори станала известна с прозвището "Фрау Баухаус".

Тя била много общителна и това й помогнало да сформира тесен кръг от "приятели на Баухаус", който включвал Шьонберг, Айнщайн и Шагал.

През 1925 г., под натиска на местните десни, Баухаус се премества в Десау, индустриален град на север от Ваймар. Там Гропиус успял да проектира сграда специално за училището, която се счита за негов архитектурен шедьовър.

За жалост, в Десау училището също било прието с враждебност от страна на местната власт и финансовите му средства бързо се изчерпали. Изтощен от негативните мнения и загубил вяра в бъдещето на училището той подал оставка и през 1928г. се преместил в Берлин с амбицията отново да практикува архитектура.

Съществуват много дебати и относно участието му в нацисткото движение след като Хитлер се изкачва на власт през 1933 година. Той определено е взимал участие в нацистките архитектурни проекти, но режимът бил в разрез със свободата на изкувството и всичко, в което той вярвал.

Неговите приятелства и тесни връзки с хора, които нацистите наричали "западнали художници" не му оставили избор освен да емигрира и през 1934г. заминава за Великобритания.

Той говорил английски език съвсем малко и нямал пари, защото не му било позволено да пренесе много неща от родната си страна. Имало обаче аспекти от живота във Великобритания, които намирал и за много привлекателни.

Гропиус имал много приятели в Хампстед, където много европейски емигранти се заселили и във времето, което прекарал в Лондон той направил дизайна на няколко сгради.

Великобритания обаче все още не била готова за него, защото местните не оценили стила му и в резултат Валтер все по-трудно и по-трудно си намирал работа.

„Англичанинът като цяло не харесва функционалната архитектура – сградите на Льо Корбюзие, Гропиус и останалите – защото те не са това, са свикнали да виждат." – пише Антъни Блънт в „Зрителя“.

През 1947г. той емигрира към САЩ, след като приел предложение за работа в Харвард. Там той показал изключително желание за преоткриване на себе си като учител, теоритик и философ на дизайна. Той винаги е твърдял, че има по-силна връзка с младите отколкото с неговите колеги и се застъпил за идеята относно изграждането на артистична креативност в децата. 

С работата си в престижния университет, Гропиус създава една архитектурна династия – той обучава ученици като И. М. Пей, Пол Рудолф, Филип Джонсън, Хари Сейдлер, Фумикоко Маки и индустриалният дизайнер Елиът Нойес.

По улиците на Великобритания все още могат да се видят някои от идеите на Баухаус, а в последните години светът става и свидетел на безспорния успех на IKEA в това да прави модернистичният дизайн достъпен.

Независимо от мненията, движението Баухаус е може би най-влиятелното в архитектурата на модернизма и модерния дизайн, а идеите и възгледите на Валтер Групиус все още дълбоко влияят върху начина, по който живеем нашите животи.

Източник: The Guardian