Новите правила за защита на личните данни изправи пред сериозно изпитание компаниите и регулаторните органи, които трябва да следят за тяхното прилагане.

От бизнеса предупредиха, че може да се стигне до фалите заради предвидените солидни глоби при нарушения и твърде разтегливите понятия, които трябва да бъдат доуточнени в националните законодателства. Някои онлайн платформи директно спряха достъпа на клиенти от ЕС, докато се справят с изискванията. В Европа бяха заведени и първите дела за злоупотреба с лични данни срещу Instagram, Facebook и WhatsApp.
 

Много от националните регулатори за защита на личните данни не са готови за прилагането на новите правила, установи „Ройтерс“. От анкетираните 24 агенции, сред които и българската комисия за личните данни, 17 са отговорили, че не разполагат с финансиране или че националните закони все още не са адаптирани, за да изпълняват възложените им от общия регламент задължения. Едва 5 са напълно готови за новите правила. 

„Този регламент на ЕС има глобално действие. Всяка една компания в света, която обработва данни на европейските граждани, трябва да го спазва. Регламентът не е глоби, а начин на правене на бизнес, за да се създаде доверие. Ние и досега имаме добро законодателство относно личните данни. Промениха се доста технологиите, което доведе до промяна на регламента. За България това не е революция, ние сме много близо до това как да го прилагаме. Има още какво да се желае, но не е толкова страшно. Създава се една психоза в обществото”, обясни пред Нова телевизия Цанко Цолов, член на Комисията за защита на личните данни.

„Опасенията ни са свързани с факта, че този регламент беше създаден с идеята да защити гражданите на ЕС предимно от големите корпорации. От друга страна обаче, той е доста обемен, може да се тълкува широко и на практика се оказва, че голяма част от малките онлайн търговци не могат да си позволят да го приложат. Това са 88 страници юридически текст, който може да бъде тълкуван различно, и трябва да се търси помощ от адвокати. Сумите за консултации започват от 2-3 хиляди лева и стигат до 25-30 хиляди лева. Няма как дребният бизнес да си позволи такова нещо. Така един търговец може да влезе в нарушение и да получи санкции не защото иска умишлено да злоупотреби с данните, а защото не е добавил определено изречение в общите си условия. Това е сериозен проблем”, поясни пред Нова телевизия Петър Михайлов от една от големите платформи за онлайн търговия.

„Потребителите трябва да обърнат по-голямо внимание на това къде, какво споделят. Регулацията кара търговците да напомнят за себе си и за това, че те притежават ваши данни. В момента те отново искат вашите права със съобщенията, които изпращат. Хубаво е да четем и да не приемаме всичко, което получаваме”, обясни Атанас Райков, генерален мениджър на „Вайбър” за Централна и Източна Европа.

У нас промените в Закона за защита на личните данни, с които трябва да се въведат новите правила, са на ниво обществено обсъждане. С предложените изменения се засягат правата и задълженията на над 7 млн. граждани и около 2 млн. юридически лица. Автор на закона е МВР, а под мотивите е поставено името на премиера Бойко Борисов. Както „Сега“ вече писа проектът е съсипан от критики в 13 становища на различни хора и организации, сред които са Програма "Достъп до информация" (ПДИ), Висшият адвокатски съвет, Камарата на частните съдебни изпълнители, Съюзът на юристите, КРИБ, Нотариалната камара, асоциацията за маркетингови изследвания и др. Те са публикувани в портала за обществени обсъждания strategy.bg. Основните опасения са, че промените ще доведат до откровена цензура, нарушаване на адвокатската и лекарската тайна, унищожаване на бизнес, блокиране на съдебното изпълнение
 

Сред най-скандалните разпоредби е новият чл. 25 д, който може да доведе до гигантски санкции на журналисти, писатели и учени при използване на нечии лични данни.

"Когато при упражняването на правото на свобода на изразяване и информация, включително за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване, се обработват лични данни на физически лица, администраторът на лични данни прави преценка за законосъобразността на обработването във всеки конкретен случай. Решението на администратора не може непропорционално да ограничава свободата на изразяване и информация", гласи текстът, който според юристи е абсурден.

Освен това е неясен и разтеглив и някой може да го разтълкува, че журналистите вече не могат да публикуват нито един документ, защото той съдържа лични данни.
 

Изискванията към медиите са "прекалено тясно менгеме", журналистите могат да се окажат в невъзможност да работят, каза пред в. "Сега" адвокат Александър Кашъмов от ПДИ. Възлагането на прекалено големи задължения върху медиите може да се окаже препятствие пред свободата на словото, гарантирана с конституцията, пише в становището на фондацията.

"Свободата на словото трябва да има предимство", каза още Кашъмов.

Той съобщи, че германски колеги са препоръчали в българския закон изрично да се запише, че разпоредбите му не се отнасят за журналистическата работа. Така е направено в Германия, защото идеята е, че общественият интерес е над всичко. Всъщност и в самият регламент е записано, че журналистите трябва да бъдат оставени извън тези правила. "За да се вземе предвид важността на правото на свобода на изразяване на мнение във всяко демократично общество, е необходимо свързаните с тази свобода понятия, като журналистиката например, да се тълкуват широко", пише в регламента, с който промените, писани от МВР, очевидно не се съобразяват.