Посещението на папа Франциск привлече голямо внимание към България. Медиите изобилстват от статии за визитата, а основните акценти са два: трудният контакт на папата с БПЦ и апелът му за повече съчувствие към мигрантите, пише DW.

Посещението на папа Франциск привлече голямо внимание към България в международните медии. След първия ден от визитата чуждестранните кореспонденти отбелязват както протоколните събития – срещите на папата с българския премиер Бойко Борисов и с президента Румен Радев, така и акцентите, поставени от Франциск. Международните медии обръщат внимание най-вече на две теми: апела на папата за повече съчувствие към мигрантите и трудния му контакт с БПЦ.

"В ярък контраст с официалната политика"

Няколко германски издания пишат за отношението към бежанците и мигрантите в България и в тази връзка цитират казаното от Франциск. „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” отбелязва: „Франциск призова България да приема мигрантите с отворени обятия – един апел, който не предизвиква вълна от въодушевление в най-бедната страна от ЕС, издигнала висока ограда по границата си с Турция".

По същата тема „Ди Цайт" пише: „Загрижеността на папата влиза в ярък контраст с официалната политика. Министър-председателят Бойко Борисов многократно изразява задоволството си от факта, че благодарение на бежанския пакт с Турция „миграционният натиск по българо-турската граница е нулев". (…) Преди една година Съветът на Европа изрази загрижеността заради „отрицателното обществено мнение" в България по отношение на бежанците. Държавата-членка на ЕС води твърд курс по отношение на мигрантите; границата с Турция е затворена с бодлива тел. Според официалните данни, броят на бежанците, които подават молба за политическо убежище в България, е спаднал за четири години от 20 000 на 2 500".

България и "драмата на емиграцията"

Католическата осведомителна агенция КНА съобщава за посещението на папа Франциск в Центъра за бежанци и мигранти в периферията на София. По този повод агенцията пише, че папата е направил връзка между отношението на българите към мигрантите и факта, че самата страна страда от отлив на население. В кореспонденцията четем: „Още в неделя Франциск призова правителството и политиците да не отблъсват мигрантите. Самата България добре познава „драмата на емиграцията", каза той". В тази връзка агенцията припомня, че България, заедно с Австрия, Унгария, Полша, Чехия и Словакия, отхвърли Пакта на ООН за миграцията, изработен през декември на срещата в Мароко. „По въпроса за подсигуряването на външните граници на ЕС България води твърд курс", коментира КНА.

За емиграцията и имиграцията като две страни на един и същи медал пише и швейцарският „Нойе Цюрхер Цайтунг”: „В словото си Франциск обърна внимание на драстичния спад на населението в страната. В момента България изживява последиците от решението на 2 милиона нейни граждани да напуснат страната в търсене на по-добри професионални перспективи", цитира вестникът думите на папата.

Сложните отношения с БПЦ

В кореспонденцията на „Нойе Оснабрюкер Цайтунг" става дума за усилията на папата да влезе в диалог с БПЦ. В рамките на тези усилия Франциск говори за ролята на Кирил и Методий като патрони на Европа. По-нататък вестникът коментира: „Но и този акцент влиза в контраст с официалната линия на София. Ръководството на Православната църква, Светият синод, категорично отказа да участва в общо богослужение или обща молитва с главата на Римокатолическата църква".

„Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” припомня на свой ред за кардинал Ронкали, „българския папа" Йоан XXIII, и за неговата енциклика „Мир на земята" от 1963 година: „От 1925 до 1934 Ронкали беше дипломат на Ватикана в София, накрая като апостолически делегат. Именно той е вдъхновителят на екуменическия диалог между малобройната католическа общност в България (днес тя е около 1 процент от седемте милиона граждани на страната) и Православната църква на мнозинството, към която своята принадлежност заявяват около три четвърти от българите. Но дори пет и половина десетилетия след смъртта на „българския папа" Йоан XXIII екуменическият процес между католици и православни в България почти не напредва", коментира ФАЦ.

По същата тема в репортаж на АРД се казва: „Отношението на Ватикана към консервативната българска църква, която не участва в диалога между католици и православни, е дистанцирано. А Неофит го затвърди, като обяви своята църква за пазителка на истинското християнство", пише АРД и цитира следните думи на българския патриарх: „Ние сме твърдо убедени, че по всички въпроси на вярата не може и не бива да има каквито и да било компромиси".

Източник: DW.