Разследване, публикувано във в. „Обзървър“ и „Гардиън“, за сенчеста световна операция, свързана с огромно количество данни, приятели милионери на Тръмп и различни сили, които повлияват на резултата от референдума във Великобритания за излизане от ЕС. Това пише в преведена статия Ана Христова за e-vestnik.bg преди около година.

„Връзката с интернет, която е същността на глобализацията, може да бъде използвана от държави с вражески намерения за постигане на целите им… Рисковете са огромни и представляват съществена заплаха за независимостта ни“.
Алекс Йънгър, директор на МИ-6, декември 2016 г.

„Не е работа на МИ-6 да предупреждава за заплахи за вътрешната сигурност. Беше много странна реч. Дали един клон от тайните служби не изпрати предупредителен изстрел към друг? Или изстрелът беше насочен към правителството на Тереза Мей? Знае ли тя нещо, което не ни казва?“

Висш аналитик от разузнаването, април 2017 г.

През юни 2013 г. млада току-що дипломирана американка на име Софи минава през Лондон и се обажда на шефа на компанията, в която е стажувала. Компанията e „Ес Си Ел Елекшънс“ (SCL Elections, част от SCL Group – виж най-долу справка за фирмите и важните имена в разследването – бел. ред.), за която се говореше, че е била купена от Робърт Мърсър, потаен хеджфонд милиардер – вече преименувана на „Кеймбридж Аналитика“ и се слави като фирма за анализ на данни, играла роля и в кампаниите на Тръмп, и за „Брекзит“. Но това тепърва предстои. Лондон през 2013 г. още се грее на отминалия блясък от Олимпиадата. Великобритания още не е гласувала за „Брекзит“. Светът още не се е преобърнал.

„Това беше преди да се превърнем в тъмната, антиутопична компания за обработка на данни, която даде светът на Тръмп“, ми казва бивш служител на „Кеймбридж Аналитика“, когото ще нарека Пол. „Тогава още бяхме просто фирма за водене на психологическа война“.

Попитах го наистина ли са го наричали така. Водене на психологическа война? „Абсолютно. Точно това е – ПСИОП, психологически операции. Военните използват същите методи, за да накарат хората масово да си променят мнението. Това имат предвид под спечелване на „сърцата и умовете“. Ние го правехме, за да спечелим изборите в развиващи се страни, в които няма много правила“.

Защо някой ще иска да стажува във фирма за водене на психологическа война, питам го аз. Гледа ме, сякаш съм луда. „Все едно да работиш за МИ-6. Само че това е МИ-6, което можеш да си наемеш. Беше много шикарно, много английско, ръководеше се от стар възпитаник на Итън и правиш много яки неща. Обикаляш със самолет по света. Работиш с президента на Кения, Гана или на не знам си коя друга държава. Не е като избирателните кампании на запад. Вършиш всякакви ненормални простотии“.

В онзи юнски ден през 2013 г. Софи се среща с изпълнителния директор на въпросната компания „Ес Си Ел“ Алекзандър Никс и му пуска мухата. „Казала му: „Захвани се с данни“. Набивала го в главата на Алекзандър. И му предложила да се срещне с една фирма, която принадлежала на един познат на баща й“.

Кой е бащата?
„Ерик Шмит.“
Ерик Шмит – председателят на „Гугъл“?
„Да. И предложила на Алекзандър да се срещне с компания на име „Палантир“.“

Вече разговарях месеци наред с бивши служители на „Кеймбридж Аналитика“ и чувах десетки истории, от които ти настръхват косите, но в този момент останах потресена. Ако се притесняваш, че те следят, чуеш ли „Палантир“, заставаш нащрек. Ровещата данни фирма има договори с правителства по цял свят – включително с Центъра за правителствени връзки (GCHQ) на Великобритания и Агенцията по национална сигурност на САЩ (NSA). (Център за правителствени връзки (GCHQ) – английска спецслужба, която отговаря за радиоелектронното разузнаване и обезпечава защитата на информацията на правителствените органи и армията – Б. пр.) Компанията „Палантир” е собственост на Питър Тил, милиардерът съосновател на eBay и PayPal, който пръв в Силициевата долина издигна глас в подкрепа на Тръмп.

В известен смисъл появата на дъщерята на Ерик Шмит като посредник на „Палантир“ е поредната странна подробност в най-странната история, която някога съм разследвала.

Странна, но издайническа подробност. Защото разкрива по същество защо историята на „Кеймбридж Аналитика“ е една от най-обезпокоителните в наше време. Софи Шмит сега работи в друга мегафирма от Силициевата долина: „Юбер“. Ясно е, че властта и влиянието на Силициевата долина – „Гугъл“ и „Фейсбук“ и още шепа други – са в центъра на световното тектонично разместване, на което в момента сме свидетели.

Освен това разкрива опасно зейнала празнина в политическия дебат във Великобритания. Понеже събитията в Америка и събитията във Великобритания сe преплитат. „Брекзит“ и Тръмп се преплитат. Връзките на администрацията на Тръмп с Русия и Великобритания се преплитат. И „Кеймбридж Аналитика“ е точката на фокусиране, през която можем да видим всички тези взаимоотношения в действие; тя разкрива и „слона в стаята“, докато бързаме към изборите: Великобритания свързва бъдещето си с една Америка, която е преправяна – по радикален и тревожен начин – от Тръмп.

Има три линии в тази история:

Как се поставят основите на авторитарна полицейска държава в САЩ. Как британската демокрация беше разрушена посредством таен, широко мащабен план за координация, осъществен от американски милиардер. И как се намираме насред огромно заграбване на власт от милиардери посредством нашите данни. Данни, които мълчаливо се трупат, събират и съхраняват. Който притежава тези данни, притежава и бъдещето.

Отправна точка към тази история ми беше, както и на толкова много други неща, среднощно ровене в „Гугъл“. Миналия декември попаднах на тревожна дупка от червей при самодопълващите се предложения при търсения в „Гугъл“, които завършват с „имало ли е Холокост“. И цяла страница резултати, които твърдяха, че не е имало.

Алгоритъмът на „Гугъл“ е бил обект на атаки от екстремистки сайтове и Джонатан Олбрайт, преподавател по комуникации в Елонския университет в Северна Каролина, ми помогна да проумея видяното. Той беше първият човек, който очерта и разкри цяла екосистема от „алтернативно десни“ новини и информация и пръв ме запозна с „Кеймбридж Аналитика“.

Нарече компанията централна точка на дясната „пропагандна машина“, цитирам казаното във връзка с работата й в предизборната кампания на Тръмп и кампанията преди референдума за напускане на ЕС. Това доведе до втората статия на тема „Кеймбридж Аналитика“ – като централна възлова точка в мрежата с алтернативни новини и информация, която според мен Робърт Мърсър и Стив Банън, главният помощник на Тръмп, а сега и негов главен стратег, създадоха. Открих доказателства, които подсказват, че са изпълнявали стратегическа мисия да разбият масмедиите и да ги заменят с медии, в които има алтернативни факти, лъжливи истории и реакционна дясна пропаганда.

Мърсър е гениален специалист в областта на информатиката, пионер в създаването на първия изкуствен интелект и съсобственик на един от най-успешните хеджфондове на планетата (с невероятна годишна печалба от 71,8%). Освен това, както открих, е добър приятел на Найджъл Фараж. Анди Уигмор, пиар директор на организацията „Напусни ЕС“ ми каза, че Мърсър бил наредил на компанията си „Кеймбридж Аналитика“ да „помогне“ на кампанията за напускане на Европейски съюз.

Втората статия предизвика две разследвания, които все още продължават: едното на Комисията по информационните въпроси заради възможно нелегално използване на данни. И второто на Избирателната комисия, което е „фокусирано върху това дали едно или повече дарения – в това число и услуги, – приети от организацията „Напусни ЕС“, са „недопустими“.

Тогава открих, че ролята на Мърсър в референдума е далеч по-голяма. И е извън юрисдикцията на британските закони. Ключът към разбирането на това как целеустремен и решителен милиардер може да прекрачи изборните ни закони, се намира в „АгрегейтАйКю“ (AggregateIQ), неизвестна компания за уеб анализи със седалище офис над магазин във Виктория, Британска Колумбия.

Именно за „АгрегейтАйКю“ „Гласувай за напускане“ (официалната кампания за излизането на Великобритания от ЕС) решава да похарчи 3,9 милиона лири, над половината от официалния си бюджет от 7 млн. лири. Същото правят и още три свързани с напускането кампании: „Бъди/Напусни“, „Ветерани за Британия“ и Демократичната юнионистка партия харчат още 757 750 лири. Изборният закон на Великобритания забранява „координиране“ на кампании, освен при обявяване на съвместни разходи за тях. Такива не са обявени. „Гласувай за напускане“ казва, че Избирателната комисия е „проучила въпроса“ и „не е видяла нищо нередно“.

Как неизвестна канадска компания играе главна роля в „Брекзит“?

Това е въпросът, който задава и Мартин Мур, директор на Центъра за изучаване на комуникации, медия и власт в Кралския колеж в Лондон. „Прегледах всички фактури на кампанията за напускане, когато през февруари Избирателната комисия ги качи на сайта си. И открих огромни суми, които отиват към компания, за която не само изобщо не бях чувал, но и за която на практика нямаше нищо в интернет. Повече пари се дават на „АгрегейтАйКю“, отколкото на всяка друга фирма във всяка друга кампания на референдума. По онова време открих само уебсайт с една страница и нищо повече. Пълна загадка.“

Мур допринася за доклада на Лондонския икономически университет, публикуван през април, който заключва, че действащият избирателен закон във Великобритания е „слаб и неефективен“ пред лицето на новите форми на цифрови кампании. Офшорни компании, пари, изливани в бази данни, трети страни с развързани ръце… кранчето на разходите вече е развъртяно. Законите, на които винаги се е крепяло изборното законодателство, вече не действат. Законите, според доклада, трябва „спешно да бъдат преразгледани от парламента“.

„АгрегейтАйКю“ е ключът към разкриването и на още една сложна мрежа от влияние, която Мърсър създава. Един източник ми изпрати имейл, с който ме осведоми, че адресът и телефонът на „АгрегейтАйКю“ съвпада с адреса и телефона на компания, поместена на сайта на „Кеймбридж Аналитика“ като неин презокеански клон: „Ес Си Ел Канада“. На другия ден координатите изчезнаха от сайта.

Трябва да има връзка между двете компании. Между различните кампании за напускане на ЕС. Между референдума и Мърсър. Съвпадението е прекалено голямо. Но всички – „АгрегейтАйКю“, „Кеймбридж Аналитика“, „Напусни ЕС“, „Гласувай за напускане“ – го отричат. „АгрегейтАйКю“ е била просто краткосрочен „подизпълнител“ на „Кеймбридж Аналитика“. Нищо не го опровергава. Публикуваме известните факти. На 29 март беше задействан Член 50.

После се запознах с Пол, първия от два източника, работили в „Кеймбридж Аналитика“. На двайсет и кусур години е и носи психически травми от времето, което е прекарал там. „Почти като посттравматичен шок е. „Беше толкова… мръсно. Стана толкова бързо. Една сутрин се събудих и открих, че сме се превърнали в Републиканска фашистка партия. Още не мога да го проумея“.

Разсмя се, когато му разказах колко ме мъчи загадката с „АгрегейтАйКю“. „Открий  Крис Уайли“, отвърна той.
Кой е Крис Уайли?

„Той предостави данни и микротаргетиране (индивидуализирани политически съобщения) на „Кеймбридж Аналитика“. И той е от Западна Канада. „АгрегейтАйКю“ съществува само заради него. Негови приятели са. Той ги доведе“.

Между „Кеймбридж Аналитика“ и „АгрегейтАйКю“ не било обикновена връзка, каза ми Пол. Те тясно се преплитали, ключови центрове в разпрострялата се империя на Робърт Мърсър. „Канадците са задния ни офис. Те ни правят софтуера. Държат базата ни данни. Щом „АгрегейтАйКю“ е замесена, тогава и „Кеймбридж Аналитика“ е замесена. А щом „Кеймбридж Аналитика“ е замесена, тогава Робърт Мърсър и Стив Банън са замесени. Трябва да намериш Крис Уайли.“

Открих Крис Уайли. Отказа коментар

За да се разбере как данните са преобразили компанията, е важно да се знае откъде идват. Писмо от „Директора на отбранителни операции, „Ес Си Ел Груп““ ми помогна да го разбера. То е от „Командир Стив Татъм, доктор по философия, магистър по философия, офицер от Кралския флот (пенсиониран)“, който се оплака, че в статията си за Мърсър съм използвала думата „дезинформация“.

В отговора си до него изтъкнах препратки към вестници, където беше писал „заблуда“ и „пропаганда“. Казах му, че според мен са „грубо казано синоними с „дезинформация“. След това ми хрумна колко странно е, че си кореспондирам с пенсиониран военноморски командир за военни стратегии, които вероятно са били използвани в британските и американските избори.

От написаното в американските медии за тази фирма за „анализ на данни“ обаче не стана ясно откъде се е появила: от дълбините на военно-индустриалния комплекс. За жалост, в британския му ъгъл, според установения британски военен ред, са торите от старата школа. Джефри Пати, бивш парламентарен държавен подсекретар, отговарящ за снабдяването на отбраната и директор на отбранителни системи „Маркони“, преди това бивш член на борда на директорите, и лорд Марленд, бивш пробрекзит търговски представител на Дейвид Камерън, акционер.

Стив Татъм е бил началник на психологически операции на британските войски в Афганистан. „Обзървър“ видя акредитациите му от Министерство на отбраната на Великобритания, Форин офис и НАТО.

„Ес Си Ел“/“Кеймбридж Аналитика“ не е била създадена от двамата души с лаптоп. Тя е част от британското министерство на отбраната. А вече и от американското министерство на отбраната. И бивш командир от оперативния център на американския военноморски корпус Крис Нейлър наскоро се присъедини към „Йота Глобъл“, партньор на „Ес Си Ел груп“.

Не става въпрос само за социална психология и анализ на данни. Става въпрос за военен подизпълнител, който използва военни стратегии върху цивилно население. Дейвид Милър, преподавател по социология в Батския университет и авторитет по отношение на психологическите операции и пропагандата казва, че е „изключително скандално подобно нещо да се сравнява с демокрация. На избирателите трябва да е ясно откъде идва информацията и ако не е прозрачно откъде идва, това повдига въпроса дали действително живеем в демокрация или напротив“.

Пол и Дейвид, пак бивши служители на „Кеймбридж Аналитика“, работели във фирмата, когато към техниките за водене на психологическа война било добавено и масовото събиране на данни. „Психология, пропаганда и технология се съчетаваха по нов въздействащ начин“, казва ми Дейвид.

Фейсбук го направи възможно

Именно от Фейсбук „Кеймбридж Аналитика“ черпи първоначално огромната си база данни. Преди това психолози от университета в Кеймбридж събират данни от Фейсбук (легално) за изследователски цели и публикуват пионерски, подложен на партньорска оценка, труд. В него се определят черти на характера, политически пристрастия, сексуалност и още много други неща от „лайковете“ на хората във Фейсбук. „Ес Си Ел“/“Кеймбридж Аналитика“ наема учен от университета, д-р Алекзандър Коган, да набави нови данни от Фейсбук. И той го прави, като плаща на хора да попълнят тест за оценка на характера, който позволявал да се съберат данни не само от личните им профили във Фейсбук, но и от профилите на приятелите им – процесът е разрешен от социалната мрежа по онова време.

Фейсбук е източникът на психологическия анализ, който позволява на „Кеймбридж Аналитика“ да таргетира индивидуално. Той е и механизмът, който им дава възможност да разпространяват масово посланията си.

Компанията също така (напълно легално) купува потребителски бази данни – за всичко от абонаменти за списания до пътувания със самолет – и ги прибавя към психологическите данни във файловете на всеки един от гласоподавателите. Към цялата тази информация добавя адресите, телефоните, а често пъти и имейлите на хората. „Целта е да се улови всеки аспект на информационната среда на всеки отделен гласоподавател“, казва Дейвид. „И личните данни позволиха на „Кеймбридж Аналитика“ да изработят индивидуални послания“.

Източник: e-vestnik.bg