На 30 май в столичната галерия „Структура“ бе открита изложбата „Модернизъм и авангард. Български перспективи“, с произведения от частната колекция на бизнесмена Николай Неделчев – живопис, графика и няколко пластики. Десетина дни по-късно стана ясно, че някои от творбите са фалшиви – копирани са произведения на съвременни автори и са подписани с имената на български творци – Сирак Скитник, Гео Милев, Харалампи Тачев… Фалшификатите бяха открити с търсене по изображение в интернет.

От галерията и от името на колекционера излязоха с обръщение, в което се казва, че са жертви на измама и помолиха за извинение. Междувременно свалиха ментетата от стените и подадоха сигнал за измама в прокуратурата.

Според колекционера Неделчев фалшификатите може да са били умишлено подхвърлени. В интервю за "Площад Славейков" той разказва, че е купил картините от антиквар. Не е проверявал автентичността им, защото това би отнело много време. В България има проблем с издаването на сертификати, които потвърждават, че едно произведение на изкуството не е фалшиво, казва Неделчев.

Бихте ли разказали как се сдобихте с фалшивите картини, г-н Неделчев?

– По тази изложба работих с един от най-добрите и значими реставратори в България, доц. Стефан Белишки, голям професионалист, реставрирал седем от изложените маслени платна. Веднъж той ми каза по телефона, че негов познат има неща, които може би ще ме интересуват. Този познат се казва Александър Александров и е антиквар, ателието му се намира на ул. „Цар Асен“. Отидох, първия път не видях кой знае какво, казах му имената, които ме интересуват. Седмица по-късно ми се обади, че вече ги има и така попаднах при него на една папка. Тя включваше работи на Гео Милев, Мирчо Качулев, Харалампи Тачев, Сирак Скитник и на други автори.

– Проблемните картини от изложбата?

– Точно така. Но защо се заблудих? В измамите, и особено тези в изкуството, най-важното е разчитането на страстта на този, който прави нещо, и на емоционалността му. В този случай това го оставяме настрана – аз съм се заблудил. Освен че са нарисувани в стила на тези автори, много от произведенията имаха печати на две издателства – „Везни“, което е на Гео Милев, и „Хемус“, където по това време той също работи; някои от тях имат печат на фронталната част, не отзад.

Николай Неделчев, Снимка: Площад Славейков

– Не изследвахте ли мастилото, хартията на тези произведения?

– Къде може да направи човек такова нещо [в България]? Нека си говорим истината – няма такава лаборатория. Нека се каже, за да се знае къде са проблемите и защо. Аз съм имал смелостта и дързостта да покажа на всеослушание моите неща, докато колегите колекционери си стоят. Знае се за голямо количество ментета, но никой не оповестява тези неща, по някакви техни причини – дали от срам, че може да се изложат, дали от идеята, че не могат да се прехвърлят после, не ме интересува.

Второ, ако ние тръгнем да правим обследването, това е процес, който може да трае години наред. Доц. Белишки предложи, когато приключи изложбата, да се свалят произведенията, и особено знаковите, и да им се направи реставраторско изследване, това ще отнеме може би година-две. Отварям нова скоба тук – кой в България казва, че едно нещо е автентично?

– Сертификати издават в Националната галерия, Националния исторически музей, и според една скорошна поправка в Закона за културното наследство, вече и регионалните музеи имат право.

– Не само. Има отделни хора, които вършат това, особено един с много силен глас. Проверете това, защото те с това се издържат.

Цялото интервю на Площад Славейков