Да отдадем дължимото на президента Тръмп за това, че се възползва от дипломатическата тежест на срещата на върха в Сингапур. Но човекът, който до голяма степен придаде форма на тази необикновена среща, беше лидерът на Северна Корея Ким Чен-ун, който наистина е, както каза Тръмп във вторник, "много талантлив" млад мъж, който е е постигнал това, което "и един на 10 000 души вероятно не би могъл да направи".

Ким направи нещо, което е почти като фокус: той получи Тръмп като партньор, като промени образа на бедната, брутално автократична държава в модерен инвестиционен проект за курортно селище. Той направи смътно обещание да "работи за пълно ядрено разоръжаване" и някак убеди Тръмп да представи краткото комюнике от половин страница като "много всеобхватно" споразумение.

Може би тази сделка впоследствие ще доведе до пълно, подлежащо на проверка, необратимо освобождаване от ядрени оръжия, което президентът беше обявил за своя цел. Но засега Ким се отказа от много малко неща във военно отношение – в замяна на публична прегръдка от най-могъщата държава в света.

Най-важното, което Ким получи, пак на минимална цена, е твърдо обещание, че САЩ ще спрат съвместните военни учения с Южна Корея, подкопавайки най-значимото средство за възпиране срещу неговия режим. Тръмп изтъкна умението си да сключва сделки след срещата на високо равнище във вторник: "Това правя аз. Целият ми живот се е състоял от сделки, страхотен съм в това".

Но по-стряскаща беше тази последна демонстрация на неговото призвание като звезда в телевизионно реалити шоу, с усет на роден актьор с драматичната и самохипнотизираща способност да произнесе всяка реплика, дори и съмнителна, така, сякаш е вярна. Вероятно това е "Стажантът: епизод за корейския диктатор", в който Тръмп е наставникът на многообещаващо "мъжко момче".

Като гледа крепките прегръдки и потупванията по гърба, човек може почти да забрави, че Ким е убил чичо си и полубрата си на път за Сингапур. Тръмп обясни респекта си към "всеки, който като него поема контрол върху ситуацията на 26-годишна възраст и е в състояние да управлява и да го прави упорито". Ким, ти си нает!

Не искам да омаловажавам потенциалната полза от срещата на върха за света. Светът е по-сигурен, отколкото беше преди седмица, а Тръмп получава няколко заслужени световни овации. Но трябва да видим срещата в Сингапур. каквато е всъщност: Ким задвижи нещата преди пет години, с почти незабелязания призив за "освобождаване на Корейския полуостров от ядрено оръжие" и "разговори на високо равнище" със САЩ.

Оттогава Ким маневрира ловко при обратите – устоявайки на заплахата за заличаване с "огън и ярост" от Тръмп миналата година до пълно разработване на ракета с ядрена бойна глава, която може да застраши Америка. Веднъж сдобил се с тази способност през ноември, той започна целенасочено да се движи към преговори. Беше смайващ епизод на взаимна дързост Ким и Тръмп да се блъскат един друг към ръба на скалата и после да направят крачка назад. Но до вторник стана ясно, че Ким получава повече, отколкото дава и също, че Тръмп толкова отчаяно иска срещата да се състои, че е готов да отстъпи от някои от по-ранните си искания.

Това изглежда като вид сделка: отваряне на вратата за Пхенян в замяна на хвърлени в пространството обещания – това, за което съветникът по националната сигурност Джон Болтън предупреждава от 25 години.

Мисля, че Тръмп е прав, като залага на това, че водената от САЩ модернизация и воля за икономически растеж с времето ще донесат политически промени, които могат да намалят потенциална ядрена заплаха за САЩ и съюзниците им. Но се чудя: хрумва ли му на Тръмп, че това е именно залогът, който президентът Барак Обама направи с иранското ядрено споразумение, известно на жаргона на Тръмп като "най-лошата сделка, сключвана някога"? Главната разлика е, че Обама получи истински, подлежащ на проверка, твърд ангажимент за унищожаване на ядрените резерви на Иран, преди да бъдат направени каквито и да било американски отстъпки.

Последният изумителен аспект на срещата на високо равнище във вторник беше безпричинният удар срещу Южна Корея – предан и демократичен съюзник. Нямам предвид само внезапното решение на Тръмп да се откаже от "провокативните" американско-южнокорейски военни учения – Америка все още разполага с изобилие от военна сила в съседство, ако потрябва. И нека дори да приемем настойчивостта на Тръмп, че "в даден момент" САЩ трябва да изтеглят своите около 30 000 войници, въпреки че тяхното присъствие дава спокойствие на Южна Корея, Япония и дори на Китай.

Не, наистина поразителната обида, нанесена от Тръмп, беше да предположи, че южнокорейският президент Мун Дже-ин е направил смелото предложение към Ким, за да намали заплахата за зимните олимпийски игри в Пхенян и така да спечели пари. "Те не продаваха точно билети", каза Тръмп на пресконференция във вторник. "Разпродадоха се за нула време", след като Северна Корея се съгласи да участва, каза Тръмп, който си остава груб търгаш.

Дипломацията невинаги е привлекателна. Съмнителни хора понякога правят много добри неща. Затова нека отпразнуваме успеха на Тръмп в Сингапур и да се надяваме, че някой може да преведе на корейски разпореждането на президента Роналд Рейган "доверявай се, но проверявай".

Коментар на Дейвид Игнейшъс, Washington Post, източник Медиапул  (със съкращения)