Коментар на Джордж Монбайът за Гардиън.

Младежкият протест за климата Youth Strike 4 Climate ми дава повече надежда, отколкото съм усещал през последните 30 години. Преди тази седмица вярвах, че всичко е свършило. Мислех, че предвид безразличието и враждебността на онези, които ни управляват, и пасивността на по-голямата част от моето поколение, климатичният и екологичният срив са неизбежни. Сега, за първи път от години, мисля, че можем да ги обърнем.

Моето поколение и поколенията преди него се провалиха. Не успяхме да схванем основната предпоставка за справедливостта между поколенията: че животът на някой, който не е роден, ще бъде с не по-малка стойност от живота на някой, който вече съществува. Живеехме така, сякаш животът ви нямаше никакво значение, сякаш всеки ресурс, който срещахме, беше наш и единствено наш. И го използвахме както ни се искаше, независимо от въздействието върху бъдещите поколения. По този начин създадохме канибална икономика: изядохме бъдещето ви, за да задоволим нашата алчност.

Вярно е, че хората от моето поколение не са еднакво виновни. Най-общо казано, нашето е общество на алтруисти, управлявани от психопати. Допуснахме малък брой феноменално богати хора и разрушителните политици, които финансират, да сринат нашите системи за поддържане на живота. Докато някои носят по-голяма вина от други, неспособността ни да оспорим правото на олигарсите, които съсипват Земята, е колективен провал. Заедно ви завещахме свят, който без драстични и решителни действия скоро може да стане необитаем.

Всеки ден у дома ви казваме, че ако направите бъркотия, трябва да я изчистите. Казваме ви, че трябва да поемете отговорност за собствения си живот. Но ние не успяхме да приложим тези принципи към себе си. Ние се отдалечаваме от бъркотията, която сме направили, с надеждата, че вие може да я изчистите.

Някои от нас се опитаха. Ние се опитвахме да вдъхновим нашите собствени поколения да правят това, което правите. Но като цяло бяхме посрещнати с мръщене и свиване на рамене. Години наред много хора на моята възраст отричаха, че има проблем. Те отричаха, че климатичният срив се случва. Те отричат, че животът на тази планета загива.

Те отричаха всичко това, защото приемането на това означаваше да се постави под въпрос всичко, което смятаха за добро. Ако науката беше права, колата им не можеше да бъде права. Икономическият растеж, нарастващото потребление, цялата система, на която са се доверявали, трябваше да бъдат погрешни. Беше по-лесно да се преструваме, че науката е грешна и животът ни е прав, отколкото да приемем, че науката е права и животът ни е грешен.

Преди няколко години нещо се промени. Вместо да отричат науката, чух същите хора да казват: „Добре, това е истина. Но сега вече е твърде късно да се направи нещо по въпроса. Между тяхното отричане и отчаянието им нямаше нито един момент, в който да кажат: „Това е истина, затова трябва да действаме.“ Отчаянието им беше друга форма на отричане; друг начин да се убедят, че могат да продължат както преди. Ако нямаше смисъл да се действа, те нямаха нужда да оспорват най-дълбоките си убеждения. Заради отричането, егоизма, краткосрочността на моето поколение – това е последният шанс, който имаме.

Вече се случват бедствията, за които се опасявах, че внуците ми ще видят в напреднала възраст. Това е светът, който сме ви завещали. Вашето е сред първите от неродените поколения, които не успяхме да предазим за сметка на нашето потребление.

Но онези от нас, които отдавна са ангажирани в тази борба, няма да ви изоставят. Вие сте приели предизвикателство, към което трябва да се изправим, и ще застанем в солидарност с вас. Въпреки че сме стари и вие сте млади, ние ще бъдем водени от вас. Дължим ви поне това.

Чрез комбиниране на вашата решителност и нашия опит, ние можем да изградим достатъчно голямо движение, за да свалим отхвърлящата живота система, която ни доведе до ръба на бедствието – и отвъд него. Заедно ние трябва да изискваме различен начин, животворна система, която защитава естествения свят, от който всички ние зависим. Система, която ви почита, вас, нашите деца, и цени еднакво живота на тези, които не са родени. Заедно ще изградим движение, което трябва и ще стане непреодолимо.

Източник: Гардиън