“Морският сарай на Доган край Бургас е автентична илюстрация на превзетата държава” – това е подзаглавието на в. “Капитал” в материала, озаглавен “Нов дворец за господаря”. От “Капитал” представят разследване за най-новия имот на почетния председател на ДПС – Ахмед Доган. 

“Историята на разточителния във всички аспекти строеж в крайморски парк до Бургас – от придобиването на терена (виж “Досието на имота”), през финансирането на строителството до издаването на разрешителните за него и последващите услуги, е разбираем за всички разказ. 

“Морският сарай на Доган”, както го наричат вече не само местните жители (виж “Храмът на Хермес в Росенец, Бургаско”), е една от по-видните материализации на схемата КТБ – най-големия банков обир, заложил бомба в публичните финанси, а с покриването на щетите за милиарди бяха натоварени данъкоплатците. 

Начинът, по който е възникнал луксозният комплекс, го прави автентична илюстрация на превзетата отвътре държава. В нея политическата корупция достига нивата на монархическото “държавата – това съм аз”, така че институциите й служат де факто не на легитимния си работодател – обществото, а на скрити от очите му господари. Често това подчинение бива оформяно и де юре – с лобистки промени в правилата. Най-важното обаче е практическото съгласие на гражданите.

При такъв “договор” всяка прищявка на господаря става закон, както разкрива сюжетът на новопостроения дворец (виж Хронологията на събитията). Главният герой в него е фирмата “Хермес Солар”-собственик на комплекса и един от многобройните канали, през които е консумирана нечистата връзка на ДПС с фалиралата банка и държавата (виж “В морфичан резонанс с КТБ и властта”). Местни органи на управлението са в ролята на обслужващ персонал (виж “Със специалното съдействие на бургаския кмет”).

В миманса е безмълвната публика, чийто конституционно гарантиран достъп до плажа на нос Чукалята в Росенец е отрязан, а най-вероятно ще плати и сметката на сарая.

Не ви пожелаваме приятно четене, защото не е измислена приказка с щастлив край. Поуката обаче си заслужава.”