Върховният касационен съд постанови по-лека условна присъда за Бисер Андреев, който предизвика смъртта на двама души при катастрофа на столичния булевард “България” през 2011 година. Случаят бил инцидентна проява в живота на подсъдимия и решението не подлежи на обжалване.

Делото е образувано по жалби на подсъдимия Бисер Андреев и на четирима от частните обвинители срещу по-ранното решение на Софийския апелативен съд.

Инцидентът е станал през лятото на 2011 г., когато подсъдимият е бил на 23 г. Негови жертви станаха 34-годишният Николай Спасов и 39-годишната му приятелка Паола Тодорова. Двойката, която по това време върви по тротоара на бул. “България”, загива на място.

В началото на процеса имаше съмнения, че прокурорският син е участвал в автогонка, заедно с друг младеж, като и двамата не са успели да овладеят автомобилите си.

Три години след инцидента и неколкократни отводи на прокурорите, делото стартираедва през 2014 година.

Първоначално градският съд осъжда Андреев на 3 г. условно лишаване от свобода за причиняване на смърт по непредпазливост при управление на МПС.

На втора инстанция присъдата е изменена и деянието е формулирано като „причиняване при управление на МПС на смърт на две лица, като деецът е направил всичко, зависещо от него, за оказване на помощ на пострадалите“.

Син на прокурор вече е с по-лека условна присъда за двама убити на пътя

Сега тричленният състав на ВКС потвърждава решението на второинстанционния състав.

„Подсъдимият Андреев е допуснал нарушения на правилата за движение по пътищата, изразяващи се в управление на МПС със скорост над максимално позволената за конкретния пътен участък, при мокра пътна настилка, което е довело до загуба на контрол над органите за управление на автомобила. Тези нарушения са взаимно свързани и съвкупно са допринесли за настъпването на общественоопасния резултат“, пише в решението.

В мотивите си съдът посочва, както чистото съдебно минало на подсъдимия, изразеното съжаление, младата му възраст към момента на деянието, данните за упражняван от него общественополезен труд, положителните характеристични данни. Съдът се позовава също и на “значителното съпричиняване на съставомерните последици от другия водач, който не е привлечен към наказателна отговорност”, както и на продължителността на наказателното производство.

В решението на ВКС се посочва, че от фактическа страна е безспорно, че свидетелят Людмил С. е ускорил движението на лекия си автомобил, когато е бил изпреварван от автомобила, управляван от подсъдимия Андреев. С това свидетелят Людмил С. е допуснал нарушение на чл. 42, ал. 3 от ЗДвП, който задължава водача на изпреварваното превозно средство да не увеличава скоростта.

Съставът на ВКС споделя извода на САС, че срокът на разглеждане на наказателното производство над 8 години се явява неразумен според Европейската конвенция за защита на правата на човека, независимо от сложността на делото.

“Тези данни, в съчетание с демонстрираното от него съжаление, подкрепят направената констатация, че поправянето на подсъдимия може да бъде постигнато и без отделянето му от обществото. Наред с това, не бива да се забравя и констатираният неразумно дълъг срок на разглеждане на делото”, се казва още в съобщението на съда.