Светът е пропилял толкова време, отделяйки внимание за измисляне на необходимите действия за борба с промяната на климата, че бързите и безпрецедентни съкращения на емисиите на парникови газове изглежда са единствената надежда за предотвратяване на непрекъснато засилващите се последици, показват нови изследвания на Организацията на Обединените Нации.

Изминалата година вече донесе пагубни урагани, стотици пожари и опасни топлинни вълни, като в същото време подтикна милиони протестиращи да излязат по улиците, за да изискват повече внимание върху проблема, справянето с който изглежда все по-належащо.

На фона на нарастващия натиск за действие, доклад на ООН, публикуван във вторник, даде мрачна оценка за това как светът ни се отклонява от "правилния път".

Глобалните температури са на път достигнат повишение с 3,9 градуса по Целзий до края на века, според годишния доклад на ООН за „пропуските в емисиите“, който оценява разликата между сегашното състояние на света и промените, необходими за изпълнение на целите на климатичното споразумение в Париж от 2015 г.

Като част от това споразумение, световните лидери се съгласиха да ограничат затоплянето на климата до "доста под" 2 градуса по Целзий в сравнение с прединдустриалните нива, но текущата траектория е почти два пъти по-голяма планираната.

Ако тези темпове продължат, резултатът може да бъде с катастрофални ефекти, твърдят учените.

Кораловите рифове, които вече умират на някои места, вероятно биха изчезнали във все по-киселите океани, някои крайбрежни градове, които вече се борят с наводнения, биха били заляти от нарастващите морета, а в голяма част от света силната жега, която вече е доста над нормите, може да стане напълно непоносима и смъртоносна.

Глобалните емисии на парникови газове трябва да започнат да намаляват със 7,6 процента всяка година от началото на 2020 г., но е нещо, което понастоящем никъде не се наблюдава, се посочва в доклада. Авторите признават, че резултатите са „мрачни“, тъй като в крайна сметка светът никога не е демонстрирал способността си да намали емисиите на парникови газове в такъв мащаб.

„Нашият колективен неуспех да действаме рано и сериозно по отношение на изменението на климата означава, че сега трябва да постигнем дълбоки и сякаш невъзможни съкращения на емисиите“, каза Ингер Андерсен, изпълнителен директор на американската програма за околна среда, в изявление, с което оповести констатациите на доклада.

„Трябва да наваксаме годините, в които отлагахме проблема“, добави той.

Отрезвителният доклад излезе в критичен момент, когато все още остава неясно дали световните лидери могат да предприемат амбициозните действия, които учените смятат, че са от съществено значение. Засега отговорът е „не“.

Глобалните емисии се повишават средно с около 1,5 процента годишно през последното десетилетие. През следващото тази тенденция трябва да се обърне, ако световните лидери искат да ограничат затоплянето на Земята до 1,5 градуса по Целзий  или дори до 2 градуса по Целзий в сравнение с прединдустриалните нива, твърдят учените.

Докладът от вторник, който се разглежда като еталон за напредъка на света в постигането на неговите климатични цели, подчертава как обещанията, отправени преди години в Париж, са страшно недостатъчни и неспазени, за постигане на зададените цели. За да задържат затоплянето до „доста под“ 2 градуса по Целзий, авторите отбелязват, че страните ще трябва да утроят амбициите на своите настоящи обещания.

Според тях, за да постигнат почти невъзможната цел за затопляне от не повече от 1,5 градуса, нациите трябва да увеличат обещанията си петорно.

„Всяка година закъснение след 2020 г., ще допринесе за нуждата от по-бързи и драстични действия, които стават все по-скъпи, малко вероятни и непрактични“, се посочва в доклада.

„Закъсненията също така бързо ще поставят целта за 1.5 градуса извън границите на възможното“, пише още в него.

Анализ на "Washington Post" тази година също установи, че приблизително 20 процента от света вече са е затоплил до тревожни нива. Забавянето на бъдещото затопляне ще изисква драстични промени, като постепената забрана на автомобилите с ДВГ, спиране на изграждането на електроцентрали с въглища и основна промяна на начина, по който хората отглеждат храната си и управляват Земята.

Въглеродните емисии по света обаче се движат в обратната посока. Емисиите от производството на електроенергия в САЩ са нараснали с 2.7% миналата година, за сметка на постепенния спад през предните.

Това увеличение настъпи, след като администрацията на Тръмп продължи да отменя регулациите за климата от ерата на Обама и заяви, че страната, която в миналото бе една от главните, които отдаваха внимание на проблема, ще се оттегли от Парижкото споразумение през 2020 г.

Инвестициите във възобновяема енергия в развиващите се страни също са спаднали значително през 2018 г., показва анализ на BloombergNEF, публикуван в понеделник, който проследил световните енергийни тенденции.

През мналата година развиващите се страни са добавили „допълнителн щат Тексас в производството на въглища. Това очевидно е страшно“, каза Итън Циндлер, ръководител на групата в Америка.

В същото време инвестициите на Китай в проекти за чиста енергия са намалели от 122 милиарда долара през 2017 г. до 86 милиарда долара през 2018 г.

В понеделник и междуправителствената Световна метеорологична организация съобщи, че нивата на парникови газове в атмосферата са достигнали рекордно високо ниво и че тенденцията означава, че бъдещите поколения ще бъдат изправени пред все по-тежкото въздействие на изменението на климата.

„Няма признак за забавяне, камо ли за спад в концентрацията на парникови газове в атмосферата, въпреки всички ангажименти поети в Парижкото споразумение“, заяви в съобщение генералният секретар на организацията Петтери Таалас, като отбеляза, че последният път Земята е преживяла сравними концентрации на CO2, когато морското равнище било с 10 до 20 метра по-високо от сега.

Следващия месец по време на годишната конференция за климата в Испания, представителите на страните по света ще бъдат изправени пред натиска да засилят амбициите си през следващата година.

"Засега само шепа от най-големите производители на парникови газове в света имат политики, за да изпълнят обещанията, които са дали в Париж преди четири години, но те са много по-малко агресивни стратегии за необходимите трансформативни климатични ангажименти", пише в доклада от вторник.

Резултатите също така установили, че намаляването на емисиите на парникови газове може да доведе до повече от просто смекчаване на климатичните промени. То може да намали замърсяването на въздуха, да подобри общественото здраве и да помогне за опазването на дивата природа.

Никлас Хьон, германски климатолог и основополагащ партньор на Института за новия климат, който създаде "Проследяването на климатичните действия" – инструмент, който проследява дали нациите изпълняват своите цели, твърди, че докладът от вторник демонстрира болезнено подробно как миналото бездействие е направило неотложността около изменението на климата по-страшна.

„Не сме дори близо, а доста далеч от мястото, където трябва да бъдем“, написа Хьон в свой имейл.

„Колкото по-дълго бавим действята си, толкова по-тежки ще бъдат последствията. Не можем да чакаме още 10 години“, пише още в неговия имейл.

Все пак обаче Хьоне и други учени продължават да намират надежда, че светът все още ще може да предприеме действията, необходими за предотвратяване на най-лошите последици от изменението на климата.

Вече 70 държави са заявили пред ООН, че планират да постигнат по-амбициозни резултати по отношение климата през 2020 г., но някои от най-големите световни производители на парникови газове все още не следват този пример.

Частните компании обаче вече поставят свои цели, обещавайки на инвеститорите рязко да намалят въглеродните си отпечатъци, а нарастващият списък от щати и градове продължава напред с политиките, насочени към постигане на целите на Парижкото споразумение, въпреки факта, че правителството на САЩ остава настрана.

Дори авторите на депресиращия доклад от вторник написаха, че виждат частици надежда „зад мрачните заглавия“.

„Настъпиха редица обнадеждаващи развития и политическият фокус върху климатичната криза нараства в няколко държави, като гласоподавателите и протестиращите, особено младежите, дават яснота, че това е проблемът, върху който трябва да се фокусираме“, написаха те.

Източник: Washington Post