Разговорът с Петър Попангелов искахме да проведем на 31 януари, когато големият ни скиор навърши 60 години. Но се оказа невъзможно между ангажименти, честитки и празненствата в родния му Самоков, продължили през целия ден. При втория опит не уцелихме добър момент.

Единствения българин, печелил старт за Световната купа – на 8 януари 1980 година в Ленгрис (Гер), когато става първи в слалома, изпреварвайки всички асове, включително легендата Ингемар Стенмарк. За 12 сезона българската суперзвезда в ските записва още 6 втори места, 12 пъти завършва в призовата тройка, а 40 са класиранията му сред първите десет при жестоката конкуренция на  Стенмарк, Марк Жирардели, близнаците Фил и Стив Мер, Боян Крижай, Кристиян Нойройтер и т.н. Десет сезона не напуска първите 15 в световната ранглиста. Попангелов печели два пъти и Европейската купа (1976 г., 1977г.) и стана три пъти световен студентски шампион (Хака 81, Витоша '83, Ясна '87). Участва в четири олимпиади – Инсбрук 1976, Лейк Плесид 1980, Сараево 1984 и Калгари 1988. В Лейк Плесид и Сараево остава шести, което е ненадминато класиране на наш алпиец в зимни игри. През 80-те той бе една от най-ярките ни спортни звезди.

– Да ви върнем към 60-годишния ви юбилей. Цял ден опитвахме да се свържем, но се оказа невъзможно…

– Да, телефонът ми не спря да звъни, през 30 секунди се обаждаха. Страхотно внимание имаше към мен. Най-хубавият подарък от всичко в този ден бе прибирането на дъщеря ми от Германия за юбилея, което беше изненада. Най-хубавата. Не се чувствам на толкова години, ако трябва да съм честен. Поддържам форма, карам ски. 

– Тази седмица има кръг от световната купа у нас. Не ви ли се струва, че се обръща твърде малко внимание на този спорт в България? Май се сещаме само, когато наближи някое такова състезание или имаме успехи?

– Да, сега като имаше няколко добри класирания на Алберт Попов и започна да се пише. Но нали знаете – в България всичко е футбол и политика. Ските не са у нас това, което са за Австрия, Норвегия… В Норвегия например казват, че да станеш шампион на страната в ските е по-трудно, отколкото да спечелиш Световната купа. Защото там участват всичките им най-добри състезатели, а в стартовете за Световната купа – само по четирима от страна! При нас, вижте спортните вестници – от десет страници, осем са за футбол. Не ме разбирайте погрешно, аз също съм голям фен на футбола, дълги години бях и член на клуба на привържениците на Байерн (Мюнхен). Но тук малко прекаляваме – кой какво казал, кого настъпил…

– Как развиваме ние зимни спортове? Има ли условия за това? Има ли талант, има ли трудолюбие и мотивация у самите млади  състезатели?

– Клубовете се опитват да го правят. България няма сто курорта на ниво, за да сме като други държави в зимните спортове. В Австрия всяко село има ски-клуб. Казват, че там клубовете са повече от скиорите.

Тук на Боровец има писта, на която децата карат преди обяд. Но като има много туристи например, не може да се кара постоянно, те пресичат пистата. Такива проблеми… И родители помагат на клубовете с екипировка, опитват се. Всеки се старае да прави нещо.

Има и друго. Тази генерация в момента е малко по… как да кажа, по-специална. Малко са по-отпуснати, отколкото бяхме ние. Модерни коли рано-рано, компютри… На нас не ни даваха всичко наготово. И това не е тенденция само в ските.

Сега ще гледам състезанията в Банско с интерес, разбира се.

Говорим с единствения българин, печелил старт за Световната купа – на 8 януари 1980 година в Ленгрис (Гер), когато става първи в слалома, изпреварвайки всички асове, включително легендата Ингемар Стенмарк. За 12 сезона българската суперзвезда в ските записва още 6 втори места, 12 пъти завършва в призовата тройка, а 40 са класиранията му сред първите десет при жестоката конкуренция на  Стенмарк, Марк Жирардели, близнаците Фил и Стив Мер, Боян Крижай, Кристиян Нойройтер и т.н. Десет сезона не напуска първите 15 в световната ранглиста. Попангелов печели два пъти и Европейската купа (1976 г., 1977г.) и стана три пъти световен студентски шампион (Хака 81, Витоша '83, Ясна '87). Участва в четири олимпиади – Инсбрук 1976, Лейк Плесид 1980, Сараево 1984 и Калгари 1988. В Лейк Плесид и Сараево остава шести, което е ненадминато класиране на наш алпиец в зимни игри. През 80-те той бе една от най-ярките ни спортни звезди.

– Да ви върнем към 60-годишния ви юбилей. Цял ден опитвахме да се свържем, но се оказа невъзможно…

– Да, телефонът ми не спря да звъни, през 30 секунди се обаждаха. Страхотно внимание имаше към мен. Най-хубавият подарък от всичко в този ден бе прибирането на дъщеря ми от Германия за юбилея, което беше изненада. Най-хубавата. Не се чувствам на толкова години, ако трябва да съм честен. Поддържам форма, карам ски. 

– Тази седмица има кръг от световната купа у нас. Не ви ли се струва, че се обръща твърде малко внимание на този спорт в България? Май се сещаме само, когато наближи някое такова състезание или имаме успехи?

– Да, сега като имаше няколко добри класирания на Алберт Попов и започна да се пише. Но нали знаете – в България всичко е футбол и политика. Ските не са у нас това, което са за Австрия, Норвегия… В Норвегия например казват, че да станеш шампион на страната в ските е по-трудно, отколкото да спечелиш Световната купа. Защото там участват всичките им най-добри състезатели, а в стартовете за Световната купа – само по четирима от страна! При нас, вижте спортните вестници – от десет страници, осем са за футбол. Не ме разбирайте погрешно, аз също съм голям фен на футбола, дълги години бях и член на клуба на привържениците на Байерн (Мюнхен). Но тук малко прекаляваме – кой какво казал, кого настъпил…

– Как развиваме ние зимни спортове? Има ли условия за това? Има ли талант, има ли трудолюбие и мотивация у самите млади  състезатели?

– Клубовете се опитват да го правят. България няма сто курорта на ниво, за да сме като други държави в зимните спортове. В Австрия всяко село има ски-клуб. Казват, че там клубовете са повече от скиорите.

Тук на Боровец има писта, на която децата карат преди обяд. Но като има много туристи например, не може да се кара постоянно, те пресичат пистата. Такива проблеми… И родители помагат на клубовете с екипировка, опитват се. Всеки се старае да прави нещо.

Има и друго. Тази генерация в момента е малко по… как да кажа, по-специална. Малко са по-отпуснати, отколкото бяхме ние. Модерни коли рано-рано, компютри… На нас не ни даваха всичко наготово. И това не е тенденция само в ските.

Сега ще гледам състезанията в Банско с интерес, разбира се.

Продължете да четете ТУК!