Розалина Лъскова е откърмена с възрожденския дух на Котел, където е родена и живяла до дванайстата си година. Затова, въпреки че животът я отвежда в странство, тя избира да се върне в България, за да работи за промяна тук – по примера на своите именити сънародници, сред които са Софроний Врачански, Петър Берон и Георги Сава Раковски.

Розалина напуска родното място в средата на 90-те. Завършва гимназия във Варна, а след това Хумболтовия университет на Берлин. Изборът на специалност право тя обяснява с „болезнено изразеното си чувство за справедливост“ и своя интерес към „въпросите на държавно устройство, добро управление, от темата справедливост въобще и това как едно общество да функционира по по-добър начин. Правото предлага формалната рамка за това“.

Първоначалните ѝ усилия са насочени към реформа в държавната администрация и съдебната система, след което работи в гражданския сектор, а от 2015 година насам е на предна линия в опитите за модернизация в българското образование. Благодарение на ръководеното от нея сдружение „Образование без раници“, българските ученици и учители имат достъп на майчиния си език до водещия безплатен образователен ресурс в света – Кан Академия. За петте години, през които Розалина е негов изпълнителен директор, сдружението превръща Кан Академия на български в завършена образователна платформа, покриваща учебната програма от 1 до 12 клас и предлагаща разнообразие от дигитални помагала за учащи и педагози.

Розалина признава, че завръщането ѝ в България не е било предрешено. Към края на следването си и тя застава на пословичния кръстопът – да остане или да се прибере в България. „До ден днешен много хора в моята позиция се разкъсват между идеята кое е по-правилното, къде доколко си можел да допринесеш или къде е личното ти щастие. Защото все пак живеем не само за професионалния си път, а и за личното си щастие. В момента, в който половината ти семейство и приятели са извън страната, естествено е, че си задаваш този важен въпрос. Но в професионално отношение, то има много ясен отговор. За мен винаги е било ясно, че моят принос е важен тук“, споделя тя.

Кан Академия привлича Розалина с мисията си да предостави на всеки и навсякъде безплатно образование на световно ниво. Приобщаващият подход на платформата, качествените учебни ресурси и отдадеността на екипа на „Образование без раници“ я убеждават, че това е нейното място и от ноември 2015 година професионалният път на Розалина е обвързан с разработването на българската версия на Кан Академия и въвеждането на добри дигитални практики в българското образование.

Кан Академия на български е не само работа, но и страст и кауза за Розалина и колегите ѝ. Сред тях са първите преводачи доброволци, които още през 2011 година се захващат да адаптират от английски занимателните видео уроци на Кан Академия. Вдъхновя ги визията на основателя ѝ – Салман Кан, който мечтае да помогне чрез дигитални средства на всички деца да разгърнат своя потенциал, независимо от местожителството или икономическите им възможности. Някогашните доброволци днес формират ядрото на екипа на „Образование без раници“ и разширяващия се кръг от образователни специалисти в страната, работещи за образование, адекватно на нуждите на съвремието.

„Пандемията и затворените училища бяха шанс много учители да преодолеят страха си от технологиите. Видяха, че не е толкова страшно и трудно. Има предизвикателства, но те могат да се справят“, категорична е Розалина. „С общи усилия българската образователна система се справи доста добре, доста по-добре от други европейски системи.“

Платформата помага и на учителите. С Кан Академия те лесно задават самостоятелна работа и проследяват как се справят учениците. Дори в пандемия, дори дистанционно, те могат да обърнат индивидуално внимание и да установят нивото на всяко дете.

Колко комфортно боравят учителите с дигитални инструменти не е единственият критерий за успеха на образователната система, подчертава Розалина. Осланяйки се на собствения си опит от ученическите години и работата на „Образование без раници“ в български училища днес, тя вярва, че далеч по-важни са мотивацията, с която учителят влиза в класната стая – била тя традиционна или дигитална, желанието да се развива и ценностите, които предава на своите ученици.

„От нас зависи за какво ни служат технологиите. Могат да служат за прекрасен контакт, могат да служат и за грубост в социалните мрежи. По-важно е какви хора градим и с каква нагласа подхождаме към тях“, смята тя.

Учителите на Розалина я насочват към правилните ролеви модели и обуславят отношението ѝ към работата не просто като средство за препитание, а като кауза. Любовта ѝ към ученето, както и желанието ѝ да работи за своята страна също се зараждат в тези ранни години – все безценни уроци, които Розалина се надява да предаде нататък.

Основните училищни предмети в Кан Академия на български са преведени и адаптирани  от сдружение „Образование без раници“ с подкрепата на Фондация „Америка за България“. С дарение от Фондацията, все повече ресурси на Кан Академия в областта на точните науки, технологиите, инженерството и математиката са достъпни на български. Помощта ще позволи на сдружението да обучи 2 300 учители и да окаже допълнителна подкрепа на 250 училища с над 100 000 ученици.

Източник: Фондация “Америка за България”