Ламборгини не просто произвежда суперколи – те ги измислят!

Със сигурност преди да дойде Ламборгини, имаше бързи и скъпи коли, но след това нищо и никога не е успявало да бъде като тях. Творенията на италианския автомобилен производител бяха снижени до земята и изключително аеродинамични. Двигателите бяха големи, мощни и разположени точно зад шофьора и пасажера, а вратите се отваряха по уникален начин.

Сега компанията поема към ново предизвикателство – да разработи начин да направи суперколите си без емисии, без да използва литиево-йонните батерии, на които разчитат другите производители.

"Днешната технология на батериите просто няма бъдеще", твърди Маурицио Реджани, главен технически директор в Ламборгини.

Батериите са прекалено тежки, твърде обемисти и не могат да работят на високо ниво достатъчно дълго. След обиколка или две на състезателна писта със скорост достигаща 240 км/ч , където бързото ускорение и рязкото спиране се повтарят отново и отново, батерията определено няма да се представи на ниво. Освен това, батериите са обемисти и тежки, а теглото е върховният враг на високата производителност.

В момента Ламборгини работи с учени от Масачузетския технологичен институт по две възможни решения на проблема. Едното е нова и революционна батерия, направена от въглерод, която всъщност може бъде част от вътрешните части на каросерията на колата, така че да не уголемява размера или повишава теглото ѝ.

Другото е напълно различен вид съхранение на енергия – суперкондензатор.

„Суперкондензатор със същата мощност е три пъти по-лек от обикновената литиево-йонна батерия“, обясни Реджани.

„Това е важно, тъй като по отношение на каросерията и теглото на автомобила, дава голямо предимство при суперспортна кола“, добави той.

Ако някога сте ходили по пухкав килим от вълна, а след това сте докоснали някого и "магически" сте го ударили с ток, вие сте действали като кондензатор. Тялото ви е натрупало електрически заряд и го е освободило бързо.

Основното предимство на суперкондензаторите е, че те могат да доставят по-голяма на мощност, отколкото батериите – без да се нагряват или влошават. Това е чудесно за суперколите, където са необходими огромни изблици на мощност и скорост.

Днешните суперкондензатори обаче не са толкова добри в съхраняването на енергия, колкото батериите. Суперкондензаторите са били използвани за захранване на градските автобуси, които са се зареждали на всяка спирка. Във времето, необходимо на пътниците да се качат и слязат, автобусът се е зареждал достатъчно, за да стигне до следващата спирка и да се презареди отново.

Това обаче не е идеално решение за мощен автомобил.

Ламборгини и МТИ работят за решаването на този проблем, като тази седмица обявиха, че учените са измислили нов материал, който би могъл да позволи създаването на суперкондензатори, способни да държат от два до три пъти повече енергия, отколкото суперкондензаторите, които се произвеждат в момента.

"Това е значителен напредък, но дори и тази технология би имала около половината енергийна плътност – съхранение на енергия на единица обем, от литиево йонните батерии", заяви Рикардо Паренти, ръководител на разработката на концепции в Ламборгини.

Това е безумно звучащ и дълъг процес, но тази технология може драматично да промени света на автомобилите с висока производителност, ако разбира се, този екип от университетски учени и инженери успеят да я разработят.

Въпреки това, Ламборгини има доказан опит, когато става дума за нови и революционни стъпки.

Има различни истории за началото на компанията, като най-известната е тази за спора между основателя Феручио Ламборгини и надменния Енцо Ферари, основател на Ферари.

Същността на историята е, че Ламборгини, клиент на Ферари по онова време, обичал начина, по който колите се държат на пътя, но бил недоволен от тяхната издръжливост и изисканост.

Въз основа на опита си в управлението на тракторната си компания, Ламборгини имал някои предложения как Ферари да направи автомобилите си по-добри. Ферари обаче не бил съгласен с него.

С отхвърлени идеи, Ламборгини решил вместо това да произвежда свои собствени автомобили. Той построил фабрика в Сант'Агата Болонезе – градче в северна Италия, недалеч от централата на Ферари в Маранело.

Първите модели на компанията – "350GT" и "400GT", били красиви, класически и големи туристически автомобили с дълги муцуни и силни 12-цилиндрови двигатели. Тогава обаче един от инженерите на компанията предложил радикална идея.

През 60-те години на миналия век, състезателната кола Ford GT40 се състезавала в 24-часовото състезание в Льо Ман, а дизайнът на автомобила, с големия си V8 двигател, монтиран зад седалките, привлякъл вниманието на инженера Джанкарло Далара от Ламборгини.

"Защо не правим кола със заден двигател?", предложил Далара. А г-н Ламборгини веднага казал: „Да, направете го!"

Базираната в Торино дизайнерска фирма "Bertonе" и нейният нов дизайнер Марчело Гандини били избрани да представят каросерията на автомобила. Резултатът бил красивият модел "Miura", който моментално станал сензация.

Но следващата суперкола на Ламборгини – Countach, имала дори по-голямо въздействие.

Двигателят на Countach бил разположен отзад така, че седалките трябвало да се преместят още по-напред, почти до предните колела. Това дало на колата уникални пропорции, а Гандини проектирал каросерията ѝ с остри и агресивни ъгли и линии.

По онова време в тази част на Северна Италия много хора все още говорели на местния пиемонтески диалект.  Думата "Countach" била груб еквивалент на "мамка му!". Точно затова, Гандини сметнал, че ще бъде перфетното име за колата.

Представена през 1973 г., първата производствена версия на Countach – "LP400", не била най-добрата, тъй като многобройните ѝ недостатъци в производителността и държанието на пътя бяха променяни в по-късни актуализации, но все още се счита за най-добре изглеждащата версия на автомобил.

Почти перфектната двойно заострена броня на Countach изглеждала така, сякаш ще пробие въздуха като острие на нож. Покривът бил толкова ниско, че вместо огледало за обратно виждане имало перископ, вкопан в покрива, позволяващ на водача да вижда зад колата. Той бил толкова широк, че вратите не можели да се отваря навън, затова бил даден старт и на запазената марка на Ламборгини – отварящи се нагоре врати.

Новият Aventador SVJ на Ламборгини сякаш е пряк наследник на Countach, тъй като V12 двигателят му е монтиран грубо в средата на автомобила. Той разчита на изобретените от компанията технологии, които използват въздушния поток над автомобила, за да подобрят завиването и ускорението.

Лошото в случая е, че също така консумира и огромно количество високооктанов бензин. По отношение на опасенията относно глобалното затопляне и постепенното отклоняване на индустрията от двигателите с вътрешно горене, в Ламборгини определено знаят, че бъдещите потомци на Countach ще трябва да се променят коренно.

Пътят напред

Батериите, които захранват повечето електрически автомобили днес, изглежда са логичното решение за захранването на следващото поколение суперколи на компанията. Други автомобилни производители, включително някои тясно свързани с Ламборгини, вече дори имат известен успех при проектирането на суперколи, захранвани от батерии, които могат да достигнат високи скорости.

Сестринската компания на Ламборгини – Фолксваген (и двете компании са собственост на Volkswagen Group), наскоро постави рекорд за електрически автомобил на предизвикателната състезателна писта Nurburgring в Германия със своя електрически състезателен автомобил "ID.R."

Същият автомобил беше поставил рекорда за най-бързото време за изкачване на хълма "Pikes Peak International" в Колорадо.

Освен Фолксваген, хърватската компания "Римак" също произвежда напълно електрически суперколи, струващи милиони долари, които могат да достигнат максимална скорост от над 350 км/ч, но по отношение на производителността автомобилите ѝ са по-подобни на големия и тежък Бугати, отколкото на Ламборгини.

Те са бързи, когато се движат по права линия, но не са най-добрите, когато трябва да правят остри завои, обясни основателят Мате Римак.

Римак също така признава, че днешната технология на батериите има сериозни ограничения, но вярва, че много от проблемите, като например прегряването, в крайна сметка ще бъдат решени.

Това обаче не може да се постави във времеви рамки, точно както и Ламборгини не може да каже кога суперкондензаторите ще имат възможност за съхранение на енергия, колкото батериите или кога по-малки и по-леки батерии ще могат да бъдат вградени в каросерията на автомобила.

Кондензаторите и техните по-силни братя – суперкондензаторите, са били използвани за неща като светкавиците на камерите и за захранване на електрически двигатели в индустриални условия. Суперкондензатор захранва и стартерния мотор в "Aventador SVJ", но в крайна сметка, колата разчита на своя V12 двигател, за да се движи.

Като своя следваща стъпка, Ламборгини наскоро представи хибриден суперкар, наречен "Sián", който използва суперкондензатор вместо батерия, за да съхранява енергията, използвана за добавяне на мощност към 12-цилиндровия двигател на автомобила.

В случай, че съхранението на енергия на суперкондензаторите не може да бъде подобрено достатъчно, друга лаборатория в МТИ работи върху нова батерия, която би могла да съхранява енергия в структурните компоненти на автомобила. Тези нови батерии, направени от въглеродни нанотръбички, ще освободят цялото място, което обикновените батерии заемат в момента.

През 2017 г., Ламборгини представи и Terzo Millennio –  концептуален автомобил,в  който компанията предвижда да използва и двете технологии, като структурните батерии ще съхраняват енергията и ще я "вливат" в подобрени суперкондензатори.

Реджиани обаче не сподели, кога смята, че кола като Terzo Millennio може да бъде произведена, но неговото мнение е, че обичайните подходи за създаване на електрически автомобил няма да сработят за Ламборгини.

„Пълният електромобил за нас трябва да е точно такъв, какъвто си го представяме. В противен случай, той няма да бъде Ламборгини“, каза той.

Източник: CNN