Русия може да вика колкото иска за провокация, за политическа диверсия на украинския президент или за нещо друго, но нищо от това не променя факта, че тя няма законно основание да стреля по три украински кораба и да ги конфискува, пише "Ню Йорк таймс" в редакционен коментар, озаглавен "Русия напада украински кораби и международното право".

Украйна и почти всички страни по света все още смятат Кримския полуостров и крайбрежните му води за украинска територия, а и все още е в сила договор от 2004 г. между Русия и Украйна, който определя Азовско море и Керченския проток като споделени териториални води. Сега Москва твърди, че в неделя трите украински кораба са навлезли в руски води, но това се базира на незаконната претенция към Крим, анексиран през 2014 г., отбелязва вестникът.

Още с откриването на новия мост през май т.г. руските власти установиха здрав контрол върху протока, а оттам и върху цялото Азовско море. Военни кораби спират и инспектират каргото на търговските кораби, плаващи за украинските пристанища Мариупол и Бердянск, което води до продължителни забавяния и големи щети на превозвачите и пристанищата, припомня "Ню Йорк таймс".

Каквито и да се причините за плаването на трите кораба към Керченския проток, Украйна има право на това. А руската реакция – да таранира, да обстрелва, да ранява, да пленява, да блокира преминаването – е опасна, арогантна и незаконна агресия, констатира изданието.

Според него Русия, която здраво държи в хватката си Крим, поема риск с надеждата, че Западът няма да има куража да наложи още санкции или да отпусне военна помощ на Украйна. Но тази пряка атака срещу украинските кораби не трябва да остане ненанаказана – САЩ и съюзниците им може да засилят икономическите санкции, да забранят на свои кораби да влизат в руски пристанища в Черно и Азовско море или да увеличат военната помощ за Киев. Всички тези действия носят риск, но и да не се прави нищо също е рисковано, заключава "Ню Йорк таймс".

Конфронтацията в Керченския проток е ярко напомняне за "недовършената работа" между Русия и Украйна, сочи в анализ лондонският "Гардиън". През последните месеци напрежението между двете страни расте – размяна на санкции, наближаващи избори, религиозно съперничество, непроверими нарушения на човешки права и необясними "терористични" бомбени нападения. Но основният проблем остава непроменен – кризата заради анексията на Крим, войната в Донбас и хроничното неумение на международната общност да намери решение.

Според вестника натискът върху Русия и Украйна да прекратят конфликта идва от две главни посоки – от САЩ и от Германия. Президентът Доналд Тръмп спорно твърди, че американските и европейските санкции срещу руски физически и юридически лица от 2014 г. трябва да бъдат облекчени и това съдържа признаване на анексията на Крим. Но на практика неговото правителство, Великобритания и НАТО продължават да подпомагат Киев. Например през юли т.г. Пентагонът обяви, че отпуска 200 милиона долара военна помощ на Украйна, с което тази американска помощ достигна един милиард долара от 2014 г. насам, отбеляза Гардиън".

Вестникът цитира консултантската компания за оценка на политически риск "Юрейжа груп", че сблъсъкът в Керченския проток вероятно ще доведе до нови санкции срещу Русия.

"Смажи го, смажи го!"

Най-големият военен инцидент в отношенията между Русия и Украйна от четири години помага на Киев да прикрива вътрешните си проблеми, а същевременно заплашва Москва с нов етап в санкционната война със Запада и отслабване на рублата на фона на поевтиняващия петрол, пише руският в. "Газета".

Украинските кораби "съзнателно са пренебрегнали всички радиоповиквания на руските граничари", които са ги уведомили, че нарушават границата. На борда им са се намирали служители от щата на украинското военно контраразузнаване, получавали директни указания от Киев, пише "Росийская газета", като се позовава на руската Федерална служба за сигурност (ФСС).

Московският официоз помества на сайта си видеозаписи от разпити на задържани украински моряци, разпространени от ФСС. "Като командир на отряда кораби осъзнавах провокационния характер на действията ни", признал според "Росийская газета" капитан трети ранг Володимир Лесовой.

От своя страна "Украйна публикува преговорите между руските моряци", които разпалено крещят: "Смажи го, смажи го!", описва опозиционният "Новая газета" действията на руски кораб, врязал се в един от украинските.

Защо украинските катери не са отвърнали на огъня от руска страна, пита вестникът. И ако "преходът на украински плавателни съдове по украинско море от едно украинско пристанище към друго украинско пристанище" е престъпление от гледище на Русия, защо руските граничари са пропуснали преди два месеца украински кораби по същия маршрут?

"Русия разполагаше с цял куп варианти да спре украинците, без да докара нещата до безизходица". Вместо това обаче "Русия обстреля украински кораби (сиреч всъщност започна война), плени ги и нещо повече – дори не обяви екипажите за военнопленници. Тя обяви моряците за престъпници", се казва в статията.

Евентуално разрастване на черноморския конфликт би могло да донесе изгоди на някои политически сили, но е в разрез с дългосрочните политически интереси както на Русия, така и на Украйна, отбелязва руското издание на сп. "Форбс". То прогнозира взаимни отстъпки и стабилизиране на ситуацията, но при запазване на войнствената риторика и от двете страни.

Според "Независимая газета" пенсионерите в Украйна от вчера "се запасяват със сол, кибрит и други "военновременни" стоки".

Откакто през 2014 г. Москва включи Крим в състава на федерацията, военни от Русия и от Украйна за пръв път влязоха в пряк сблъсък заради различно тълкуване на въпроса къде минава морската граница между двете държави, отбелязва "Ведомости".

Двете страни и без това де факто са в необявен конфликт. И тази допълнителна "малка победоносна война" е опасна за тях – ако събитията се развият по най-лошия сценарий, тя за никого няма да е нито малка, нито триумфална, предупреждава вестникът.

"Комерсант" разглежда икономическата съставка на морския конфликт, спрял почти за денонощие корабоплаването в Керченския проток. "Независимо от политическата страна на въпроса за Москва това е по-опасно, отколкото за Киев – през протока се изнася към 40 на сто от родното зърно и само 2 процента от украинското", посочва вестникът.

Източник: "Медиапул"