На 19 септември 2006 г. две млади момичета Деница Ченишева (26 г.) и Петрина Христова (24 г.) загинаха, след като върху тях се срути сградата на ул. „Алабин” 39 в столицата. На 14 ноември 2018 г. делото за смъртта им приключи на първа инстанция.

Виновни няма.

През всичките тези 12 години държавата не пожела да открие виновник за тази нелепа трагедия, макар всяка логика да сочи, че тя е резултат от човешки действия.

Така се стигна до оправдателни присъди за четиримата обвиняеми – собственикът на сградата Георги Кирчев, Петър Петров, контролирал ремонта й през 2006 г., техническият експерт Николай Симеонов и Манчо Антонов, собственик на фирмата, извършила ремонта.

Делото „Алабин” се превърна в емблема на бавното и липсващо правосъдие. Първо, разследването продължи 10 години. Същинският съдебен процес започна едва през 2016 г. и то след няколко опита изобщо да не се стигне до съд. През това време се смениха и няколко прокурори. Още през 2010 г. бе направен опит делото да се прекрати. Тогава прокуратурата бе на мнение, че няма данни за извършено за престъпление и затова разследването е безсмислено. След това, през 2015 г. бе направен нов опит делото да се прекрати. Мотивът бе, че основният обвиняем и собственик на сградата Кирчев няма познания да ръководи ремонт и не бива да му се търси отговорност. Тогава съдът отмени прекратяването на делото.

В тогавашното съдийско решение бяха цитирани експертизи, изготвени по време на разследването. В тях е записано, че рухналата сграда е построена през 1914 г. Остава устойчива дори по време на Втората световна война, когато понася директен удар от бомба. За да се срути през 2006 г. и да падне върху колата, в която пътуват двете момичета. По време на делото пък свидетели разказаха, че дори в деня, когато сградата пада, са подавали сигнали, че има такава опасност. Преди това също. Резултат никакъв – идвали комисии, оглеждали, констатирали, че конструкцията е здрава. А ето какво става ясно от експертизите – ремонтите, извършени преди рухването, сериозно са допринесли за намаляване стабилността на зданието. Тогава са премахнати мазилките, дограмите и инсталациите. Отслабена е южната фасада, която пада върху ул. „Алабин”, където се намират и двете загинали момичета. Освен това – премахвани са вътрешни носещи стени, отново в южната част, остранени са дюшемето и вътрешните каси на вратите.

Освен експертизите прокуратурата има и един основен свидетел – строителният работник Николай Александров, който разказва какво се е случило в деня на срутването. Той твърдеше, че тогава Кирчев е наредил да се изкъртят пет носещи колони на сградата. Работниците му възразили, че така всичко ще рухне върху главите им. Тогава собственикът им обещал по 50 лв. отгоре на надницата от 20 лв., за която работели. Работниците изкъртили три от петте колони и сградата започнала да скърца. Те избягали, а по-късно чули, че сградата е паднала.

Показателен за качеството на разследването на тази трагедия е фактът, че основният свидетел Александров бе открит не от прокурори или полицаи, а от майките на двете загинали момичета. Мъжът първо разказа за къртенето и ремонта, а след това се отрече от думите си. При разпита си пред съда заяви, че излъгал, защото бил принуден. Не можа обаче да си спомни от кого. Пропускът да се разпита този свидетел не е единственият странен момент в разследването. Роднините на загиналите твърдят, че изобщо не са били разпитвани останалите работници, присъствали в деня на срутването. Единият от обвиняемите – Манчо Антонов – го няма. Преди години замина за чужбина и така и не беше открит, затова делото срещу него се води задочно.

Почти безкрайното, десетгодишно разследване, също говори достатъчно. При нормална работа това дело вероятно щеше да е приключило окончателно. Вместо това материалите се прехвърляха от един прокурор на друг, правиха се опити делото да се прекрати, които биваха отменяни от съда. Сега от прокуратурата твърдят, че ще обжалват оправдателната присъда, тъй като тя не е окончателна. Съдейки по досегашния опит обаче, това значи само още мотаене из съдебните инстанции.