Няма общество, което живее в идеален ред, но, за да е поне приемлива средата и да си струва цената (платените от нас данъци), следва критично опасните проблеми да намират решение. За целта трябва да бъдат извадени на повърхността, в нашата блатна действителност – да изплуват, за което са  нужни глашатаи. Преди всичко институционални – опозицията в народното събрание, магистратите в съдебната власт, овластени да говорят и действат, работоспособната и деполитизирана администрация в изпълнителната власт. Защо така изброените фактори ги няма в българската действителност ли? Защото не умеем да правим решителни и обосновани избори? А до няколко месеца предстои поредният, повече от значим избор – кой ще бъде главен прокурор в следващите седем години. След неговия мандат аз ще съм на 40 и около половината ми живот ще е преминал, пише Иван Брегов от Института за пазарна икономика.

БИСЕРИТЕ НА ИВАН ГЕШЕВ, КОЙТО КАЦА НА ЛУНАТА С ДИЗЕЛОВ ДВИГАТЕЛ

Разбира се, в помощ на всеки избор стои добре организирана процедура, в която да се проверят и проявят качествата на кандидатите, да бъдат заявени и обсъдени възгледите им, включително по проблемите на системата, която предстои да оглавят. Процедурата, освен най-добрата проверка и избор, следва да даде и легитимност на получилия поста пред всички засегнати групи граждани, така че да са готови най-малкото да приемат избраните и да не оспорват законността на властта им (тоест да не хванат гората с пушка в ръка).

Ще имаме ли легитимен главен прокурор?

За начало, оправомощените, тоест членовете на Висшия съдебен съвет,  трябва да имат сред кого да избират. Засега състезанието е, и ще бъде, с един кон. Видимо, той е силно подкован с подкрепата на всички членове на прокурорската колегия, а от вчера – и от всички прокурори и служители на специализираната прокуратура и районната прокуратура в София. Състезателят, макар и сам на старта, пък е видимо изнервен – дразнят го разните там недоволни членове на обществото с възгледи за съдебна реформа. А го дразнят, защото разглежда една част от обществото като олигархична и корумпирана, а приближените до властта корпулентни депутати остават периферни и почтени фигури. От самото начало се вижда, че няма как такъв кандидат да е легитимен. И ако и да бъде избран, рискуваме, като общество, да имаме прокуратура, в която не само отдавна никой не вярва, но скоро може и големи маси граждани да откажат да се подчиняват на действията и актовете ѝ. Конят явно трябва да бъде дисквалифициран още на старта.

ИВАН ГЕШЕВ Е ПЪРВОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА НОВ ГЛАВЕН ПРОКУРОР

Защо няма втори кандидат ли?

Защото след избора на Лозан Панов за председател на ВКС не бива да се допускат грешки. И за по-сигурно кандидатурата трябва да бъде безалтернативна.

Но това носи и добавена стойност – единствената кандидатура за главен прокурор е сигурен знак за единомислие и обединение на политическите партии. Гешев Обединител. На практика, при състезание с един кон всички залози се капитализират и губещи няма. Въпросът е кой реално предлага Гешев, след като зад него стоят действащият главен прокурор, партийните протежета на ГЕРБ, БСП, ДПС и нещото, наричащо се „патриоти“, в прокурорската колегия? Толкова силно сплотени депутати на парламентарно представените партии съм виждал само в присъствието на действащия главен прокурор или в присъствието на един почтен периферен корпулентен опозиционен депутат.

В общественото пространство върви паралелна номинация – над 5500 граждани предлагат кандидатурата на следователя Бойко Атанасов като конкурент на Гешев. На този етап обаче смелостта на Бойко Атанасов да застане срещу коня на властта е строго неглижирана от имащите право да номинират членове на прокурорската колегия и министъра на правосъдието Кирилов. И по-добре, грозно би било автентичната кандидатура на Бойко Атанасов да го превърне в мюре за употреба в легитимиране избора на Гешев.

Тук обаче възниква следното – доколко обществото има вяра в настоящия състав на Висшия съдебен съвет и доколко имат самите магистрати? Да не се окаже, че има готови магистрати и граждани да откажат да изпълняват актовете и волята на ВСС? Току-виж пред очите ни се разпаднала държавната власт, а оттам – и българската държавност.

Законната сила на процедурализма

Ако обърнем внимание на разпоредбата в Закона за съдебната власт, която урежда как да бъде проведен изборът на главен прокурор, от 1994 г. до последното ѝ изменение през 2019 г., това е долу-горе един и същ текст, който от отменения Закон за съдебната власт е пренесен в действащия. Изследовател на българското законодателство от Запада с гордост би отбелязал, че този текст нормативно се е обогатявал през годините, като от 2012 г. насам е стигнал дотам процедурата да бъде далеч по–публична и продължителна във времето. А това следва да дава гаранции за добър избор. Само че докато я развиват нормативно, широката коалиция партии (начело с ГЕРБ, БСП и ДПС) я изпразват съдържателно. Така преди две години лишават от смисъл и съдържание и процедурата за избор на членове на Висшия съдебен съвет като унижават реалните участници и избират предварително договорените фигури. На практика става така, че поради неприлагане или поради превратна употреба действащият закон е фактически отменен и заменен от политическите договорки. А това също е белег за разпадаща се държавност.

И ако сложим избора на главен прокурор до останалите избори в държавата, какво би се получило? Кой избор досега се провежда по правилата на състезание, основано на аргументи и политически възгледи:

• при последните евроизбори кампанията се сведе до шофиране на джипки. Джипките произведоха желания от статуквото резултат. Населението обича фактическите действия вместо интелектуалните усилия. Просто в европарламента българските интереси ще бъдат извозени на боклука от собствените ни представители;
• в последните парламентарни избори основните политически партии представят платформи, в разрез с това, което на практика правят. Особено видими са тези разминавания в областта на правосъдието. И тук язденето на коне и кухите фрази също побеждават;
• като се загледаме в работата на Народното събрание – закони, политики и оставки се гласуват и прегласуват отвъд всякакви установени правила, стига някой да нареди на депутатите…

И сега ние искаме процедура, която да излъчи достоен и независим главен прокурор, как да стане?! Неспособните да поемат политическа отговорност понасят във времето историческа такава. Разбира се, този тип отговорност не поправя последиците от вредоносното управление.

Източник: Институт за пазарна икономика