Брандън Старк стана крал по почти, но не съвсем демократичен начин във финала на  „Игра на тронове“, но истинският лидер на епизода беше Тирион Ланистър. В края на краищата любителят на виното, публичните домове и знаещият всичко се оказа съвестта на Уестерос. 

Всичко, което се случи, се случи заради действията на Тирион и неговото настоятелство да наложи контрол и баланс. Ако не се беше противопоставил на Денерис и не бе убедил Джон Сноу, че разрухата в Кралски чертог не може да бъде оправдана, то Дани може би щеше наистина да седне на трона. Ако не беше убедил Джон да спре Денерис по какъвто и да е начин, Джон може би щеше да застане на нейна страна. Ако не му беше дадена възможност да говори и да номинира Бран за крал на вече шестте кралства, Бран може би в момента нямаше да управлява Уестерос.

Не беше ли обаче малко странно, че затворник имаше правото да диктува кой ще управлява по-голямата част от Уестерос? Да, определено, но пък имаше и смисъл, защото измежду всички на събранието, само Тирион бе неразделна част от управлението на убитата кралица и имаше рационално предложение, с което всички се съгласиха.

Тирион обаче не придоби властта си чрез насилие, стратегическо планиране или дълосрочни планове за убийства по време на сватби, както повечето персонажи в сериала направиха. 

Когато Бран го помоли да бъде "Ръка на краля", той дори не пожела позицията по същия начин, по който и Бран не искаше своята. Той я получи, защото е изключително добър в това, което прави, а аргументът му за помненето и разказването на историята на Уестерос всъщност е най-важното нещо за поддържането на функциониращо общество.

"Какво обединява хората? Властта? Златото? Знамената? Не… историите. На света няма нищо по-силно от една добра история. Нищо не може да я спре и никой враг не може да я победи. Кой изобщо има по-добри истории от Бран "Счупеният"? Момчето, което падна от висока кула и оживя", каза той пред благодорниците на Уестерос към края на финалния епизод.

В този момент човекът, който разказва историята, не е Бран и монологът на Тирион за разказването на истории доказва колко те могат да повлияят на вярата в това, което е "правилно", но също така и да функционират като погасяване на дълг.

Най-доброто, което той реши, че може да направи, за да почете покойната си сестра и брат, е да поправи грешките си. Всичко това беше донякъде предречено в епизода „Рицар на седемте кралства”, който все още е може би най-добрият епизод от последния сезон, където Тирион проведе разговор с Бран, детайлите на който така и не разбрахме. 

Ясно е, че между двамата беше казано нещо, което доведе до този момент, защото двамата са последните мъже от двете най-важни семейства в "Игра на тронове" и поради това Тирион може да съчувства на Бран по начин, който му позволява да разкаже историята му по-добре.

През сезоните, Железният трон сякаш даваше на героите, които бяха подценени, възможност да се издигнат и да поемат властта. 

Санса, момичето, което бе считано за полезно само като потенциална жена на благородник се провъзгласи за независима кралица на Севера. Аря, която преди бе считана само за невинно момиче, неспособно да се защитава, се опитва да открие нов свят като по-малко расистки, но по-страшен Христофор Колумб.

Джон Сноу все още предвожда "Нощната стража", макар че не е ясно какво ще пази, тъй като Белите бродници би трябвало да са изчезнали веднъж завинаги.  Бран, който вече е както крал така и Триокия гарван се превърна в цар на Уестерос, като негова дясна ръка е член на семейство Ланистър.

Тази трансформация сякаш е най-важна за Тирион въз основа на доминиращото екранното време, което той получи във финалния епизод и малката, но забавна сцена в края му. 

Очаквайки скорошната среща на "Малкия съвет", той отиде до масата и прилежно подреди столовете по специфичен начин, което действие препраща към сцена от сезон три, където другите участници в съвета положиха доста усилия за подредбата на масата, за да го накарат да се чувства незначителен. 

Накрая обаче видяхме Тирион, който седи централно на масата и никой не се опитва да го подкопае. Това е чудесен момент, който показва неговото издигане в йерархията.

Имайки предвид всичко казано досега, "Игра на тронове" е един прекрасен пример за таланта на Питър Динклидж, който по всичко изглежда ще си осигури още една номинация за награда "Еми" и най-вероятно ще бъде четвъртата му победа.

Може би не ви се вярваше, че Джон ще убие Денерис или пък всички влиятелни хора във Уестерос ще желят да чуят и дума от Тирион, който бе лоялен към кралицата си до момента, в който не заговорничи с Джон да я убие, но актьорската игра на Динклидж накара всички ни да повярваме. 

Той успя да пресъздаде голям набор от емоции по време на неговите сцени, много повече отколкото някои като Лина Хийди успяха да направят през този финален сезон. 

Няма спор, че актьорската му игра е феноменална в последния епизод, независимо дали става дума за тъгата относно смъртта на брата и сестрата му, спорът с Джон, събранието на "Малкия съвет" или шегите му за магарета и медени пити.

Без отличното представление на Динклидж в този финален епизод, който се нуждаеше от него така силно, може би щеше да бъде много по-трудно да повярваме, че историята се разви точно така, както видяхме. 

Питър ни накара да повярваме и ни убеди, че Бран трябва да бъде крал, точно както направи с Джон и другите благородници. Разбираемо е, че Тирион не бе включен в "Песента за огън и лед", защото ролята му във важните събития в сериала винаги е била подценявана. 

В случай обаче, че слуховете са верни и ще има още книги от сагата, то сме сигурни, че ролята на Тирион определено ще бъде също толкова централна, колкото и във финалния епизод на екранната адаптация на "Игра на тронове".

Източник: Vulture