Използвайки компютърна симулация, учени опитаха да обяснят защо хората споделят храна и информация, а животните не.

Проучването, публикувано в “Proceedings of the Royal Society B”, симулирало отделни животни, които търсели, събирали и се състезавали за храна, която била разпространена върху територии, променящи се с течение на времето.

Храната понякога била равномерно разпределена и изобилна, а понякога концентрирана на определени места и изключително ценна.

Животните трябвало да споделят храната си, ако са се хранели на едно и също място, което означава, че те са се научили да игнорират другите около тях, тъй като храната е била равномерно разпределена в околната среда и не е имало нужда за споделяне на информация относно това как да се намери.

“Просто няма много полза да се следва някой друг, когато индивидът може сам да намери храната си и не е нужно да се конкурира с други животни“, твърди Марко Смола, учен от Манчестърския университет.

Това е обратното на човешкото поведение, тъй като ние сме се научили да споделяме информация и да се учим един от друг, за да преодолеем въздействието на конкуренцията, тъй като сме използвали ресурси, които са били оскъдни или общи.

“Няма награда за споделяне на стрък трева или листо от дърво, така че  животните, които ядат такива храни, се справят по-добре в това да вземат свои собствени решения относно какво да ядат, а не копират другите. Въпреки това има смисъл да се копират индивидите, хранещи се с високо ценни храни, дори ако тя трябва да се споделя.

Точно затова е напълно възможно ключова част от човешката еволюция да е била да се научим да споделяме ресурсите си, например чрез лова на едър дивеч”, добави др. Сюзан Шулц от Манчестърския университет.

Източник: Indy100