Суровата среда на Марс винаги е превръщала идеята за отглеждането на храна в обезсърчаваща перспектива, но учените смятат, че са решили проблема с листове от специален материал, които могат да превърнат студената, суха повърхност в земя, подходяща за земеделие.

Листата, наречени „аерогел“ работят като имитират парниковия ефект на Земята и енергията от слънцето ще се улавя от въглероден диоксид и други газове.

Разпръснати на правилните места на Марс, листовете ще затоплят земята и ще могат да разтопят достатъчно повърхностен лед, за да запазят растенията живи.

Робин Уърдсуърт, който разработва листовете в Харвардския университет каза ,че „Ако искаме да направим устойчиви местообитания на друга планета, използвайки съвременна технология, този подход може да бъде много полезен. Той е напълно мащабируем, така че покритата площ може да бъде както няколко квадратни метра така и големи региони от планетата."

Ако хората някога решат да се разпространят извън Земята, както покойният Стивън Хокинг заяви, че трябва да направим, тогава отглеждането на храна върху извънземна почва ще бъде умение, което трябва да се овладее.

На Марс обаче, условията са силно неблагоприятни, защото планетата е студена, суха, бомбардирана от радиация, почвата съдържа потенциално токсични химикали, а тънката атмосфера е с ниско съдържание на азот.

В миналото, учени и писатели на научна фантастика предложиха „тераформиращи“ светове – подход, който изисква възстановяване на цялата атмосфера.

През 1971 година, американският астроном Карл Сейган предположи, че изпаряването на северната полярна ледена шапка на Марс, може да освободи достатъчно вода в атмосферата.

По-скромни идеи бяха свързани и с издигането на оранжерии.

Листовете от "аерогел" не решават всички проблеми, но поне могат да помогнат на бъдещите космонавти да създадат плодородни оазиси върху запустели планети, където растенията и другите фотосинтезиращи организми могат да се утвърдят.

"Тъй като животът процъфтява само и единствено под листата, рискът от разпространение на живи организми към останалата част от Марс би бил минимален", казва Уърдсуърт.

Аерогелът, използван за изработването на листовете, се състои от 97% въздух, а останалата част е изградена от мрежа от лек силициев диоксид.

Изследователите, включително учените от НАСА и Единбургския университет демонстрираха, че листовете от силициев аерогел с дебелина от 2 до 3 см успешно блокират вредните ултравиолетови лъчи, позволяват проникването на видима светлина за фотосинтеза и улавят достатъчно топлина, за да разтопят замразената вода, заключена в марсианска почва.

"Поставянето на силициеви аерогелни щитове над богатите на лед райони на марсианската повърхност, може да позволи на фотосинтетичния живот да процъфти и оцелее там с минимална последваща намеса", пишат изследователите в "Nature Astronomy".

Те твърдят също така, че листовете могат да се поставят директно на земята, за да се отглеждат водорасли и водни растения или да бъдат окачени, за да осигурят място за растеж на засадените растения под тях.

"Най-добрите места за тези опити са местата, където бихте искали да се приземят хората – на средни ширини, където нивата на слънчевата светлина са все още относително високи, но и достатъчно близо до полярните шапки, които са близо до повърхността", каза Уърдсуърт.

"Можете да си представите, че тези планове ще допринесат за много различни цели. Най-постижимото нещо в краткосрочен план може би ще бъдат тестовете с роботи, а ако те са успешни, в по-дългосрочен план растенията и създалите се екосистеми ще могат да бъдат използвани за храна на космонавтите, които ще достигнат Марс и в крайна сметка да създадем местообитание, което да е възможно най-устойчиво", добави той.

Източник: The Guardian