10 теми, по които да говорим с децата на първия учебен ден събра главният ни редактор Виктория Симеонова в днешния Коментар.

Честит първи учебен ден на всички ученици, учители, родители и изобщо всички, имащи общо с една от най-важните институции в човешкия живот – училището!

Всички добре знаем, че образователната система у нас има много трески за дялане. Голяма част от тях обаче се коренят още в дома на децата, които днес прекрачват прага на училището – кои развълнувани, кои разочаровани заради края на лятната ваканция. Ето защо решихме да съберем топ 10 на нещата, които е добре да кажем на децата преди да се върнат в училище.

Започваме с очевидното. Отиваме на училище, за да научим нови неща. Не да се събираме с приятели без родителски надзор, за да вършим подобни неща:

Не, не е по правилата да се диша райски газ, и по законите не е. Няма училище, което по правилник да допуска и пушенето на цигари или вейпове, приема на алкохол и други опасни вещества. И не защото някой се опитва да ви ограничи свободата, а защото е вредно. Напомнете това на учениците – особено на тези в “опасна” тийнейджърска възраст, които смятат за модерно всичко забранено. Едва ли има родители, които мечтаят да видят детето си като герой в подобен клип:

Важно е да им кажем и че учителите са авторитети, които трябва да се уважават.

И не само да го кажем, но и с поведението си да го показваме. Защото да коментирате вкъщи “тази по математика каква грозна прическа има”. Или “този по химия дали е с различна сексуална ориентация” няма как да направи децата уважителни към учителите. А именно това са първите външни авторитети, с които се запознават подрастващите. Поведение като това:

Не просто е неприемливо. То е престъпно. Роля на родителите е да обяснят на децата, че учителите са авторитети. Нямат право да се държат по подобен начин – още по-малко да ги обиждат и нападат.

Важно е да кажем на децата и че агресията не решава проблеми.

Насилието в училище се е превърнало в норма. Всяко трето дете споделя, че е било жертва на такова поне веднъж. Работата на институциите обикновено не постига желания резултат, а много опити на неправителствения сектор да помогне се сблъскват със законодателни пречки – включително новия путински закон срещу “джендър пропагандата” всъщност цели засилване на омразата в училище. Това е причина да виждаме сцени като тези:

А социалните мрежи ги правят още по-болезнени за жертвите. Обяснете на децата си, че агресията няма място в ежедневието им. Ако са свидетели или жертви на такава, непременно да потърсят помощ – от вас, от учителите, педагогически съветник, но в никакъв случай да не си мълчат. Отново напомняме, че и тук личният пример е важен. Ако детето вижда агресия у дома, има още по-голям шанс да я пренесе в училище. Затова е важно да расте в здравословна среда – а е ваша роля да му я осигурите.

Децата са различни, но всички заслужават приятелско отношение.

Важно е да им се напомня, че ако техен съученик е от друг етнос, националност, религия, има някакво заболяване или увреждане, всичко това са предпоставки за още по-приятелско отношение към него, а не обратното. Дискриминацията в обществото ни може да бъде изкоренена само ако възпитаваме децата на толерантност от малки – а училището е място, в което неминуемо ще се срещнат с различни свои връстници. Няма как да са приятели с всички, но истински силните не бият по-слабите от тях, истински силните помагат на слабите и ги закрилят.

Училището не е място за демонстрации на стандарт на живот.

Не, не е нормално дете да ходи на училище с последен модел смартфон, с маркови парцалки колкото заплатата на някои от родителите и с още куп “екстри”, които повече подхождат на супермодел, отколкото на петокласник, примерно. Независимо дали живеете в имение или в панелка, стандартът на живот у дома не би трябвало да се отразява толкова на детето. Нещо повече – истински богатите хора не парадират с материалното си състояние. Бъдете като тях! Много училища имат униформи и така се опитват да намалят разделението на децата по признака бедни-богати. Ако обаче нямате късмет децата ви да са в такова училище, не допускайте външният вид на детето да се превръща във фокус за неговото развитие. То няма да научи повече или по-малко, ако телефонът му е 200, а не 2000 лева. И без това телефоните в много училища са забранени – поне според вътрешните правила.

Децата трябва да се научат да си помагат.

За целта е добре да им обясним какво е да си “екипен играч” и как да е готино да знаеш и да споделяш знанията си, за постигането на по-добри резултати на всички около теб. Да, знам. Българската образователна система като цяло се опитва да превръща учениците в индивидуалисти. Но в училище могат да се научат и как да съчетават силните си страни, за да получават по-добри резултати. Ако едно от децата е добро по математика, защо да не помогне на другите да разберат сложните уравнения, нали?
Във всеки на пръв поглед ненужен урок може да има нещо ценно, което да се използва и в живота. Да, никой от нас не смята корен квадратен от 397428534 в ежедневието, но математиката е оставила своя отпечатък в логическото ни мислене. Едва ли си спомняте всички видове клетъчни структури, но ако сте внимавали в час по биология, няма да говорите за предпазване от 5G с потник, потопен в урина.

Училището е мястото, където децата могат да открият и развиват талантите си.

Днес извънучилищният клуб по технологии утре може да стане основа за добър програмист; клубът по танци може да роди истинска звезда от световен ранг; тренировките по футбол от ученици са изградили големите спортни надежди в цял свят. Ако детето ви има желание за такова хоби, или по-специален интерес към някои от учебните предмети, насърчете го да ги развива. Този интерес ще се превърне в любов, а един ден, защо не и в професия. Така няма да гледаме възрастни хора, нещастни от това, което работят.

Училището не е състезателна писта за къси разстояния, а продължителен маратон.

Не е важно кой е изкарал най-висок резултат на теста днес – да, може да е похвално, но по-важно е кой колко се развива. Ако детето Ви има 3 на този тест, а на следващия изкара 4, това е прогрес – макар оценката да не е максималната. Стимулирайте го да се състезава със себе си, не толкова със своите съученици. Все пак това е личност със собствени положителни и негативни черти. Нищо, че българската система очаква слон, тигър и жираф да скачат висок скок.

Последно, но не и по значение. Децата трябва да заобичат училището, за да се чувстват в безопасност там и да развиват потенциала си.

Ако по някаква причина го намразят, това ще им се отрази не само на представянето там, но и на психиката. Говорете с тях. Обяснявайте им положителните страни на това задължение. Бъдете търпеливи и ги подкрепяйте. Насърчете ги да споделят открито за предизвикателствата, пред които се изправят. Само така може да видите в действие всичко, което събрахме в този коментар.

Да е честита новата учебна година на всички – ученици, учители и родители!

10 теми, по които да говорим с децата на първия учебен ден събра главният ни редактор Виктория Симеонова в днешния Коментар.