115 животни все още не са евтаназирани в ямболското с. Шарково, където бе открита чума по дребните преживни животни. Ветеринарите не могат да довършат овладяването на заразата заради протестиращи, които охраняват стадото, съобщиха от агенцията по храните (БАБХ), цитирана от БНР.

Протестиращите на практика разнасят вируса, подчертаха от агенцията.

„Всеки предмет, всяко животно и всеки човек, който е бил по някакъв начин в контакт с възприемчиво животно, тоест овца или коза, е потенциален източник на инфекция“, каза ветеринарят д-р Ивайла Давидова от БАБХ.

Днес в Шарково не се прави дезинфекция заради посегателство срещу ветеринарите, каза областният директор на БАБХ в Ямбол Николай Георгиев.

„Разположихме мобилна техника на входа на селото, опреснявахме я с разтвор постелята, през която всеки трябваше да мине, да си дезинфекцира подметките на обувките, автомобила, с който е влязъл в селото. Днес тази техника не е там, защото имаше посегателство върху колегите, опити да се режат маркучите на машините“, добави Георгиев.

Какво налага избиване на цели села с животни?

В случай на чума по дребните животни правилото е да се евтаназират превантивно само животните от съответното стопанство, не в цялото населено място. Това изтъква експерт пред сайта Агроновините, цитиран от БНР.

Според доц. д-р Геновева Стайкова, специалист от секция „Овцевъдство“ в Земеделски институт – Шумен, офанзивата на българските власти за поголовно евтаназиране на животните в района, е опит на управляващите да спечелят похвала от Европа, за която България е външна граница.

„Нашите ветеринарни лекари са били притиснати от Европейската комисия – ние сме входната врата за проникване на зарази в ЕС, а Европа иска бързи, твърди и рестриктивни мерки. Действително от нас зависи дали една зараза ще плъзне и към другите страни членки, но е спорно нашето безропотно съгласяване с твърдостта на тези мерки. Да, вероятно ще бъдем похвалени от Европа, но въпросът е цената, която ще платят нашите фермери“, каза Стайкова.

Относно случая в Кости, при който бяха умъртвени около 400 животни, тя пояснява, че там са липсвали основни клинични симптоми, например типичната за чумата диария. Нямало е смъртност, а козите първи биват покосени от този вирус. При последвалата аутопсия също не са открити характерните за болестта промени. Геновева Стайкова пояснява, че клиничната картина на чумата е много сходна с тази на шапа, шарката и други подобни заболявания. Докато в първия случай, в ямболското село Воден, мерките са били адекватни, според нея, в Кости е избързано и не са изчакани резултатите от кръвните проби. И остава съмнението дали животните наистина са били болни от чума. А алтернатива на избиването има, твърди доц. Стайкова – пълна изолация, оборно отглеждане, забрана за водопой в общи източници и други.

И добавя: "В „Практическо ръководство за борба с чума по дребните преживни животни“ има описани интересни моменти. Смъртността, например, настъпва 7 до 10 дни след появата на клиничните признаци, но тя не е 100 – процентова, възможно е и възстановяване на заболелите животни. Относно мерките, които се предприемат при доказване на болестта, в ръководството е описано: а) всички животни от възприемчиви видове в стопанството се умъртвяват на място, без отлагане. Обърнете внимание – „в стопанството“, а не в населеното място. Въвеждат се, разбира се, и редица мерки, в това число и надзорна зона в радиус от 10 километра".