40 г. от подвига на Христо Проданов на Еверест. Точно на 20 април първият българин стъпва на най-високия връх на планетата (8848 м). И го прави по Западния гребен – това е най-трудният маршрут.

За съжаление на връщане от върха Проданов загива. Постижението му обаче винаги ще се помни. Изкачването на Христо е без кислород и самостоятелно.

Сакраменто с Везенков падна лошо и сезонът завърши за тях (видео)

Постижението

В наши дни, въпреки напредъка на технологиите, никой повече не успя да покори Еверест по този маршрут. 22 експедиции опитаха да качат върха по Западния гребен, но не можаха.

Затова едва ли е случайно, че първата българска експедиция за покоряването на планинския първенец в света е определена за спортното събитие на ХХ век на България в допитване на БНТ.

Изпреварва незабравимото американско лято от 1994 г. А и феноменалния скок на Стефка Костадинова от 209 см на световното първенство в Рим на 30 август 1987 г.

Цялата история

През 1984-а за Непал заминават 24 души. Сред тях 19 алпинисти и петима души персонал. Христо Проданов пръв стъпва на 8848 м. Обаче загива по обратния път, а след това през годините си отиват още осем души от експедицията. Това са ръководителят на експедицията Аврам Аврамов, лекарят д-р Стайко Кулаксъзов. Отиват си и радистът Стефан Калоянов, режисьорът и оператор Милан Огнянов (забравил камерата си по време на посещението при Индира Ганди), Людмил Янков, Димитър Бърдарев, Стамен Станимиров и Диньо Томов.

Последният умира при автомобилна катастрофа заедно с друг алпинист – Димитър Райков, на път за погребението на д-р Кулаксъзов през 2002 г. Самият Стайко също е убит на място в автомобила си. Докато се разминава с автобус, изхвърча колело и част от ламарина, които го удрят.

Всъщност за експедицията са харесани 100 човека, като сред тях е Петко Тотев, който сега е председател на федерацията по алпинизъм.

„Имахме подготвени хора за два състава да атакуват върха”, твърди Тотев и до днес, цитиран от “Мач Телеграф”.

Подробностите

“На снимките се вижда, че ризите ни бяха вълнени, а якетата от шушляк, нищо общо с това, което се произвежда сега. Въпреки това направиха всичко за нас. Ловно-рибарският съюз осигури вълчи кожи, с които бяха подплатени обувките ни. Внесоха австралийска вълна за топли долни дрехи, които бяха изработени тук. Аз и до днес пазя такъв комплект. В Симеоновград ни ушиха пухени облекла. Профсъюзите финансираха изцяло експедицията по случай годишнината им“, разказва Тотев.

Багажът бил 12 тона, носели го 280 шерпи. По думите на Методи Савов самата експедиция е минала доста разнопосочно и тревожно. В нея е имало 3 спасителни акции. Маршрутът по Западния склон е избран така, защото класическият южен е бил зает от индийска военна експедиция. Според Николай Петков изпратените да договорят изкачването не са си давали сметка колко опасен е Западният гребен, просто са държали да изпълнят партийните повели.

Героят

Според колегите му на 20 април Проданов взема еднолично решение да се изкачи до върха без кислород, без завършена аклиматизация и при непостоянно време.

“Това много ни изненада, защото маршрутът освен дълъг е и изключително труден”, увери Савов.

“След смъртта на Христо решението за продължаване на експедицията беше трудно, но всички подкрепихме Аврам Аврамов и се обединихме около него”, разказа Тотев. И посочва, че е имало много високи очаквания към Проданов и това може би също е повлияло за фаталния му изход.

Приятелят на Христо – Людмил Янков, изумява света, като преодолява за рекордно време денивелация от 1330 м по Жестокия път, за да се добере до Проданов. Достига около 8500 м, но не открива нищо друго освен раницата и стъпките му в снега. Температурата била минус 40 градуса, което довело до замръзването на четири от пръстите му, чиито фаланги са отрязани.

Въпреки трагедията според Тотев “Еверест 84” е трамплин за нашия алпинизъм да се развива и да се обърне към стойностните изкачвания, а подвигът на алпинистите ни от 1984 ще живее вечно.

40 г. от подвига на Христо Проданов на Еверест