Артисти: Паметникът на Съветската армия може да прочуе София. Това казаха художниците от “Destructive creation” в интервю за “Дневник”.

Да се премести или да остане – спорът за бъдещето на Паметника на Съветската армия периодично се ожесточава. Последното решение на Столичния общински съвет е фигуралните композиции да се преместят в музея на социалистическото изкуство. А бъдещето на постамента, висок 37 м, да се реши от архитектурен конкурс за цялата Княжеска градина. Последната дума обаче е на областния управител на София, защото монументът е държавна собственост.

СОС пожела Паметникът на Съветската армия да бъде преместен

Артистите от “Destructive creation” предлагат съдбата му да е съвсем различна. Да стане туристическа забележителност с асансьор и музей във вътрешността на постамента.

През юни 2011 г. те изрисуваха съветските войници като герои от американски комикси и отдолу с ирония написаха “В крак с времето”. Те държат на своята анонимност в стил Банкси. Всеки от тях е свързан с изкуството – дизайн, анимация, архитектура, живопис.

Наскоро те откриха вендинг машина в софийски ресторант, от която може да се купуват произведения на изкуството. Някои от тях вече имат деца и дори идват на акциите, бутайки бебешка количка.

Твърдите, че Паметникът на Съветската армия може да стане машина за пари?

– Да, със залата си в основата и с подходящия дори за асансьор “комин” (корпус), по който да се стига до площадка в краката на фигурите на върха. Тази площадка може да се изгради на две-три нива, за да е възможно да се стига до войника.

И да стане туристическа атракция, така ли?

– Не. В никакъв случай не говорим за атракция, а за съвременен музей в основата на нивото на земята, където ще показваме миналото си. В коментарите под поста ни (в социалната мрежа) имаше възмущение как туристите ще си сложат кафето на шпагина, за да снимат с телефона си гледката отгоре. Идеята е това да стане едно уникално място в София, както е Статуята на свободата в Ню Йорк, на която може да се качиш горе до “главата”. Там е имало особен момент в миналото – отдолу са минавали корабите с роби.

И София може да има своето невероятно място, което е било Паметник на Съветската армия, превърнат в музей на истината за комунизма, за режима и жертвите. Като влезе човек в него, няма как да излезе същия – както е във всички музеи по света, посветени на трагични събития и епохи. Ако отидеш в концлагерите, ще видиш купчините с обувки (на избитите) и това не е лунапарк, не е атракция. И тук не е това идеята.

А да бъде съживен и вписан по нов начин в града?

– Да се използва. Със сигурност трябва да се предприеме нещо, не може да стои така. Не бива да се ремонтира – това означава да продължим да вървим назад. Но дали събарянето и заличаването му е най-добрият вариант? Насила е бил построен, може би, насила ще бъде и разрушен.

Кой според вас би платил, за да се качи до шпагина?

– Да се изкарват пари, за щастие, все по-малко се приема като обидно и лошо. Всички сме пътували и знаем, че навсякъде по света се плаща за билети за културните институти и те са пълни с посетители.

Говорили сме си с чужденци и едно от местата, които искат да видят, е музеят на социалистическото изкуство. Когато бяхме изрисували супергероите, “София фрий тур” като обикаляха града с чужденците, минаваха и през паметника и го показваха. Водачите на турове ни казваха, че туристите си купували сувенири и картички с паметника. “В крак с времето” се бе превърнало в нещо емблематично за София.

С парите от билетите Столичната община може да изгражда детски площадки или скейтпарк.
Или да се върнат на наследниците на хората, които навремето са дарили средства за изграждането на паметника. Защо мястото отпред да не стане трибуна, от която всеки да може да разкаже за преживяното от неговото семейство през комунистическия режим? Всички пънкари и скейтъри, израснали на това място, хората, които го изрисуваха през 90-те години и после също можем да разкажем своите истории.

Дали пак няма да разделя хората, в смисъл, че паметта се комерсиализира?

Да, някой ще се обиди, че тук ще се говори за лошите неща през соца. Ние признаваме жертвите, дадени от комунистите, но и нормалните хора са дали много жертви. За много българи соцът е прекрасен период, а Тодор Живков е герой и махането на паметника няма да ги убеди в обратното. Те вярват, че Запада се опитва да ни прецака. Махнем ли го – в добрия случай ще стане едно готино място, където ще водим децата си, а в лошия ще стане като с мавзолея – никой не губи, но мисля, че това не е най-доброто решение.

След интервюто на страницата си в социалната мрежа “Destructive creation” отговориха на възмущения в коментарите под поста с предложението.

“Махането му сега, когато Русия е в неизгодна позиция, прилича на построяването му, когато СССР е в подем. Преосмислянето му по наш си, български, начин би било най-адекватно. Сори, че постът пали някои хора, но щом сте любители на скучни неща – ето ви – да бутнеш ПСА след като Бойко каза че трябва да се бутне, е като построяването му – защото някой някъде там, за да се хареса на друг, махнал с ръка и казал. Най-щастливи ще са банда смотаняци, управляващи други страни.”

Артисти: Паметникът на Съветската армия може да прочуе София