Северна Македония във вечно търсене на идентичност. С такъв материал излиза изданието Tagesschau, преводът е на информационна агенция “Фокус”.

Първо спорът с Гърция за собственото й име, сега Северна Македония трябва да разреши напрежението с България. Идентичността на малката страна и нейното търсене са непрестанни проблеми.

На косъм от сблъсък в морето (видео)

Малката държава от Западните Балкани е свикнала да се кара със съседите си. Но сега отношенията между македонци и българи са на ново дъно.

Република Северна Македония, с около 1,8 милиона жители, трябва да включи в конституцията си правата на българското малцинство, което наброява около 3500 души.

Темата се поляризира от дълго време, но през последните месеци напрежението между отделните групи в населението се увеличи.

Атаки срещу етнически малцинства

В края на миналата година бяха нападнати два български политически клуба в Северна Македония, а през февруари бяха хвърлени камъни по македонска организация в Балгоевград, България.

Млад политик, който смята себе си за български македонец, е бит толкова, че беше хоспитализаран в Северна Македония и откаран със самолет в България по нареждане на българския президент Румен Радев. “България няма да толерира насилие над свои граждани в Северна Македония”, заяви тогава Радев.

Северна Македония трябваше да направи жертви

Преди всичко ЕС настоява за овладяване на етническия спор с България, тъй като преговорите за присъединяване към ЕС се водят от лятото на 2022 г. Северна Македония трябваше да направи жертви, за да бъде смятана дори за кандидат за членство в ЕС.

Под огромен натиск от страна на съседна Гърция Северна Македония смени името си от Македония на Северна Македония. Гърция претендираше за името Македония по исторически причини.

Кой е македонецът, задържан за палежа на културния център в Битоля? (видео)

Националисти срещу промените

В спора за вписването на правата на българското малцинство в конституцията правителството в Скопие, водено от Социалдемократическия съюз, е подложено на масиран вътрешнополитически натиск. Защото конституционната поправка е спорна в страната.

За необходимото мнозинство от две трети в парламента ще са необходими и гласове от опозицията. Но националистическата партия ВМРО ДПМНЕ зае позиция срещу конституционната поправка, разпалва настроения срещу българското малцинство и настройва съседните народи един срещу друг.

64 процента за членство в ЕС

Марян Ивановски следи с тревога текущия дебат. На пазар в центъра на Скопие той продава домашни зеленчуци, работи по 14 часа на ден, всичко това правя за сина ми, заявява той. Ивановски е за промени в конституцията. Страната му трябва да направи всичко, за да ускори присъединяването към ЕС и да мисли за младото поколение.

В момента 64 процента от македонците подкрепят членството в ЕС, но подкрепата пада с четири пункта в сравнение с 2021 г. Мнозина остават с впечатлението, че страната им прави жертви, но не е възнаградена.

Ивановски се дразни, че сега президентът на България подновява конфликта между българи и македонци. “Това е българска политика още от Балканските войни, когато българите воюваха със сърбите, за да анексират Македония“, заявява той. България винаги е имала склонност и иска да анексира Македония. “Но сега става все по-очевидно. Твърдят, че хората в Македония са българи, но ние сме македонци.”

Опит за обвързване с историческата Македония

Идентичността на страната и нейното търсене е постоянна тема. Гигантският проект за градско развитие на Скопие 2014 имаше за цел да укрепи македонското национално самочувствие и да установи връзка с древна Македония на Александър Велики.

Сгради, паметници и дори кораби от античността са копирани и сега оформят облика на столицата. Но дебело нанесеният кич, който погълна огромни средства, вече се пропуква и не може да прикрие сегашните проблеми.

БВП е една пета от средното за ЕС

Въпреки че икономическото развитие на Северна Македония е било положително през последното десетилетие, брутният вътрешен продукт на глава от населението през 2021 г. е едва една пета от средното за ЕС. Коронапандемията и настоящата икономическа криза удариха силно крехката икономика на Северна Македония. Инфлацията е около 18 процента.

Все още много млади хора напускат страната. Фермерът Ивановски иска да убеди сина си да остане. Най-добрият му аргумент е предстоящото членство в ЕС, на което се надява: “Бих искал да станем членове на ЕС. Но зависи от нас. Не можем да очакваме ЕС да ни храни, а НАТО да ни защитава. Ние сме трудолюбиви хора, но нямаме добри политици.” Ивановски очаква политиците да решат проблемите, включително и конфликта със съседите на България.

Критика на условията за присъединяване към ЕС

В края на годината предстои гласуване на конституционната поправка. Преговорите с ЕС могат да преминат към следващия кръг само ако българското малцинство бъде включено в конституцията на Северна Македония.

Критиката на този подход идва от експерти като историка Улф Брунбауер от Института за изследвания на Източна и Югоизточна Европа “Лайбниц” в Регенсбург. Той вижда в това “опасен прецедент” двустранен спор по въпроси, които не са свързани с критериите за приемане, да стане част от преговорите за присъединяване. Това отваря вратата за изнудване от страна на членовете на ЕС срещу кандидатите за членство.

Северна Македония във вечно търсене на идентичност