Убихме Алеко, да живее Бай Ганьо!

На този ден, 11 май, се навършват 126 години от убийството на Алеко Константинов. Бащата на “Бай Ганьо” е бил застрелян при неуспешен атентат срещу съпартиеца му Михаил Такев. В землището на село Кочагово (днес Алеко Константиново) родените в Радилово Милош Топалов и Петър Салепов стрелят по файтона им с пушката на радиловския кехая Здравко Игнатов и така убиват писателя. По-късно Минков, Салепов и Топалов са осъдени на смърт, като присъдата на Салепов, който тогава е непълнолетен, е заменена с 15 години затвор.

Поредицата от сатирични фейлетонични разкази “Бай Ганьо” обаче, чиито автор е Алеко Константинов, живее и е валидна с пълна сила век и половина след написването си. Подозираме, че ще е така и още много години. Алековият герой, описващ манталитета на живеещите на Балканите в онези времена, сякаш описва и голяма част от съвременниците ни. Но защо толкова често си казваме, че Бай Ганьо е жив, а в същото време не изглежда да се борим с неговото тържествуване?

Бай Ганьо политик

В България си имаме една особена порода политици, които много се стараят да се държат точно като Алековия герой. Говорят просташки пълни нелепици и по-важното – винаги търсят “келепир”. Вместо обаче да се възмущаваме, като общество изглежда толерираме това поведение.

“Аз съм прост и вие сте прости, затова се разбираме”. Това не е цитат от разказите на Алеко Константинов. Това е реален цитат от пресконференция в Министерския съвет на Република България от времето, в което един съвременен Ганьо беше министър-председател. Не е изненада, че години по-късно в Гърция продаваха превод на “Бай Ганьо” с такава илюстрация на корицата:

Най-добрият премиер, най-доброто карате (видео)

Примерите за ганьовско поведение в политиката далеч не се изчерпват с личността на Бойко Борисов. Виждаме женска версия на героя на чело на БСП, патриотарска, турска, шоуменска и демократична. Сякаш стремежът на политиците е да приличат не на Алеко Константинов, който се е опитвал да се бори с този модел и да изгражда реални европейски ценности чрез дейността и произведенията си, а на героя Бай Ганьо, който винаги е “на далавера” и “минава тънко”. Като прибавим и типичната за Ганьо агресия, парламентът повече прилича на драматизация по едноименната книга, отколкото на мястото, където се коват законите в държавата.

Бай Ганьо в обществото

Макар да критикуваме политиците за тяхното ганьовско поведение, истината е, че те са отражение на обществото, в което живеем. А общество, в което на почит са тарикатите, само си избира политици като гореописаните.

Тарикатите по улиците убиват хора. Преди да се стигне до убийство обаче, хиляди се възхищават на скъпите им коли и на “смелостта” да карат с 200 по “магистрали”, строени от горните ганьовци така, че и 120 км/час да е прекалено смела скорост за много участъци. Възхищават се, че 18-годишни младежи карат коли за стотици хиляди левове, защото “могат да си го позволят”. И това е повод за гордост, докато не се стигне до поредния смъртен случай. Защото в очите на много хора Кристиян Николов и Георги Семерджиев и подобните им са били “герои”, преди заради “геройството” им да загинат невинни хора.

Тарикатите рушат обществена собственост, смятайки, че това е тяхно право. Счупени кошчета, спирки, надраскани с обидни надписи, скъсани седалки в обществения транспорт – всички ги виждаме всеки ден. Виждаме и как всичко около нас се руши – дали заради тарикатите-строители, които прибират парите от обществените поръчки, или заради уличните хулигани, които съсипват всеки опит България да заприлича на цивилизована страна. Подобни ви показваме и във видеото по-горе, което направихме преди няколко месеца, вдъхновени от същия този тарикатлък.

Други тарикати никога не плащат нищо и винаги държавата, хората, обществото им е длъжно. Не плащат данъци, но очакват адекватни условия за лечение в болниците, работеща образователна система, реагиращи на сигналите институции. Не си купуват билет, но искат добър обществен транспорт. Работят, колкото да се каже, че са на работа, но очакват добри доходи. Все черти толкова характерни за бай Ганьо и толкова възприети за нормални по нашите географски ширини.

Небай Ганьо, който може да възкреси Алеко

В деня, на който отбелязваме годишнина от убийството на Алеко Константинов, може би е време да си спомним посланията на Алеко Константинов и най-после да убием Бай Ганьо. Но не физически, а с действия. Като му покажем, че да си тарикат те прави аутсайдер, а не човек на почит. Да покажем, че искаме интелигентни и възпитани хора да са на предна позиция в обществото, а не търсещи “келепир” на всяка цена. Да учим децата си на това. А един ден и внуците. Само по този начин можем да излезем от проклятието на Ганьо и да бъдем истински европейци, не по Алеко Константинов.

Автор: Виктория Симеонова

Убихме Алеко, да живее Бай Ганьо!