България е много далеч от изпълнението на необходимите екоцели, категоричен е директорът на “Екопак България”. Доброволното разделяне на отпадъците, без финансови стимули за това или санкции за неспазването му, е причината България изостава от изпълнението на екоцелите си. Този извод правим от интервю на Mediapool с г-н Урманов.

“Държавата има по-малко от две години, за да увеличи събираните сега 40 процента от пуснатите на пазара РЕТ опаковки на 77 на сто през 2025 г. Трябва да се въведе национална депозитна система за връщане на пластмасови бутилки и кенове. За да имат хората финансова полза да ги предават, а не да ги хвърлят в общия боклук”, категоричен е Урманов.

Двама репортери на “Господарите” получиха “Зелени оскари” за еко журналистика (РЕПОРТАЖ)

“Най-важното обаче е най-сетне общините да въведат такса смет според количеството изхвърлени отпадъци. Защото не е правилно човек в центъра на София, ако изхвърля малко отпадъци, да плаща много по-висока такса от друг от кварталите, хвърлящ повече боклук. И българинът трябва да започне да използва рециклирани материали, вместо “девствени“. Това смята изпълнителният директор на организацията за оползотворяване на отпадъци от опаковки “Екопак България”.

От тази година Урманов е част от борда на EXPRA – междуродна секторна асоциация, чиито 32 члена са отговорни за рециклирането на над 22 милиона тона опаковки годишно.

Медията отправя въпрос към г-н Урманов за внедряването на национална депозитна система за опаковки. За такава се говори от години у нас. “Но все се посочваха причини да не стане. Макар такава да функционира ефективно от десетилетия в редица европейски държави. Днес темата отново е на дневен ред и се очаква екоминистерството да изготви анализи за реализацията ѝ. Какви са ползите от това да връщаме срещу пари пластмасови бутилки и кенове. И има ли пречки това най-сетне да стане в България?, пита Mediapool.

“Всички организации, които имат отношение към депозитната система, сме на мнение, че такава трябва да има максимално бързо. Но не и това да стане за сметка на качествената ѝ работа. Тя трябва да е много добре структурирана, за да изпълни целите си. Трябва да се внедри възможно най-бързо. Защото пред страната ни има за цел да събира 77% от РЕТ опаковките до 2025 г., а след това целите се покачват” Това отговаря Урманов на въпроса.

Сегашното ниво на разделно събиране

“В момента е 40 процента от пуснатите на пазара опаковки. А през 2025 г. влиза още едно изискване – тези, които пускат опаковките на пазара, трябва да влагат в тях минимум 25 процента рециклирана пластмаса. Тоест вече трябва да се работи по концепцията “бутилка в бутилка”. Много от компаниите бяха готови да правят това още преди пандемията. Но тя забави процесите, сега те трябва да се активизират”, категоричен е директорът на “Екопак”.

“То и за събирането трябва да се активираме. 2025 г. ето къде е, а всъщност почти трябва да се удвоят количествата”, отвръща Mediapool.

“Така е. Виждаме, че има сериозно забавяне и започнахме да разработваме паралелни системи за събиране на повече отпадъци – за да може да осигурим достатъчно материал за влагане на рециклат и да изпълним европейските изисквания. Всъщност депозитната система е надграждане на сегашната за разделно събиране на отпадъците. За да могат двете да покрият поставените цели”, споделя Урманов.

“Очакваме от следващото правителство конструктивен диалог. Както и ясна пътна карта за внедряване на депозитната система”, допълни той.

Как трябва да изглежда тя в България?

“В цяла Европа принципът ѝ е сходен. Има еднаква депозитна такса за всички събирани опаковки в пунктове, обхващащи цялата страна. Тази такса се възстановява на потребителя при връщането ѝ в машина или съответната точка за събиране. Независимо от големината на бутилката виждането е, че трябва да е с един и същи депозит, за да е улеснена системата”, отвръща Урманов.

“Голям дебат е кои точно опаковки и материали да влязат в българската система. Обикновено се започва с пластмасови бутилки и кенове. А после се добавя стъкло. Разработваме модели дали да не внедрим у нас и трите вида материал едновременно. Това би придало комплексност на системата, но е по-добре първо хората да добият навици за връщането на бутилките като се почне от пластмаса и кенове”, разказва той.

Правили ли сте анализ какъв трябва да е депозитът, който да плащат потребителите при покупката на опаковката и после да им се връща? Защото например петте стотинки, които връщат “Лидл” и “Кауфланд” в тяхната система, не са достатъчен стимул за много от хората да идат до техни магазини. Още повече, че са малко. Надали някой от “Люлин” ще иде до “Младост” да върне 20 бутилки за един лев.

“Правили сме разчети, но не бих искал да ги казвам, защото при внедряването ѝ след година или две таксата вероятно ще е различна заради инфлацията. Прави се специално изследване какъв е интересът на клиента да върне бутилката. Ако таксата е прекалено ниска, той ще я изхвърля. Ако обаче е прекалено висока, това ще се отрази върху продажбите като цяло”, казва Урманов.

“В Европа таксата на добре работещите депозитни системи е между 15 и 25 евроцента. Прекалено ниските такси не предизвикват интереса на потребителите.“

В момента “Лидл” и “Кауфланд” имат само 15 машини за връщане на бутилки в страната и те сами спонсорират изкупуването на материала. При национална депозитна система производителят залага депозита още при пускането на продукта на пазара, категоричен е експертът.

Интересен момент, според експерти, е това, че връщаните сега в тези две вериги бутилки всъщност са отпадък, тъй като хората не са платили за тях депозит от пет стотинки. А продаването на такъв отпадък се облага и удържаният от потребителят данък при предаването на същите тези бутилки в пункт за вторични суровини се внася в бюджета. Това не е ли нормативен пропуск и неравнопоставено положение?

“Така е. Затова депозитната система има две фази. Внедряването ѝ чисто технически и създаване на правна рамка”, споделя Урманов.

“В момента при изкупуване на отпадък от населението пунктът трябва да е регистриран и да събере данните на човека, но в двете вериги това не се случва. Дали има ДДС, или не!? В момента тая сделка не е освободена от ДДС, а би трябвало да е. Има специфики, които трябва да се уточнят, за да се нагласи правната рамка към техническата, за да се върви паралелно и до две години да има система”, допълни той.

“Съседна Румъния започна да работи по нейната система през 2018 г. Трябваше да я въведат миналия март, остана за този ноември. Но най-вероятно отново ще се отложи”, предполага директорът.

Държавен ли трябва да е операторът на тази система или да е дружество с акционери производители на бутилирани продукти, избрано с търг?

“Имаме задължена индустрия, която пуска опаковките на пазара. Тя е причина ние да съществуваме като организации за разделно събиране на отпадъци от опаковки. Тази индустрия има да покрива още по-високи цели за събирането им. И затова най-добрият вариант е подобна система да се движи от бизнеса. Може би най-добрият вариант би бил оператор да са задължената индустрия и търговските вериги, през които минават огромната част от РЕТ бутилките и кеновете”, смята Урманов.

“Структурирането на логистиката, ИТ обслужване и коректната работа, за да няма злоупотреби, е изключително важно”. Категоричен е той.

“В момента потребителят вижда полза от това, че получава пет стотинки, които не е платил. Но когато след време плати 25 ст. депозит и трябва да си върне 25 ст. логиката е друга”, разяснява експертът.

А как виждате рециклирането после на събрания материал?

“В момента големият проблем в Европа е, че през 2025 г. ще има голяма нужда от rPET (рециклиран полиетилен терафталат), годен за влагане в опаковки в контакт с храни, а сегашните производствени мощности не са достатъчни, за да покрият търсенето. В България имаме доста добра рециклираща промишленост. Има заводи, които имат готовност да рециклират и биха могли да увеличат капацитета си. А вероятно ще се изградят и нови регионални мощности”, споделя Урманов.

Депозитната система няма ли да източи ресурсите на организациите за оползотворяване на отпадъците от опаковки като вашата? Нормално е бутилките, за които вече ще се плаща депозит, да излязат от сегашното разделно събиране. И да загубите един безплатен сега за вас ресурс.

“Той не е безплатен. Бизнес моделът ни е да събираме приходи от два източника – включените продуктови такси в опаковките и от продажбата на материала, но така събраните приходи отиват изцяло за разположената инфраструктура от съдове, транспорт, сортиращи линии, Ние по лиценз не можем да разпределяме дивидент от печалби и ние не целим такава, а да изпълним целите на нашите членове на оптимална цена и околната среда да е по-чиста”.

А ще ви облекчи ли депозитната система като намали количествата, които трябва да събирате?

“Не бих казал. От сегашните контейнери за разделно събиране няма да излезе целият материал от опаковки. Ще излязат РЕТ бутилките от напитки, но няма да излязат тези от мляко, от олио и от други. Те ще останат в нашата система, а и ЕК добавя всяка година процента за събиране на материали, а и вкарва все повече и повече материали, които трябва да се събират разделно. Ако ние се отклоним от РЕТ бутилките, ще се фокусираме върху други опаковки. Моделът по-скоро ще се реструктурира към събиране на по-големи количества и проценти на отпадъци от опаковки, които сега не са с толкова високи цели за рециклиране. А и в депозитната система ще влязат бутилките до 3 литра, над тези обеми остават при нас”, споделя експертът.

“Депозитната система е като покрива на една къща. За да е здрав, трябва да има здрави основи, а в случая това са съзнанието, икономическата заинтересованост. При нас например такса смет не се определя от генерирания отпадък, а от това къде е жилището. Ако живеете на “Витошка”, но изхвърляте малко отпадъци, вашата такса е много по-висока от плащането в някой от столичните квартали при равни други условия. И това не стимулира никого да прави правилните неща”.

“Ако се приложи принципът “замърсителят плаща”, вие ще знаете, че колкото повече разделяте отпадъка, толкова по-малко ще плащате за такса смет.”

Но таксата смет според количеството изхвърлени битови отпадъци се отлага с години. Вече даже не помня коя година последно трябва да се въведе.

“Догодина, но всички очакваме пак да бъде отложена. А това е основополагащо за устойчива система, която да кара хората да изхвърлят разделно отпадъците”, каза Урманов.

Защо според вас общините не искат да приложат принципа “замърсителят плаща”? По им е лесно да събират пари според данъчната оценка на жилището, не им се занимава… Какво?

“Явно си имат съображения, но има и активни общини, които работят в тази посока. Има и по-пасивни общини. Но го има и това, че по-лесно може да се случи в къщи или в сгради с по-малко обитатели, отколкото с многоетажни големи блокове, където работата с общността е по-трудна. Не че не може да бъде направено, отговорността и на политиците, и на местните власти е да се върви към това всеки да плаща за количеството генерирани отпадъци.”

“В Западна Европа това работи от години и е основата, която се надгражда”, дава пример той.

Масово разпространено е недоверието в системата за разделно събиране на отпадъците от опаковки. Хората си казват защо да си правя труда да ходя до тези контейнери, после те се изсипват на едно място и без това има сепариращи инсталации. В малките населени места пък съдовете са на далечни отстояния. Защо е тази нагласа?

България е много далеч от изпълнението на необходимите екоцели

“Ако имаше икономически стимули, нямаше така да си казват хората. Ако човек, който няма наблизо такива съдове, имаше финансова полза от това да си хвърля там отпадъците от опаковки, веднага щеше да намери смисъл да отиде до тях.”

Екологията или бизнес интересите са по-важни за общинските съветници

“Разпределението на съдовете зависи от лицензите на организациите за покриване на населението, имаме определена честота и за изхвърлянето им. Работим в регламентирана рамка и трудно можем да излезем от нея. В големите градове събираме много повече опаковки, на други места зависи от поведението на хората. Но добрата новина е, че младото поколение с всяка година има все по-сериозно отношение към разделното събиране на отпадъци.”

Друго нещо, което пречи на хората, желаещи да изхвърлят разделно отпадъците си, е, че често те са толкова препълнени вътре и отрупани отвън с торби. Така събраният от тях разделно боклук отива в общия, за да не го оставят до кофите и да го ровят кучета, да го разпилява вятърът.

“Нашите служители винаги ни информират като има препълнена точка. Общината също приема сигнали за това. Но има понякога ударно изхвърляне на отпадъци от опаковки. Често се набутват кашони в контейнера, вместо да се смачкат или накъсат, за да заемат по-малко място. Или отпадъци се оставят до съдовете и така се създава илюзията, че са препълнени, а всъщност не са”, разасянява Урманов.

Казахте, че едно от предизвикателствата през организациите за оползотворяване е добавянето на нови материали за задължително събиране и рециклиране. Как виждате тяхното обхващане – с добавяне на нови цветове съдове или с мобилни пунктове, както например сега това става за стари бои, лекарства с изтекла годност и други?

“Всяко година целите се увеличават с около 2 процента за всеки материал. Затова ние пускаме нови канали за събиране. Този месец например камиончета започват да обикалят кафенета, ресторанти, където се изпиват значителни количества вода, безалкохолни напитки, бира и се генерират много отпадъци от опаковки. Вярваме, че хората все повече ще разбират защо е необходимо да събират разделно отпадъците си. Имаме много насочени образователни програми в детски градини и училища. Ако научим подрастващите на правилно отношение към отпадъците и материалите, това ще е решаващо. Много по-трудно се променят навиците на възрастните хора, затова сме много фокусирани в работата с децата и благодарим за отдадеността на учителите.”

“Но пак говорим за принципа на доброволност, а в много европейски страни, ако човек не направи това, има санкция или финансова тежест. Силно се надявам правителството и общините най-сетне да застанат на тази позиция”, оптимистичен е той.

Навлизат и нови видове отпадъци като например вейповете за еднократна употреба, които имат батерии, а те са опасен отпадък. В същото време местата за събиране на батерии не приемат вейповете, а мястото им не е в общия боклук.

“Имаше такава дискусия по време на пандемията за маските”, припомня директорът на “Екопак”.

“Самите устройства за нагряване на никотин са продукти и със сигурност мястото им не е в съдовете за разделно събиране. Опаковките им – картонени, фолио, или други – трябва да се декларират при организациите за оползотворяване на отпадъци от опаковки като “Екопак” и трябва се изхвърлят в контейнерите за разделно събиране.”

“Подобен е казусът с капсулите за кафе. Според начина си на използване в някои случаи те се водят опаковка, и трябва да бъдат изхвърляни в контейнерите за разделно събиране, в други случаи – ако след използване кафето остава в капсулата – според регулатора са продукт.”

Видях наскоро контейнер, обозначен, че е специално за събиране на капсули от кафе.

“Това е кампания на Nespresso, с които търсим решение за проблема с този композитен отпадък. Защото в него има пластмаса, алуминий и кафе, което остава вътре”, обяснява Урмано.

Какви са най-странните отпадъци, които сте намирали в контейнерите за разделно събиране, на които не им е мястото там?

“Един от честите е дограма. И казва човекът: Знаете ли какъв зор видях, докато я вкарам вътре и я начупя! (смее се) А на това стъкло изобщо не му е там мястото. Ние събираме стъклени опаковки, е, може и счупени стъклени чаши. Но плоско стъкло – не, защото членовете на нашата организация декларират какво са пуснали като опаковки на пазара, а после ние обявяваме пред екоминистерството какво сме събрали”, казва през смях той.

Май тая работа с кръговата икономика и намаляването на депонираните отпадъци скоро няма да се случи у нас?

“България трябва да намали депонираните си отпадъци до 10 процента до 2030 г., а ние сме далеч от това. Българинът трябва да започне да мисли, че е много по-добре да използваш един материал няколко пъти, отколкото всеки път да използваш “девствен” материал и всичко това да отива на боклука“, категоричен е директорът на “Екопак”.

България е много далеч от изпълнението на необходимите екоцели

България е много далеч от изпълнението на необходимите екоцели