“Кръчмарски патриотизъм”. Проблемът не е в боята, а в посланието. Да залееш с боя е легитимна форма на протест, която се практикува в целия свят. Е, поне в тази част на света, в която имаш право на протест. И няма да бъдеш изпратен в превъзпитателен лагер, ако си позволиш да си несъгласен с централната държавна политика. Проблемът е друг и той се корени в обосновката, а не в следите, които протестът оставя. Коментар на Антони Герасимов за Darik.bg.

Физическите следи на протеста се заличават и изтриват, но браздите, които се дълбаят в българското общество, геополитическия имидж на страната и бъдещето ни остават. Проблемът не е в боята, а в посланието, неговите носители и в каква посока искате те да ни заведат.

През последните години “Възраждане” се превърна в притегателен център за професионално недоволните граждани. Умелият подход на партията да яхва всяка форма на отрицание, резултира в походи за мир. Веят се знамената на агресори, ваксинирани борци срещу ваксините, защитници на лева със спестявания в евро. Работещи в Европа евроскептици и употребяващи всички удобства на свободния свят привърженици на режима в Русия.

Събитията от неделя са поредното доказателство за концентрацията на професионално недоволни, чийто източник на несгодите в битието се таи вечно някъде на Запад. Често на организираните протести от партията виждаме смесица от конспиративни теории, параноидни разстройства, кръчмарски патриотизъм, носталгия към социализма и псевдо консерватизъм. Самата комбинация от действия са доказателство за това. На “Поход за мир”, изискващ неутралитет, се развява знамето на агресора, който твърди, че НАТО са виновни за конфликта. И затова заливат с боя сграда на европейска институция.

Важният въпрос не е дали са изцапали сградата на Дома на Европа и как са реагирали органите на реда. Въпросът е какво искат тези хора, маскирайки поведението си зад легитимното право на протест.

Никой не отрича правото им да хвърлят боя. По-важно е къде следва да ни заведе този техен акт на несъгласие и как те искат да променят системата. Удобно, почти моментално, започна да се налага наративът, че другият лагер бил боядисвал паметници. Следователно това било право на ответната страна да реагира по същия начин. Удобно е, така се изважда дебатът от полето на идеите и се пренася на терена на акта на тяхното преследване. А това са две съвсем различни неща.

Вандалският акт на протестиращите за “мир” вчера не остана незабелязан от МВнР и ЕК (видео)

При все по-ясно изразена поляризация в свят, вървящ към модела на Студената война, подтекстът на вчерашния “Поход за мир” беше неутралитет. Неутралитетът обаче вече отдавна не е опция, а цивилизационният път, който ние като държава сме избрали. Отдавна е утвърден и ратифициран с конституционни мнозинства в далеч по-легитимни Народни събрания от днешното. И ако някой твърди, че в настоящият исторически контекст има среден път, то той или не разбира как функционира света, или целенасочено ни лъже, за да ни отведе в другия лагер. А там, в другия лагер, право да мятат боя имат само тези, които я мятат в “правилната посока”.

Боята не е проблем. Проблем е пътечката, която искат да боядисат с нея. И посоката, в която желаят да ни заведат тези, които умело се възползват от правото и толерантността на системата. Дебатът не е за правото да протестираме, мятайки боя, той е за цивилизационният избор. И това в какъв свят искаме да живеем, пише авторът.

“Кръчмарски патриотизъм”. Проблемът не е в боята, а в посланието